- Андреа Пирло, господине.
- На колко години си?
- Скоро ще навърша шест, господине.
- Отдавна ли играеш футбол?
- Аз винаги съм ритал, господине.
- Добре, взимаме те. Всъщност взимаме целия отбор.
През пролетта на 1985 година кльощавото момче с конопено руси коси веднага привлича вниманието на Роберто Клеричи - ловецът на таланти. Няколко докосвания на топката, няколко паса, приспиващ дрибъл, два-три удара... и стана ясно - това "златно момче" трябваше да бъде прибрано далеч от гладните очи на другите хищници.
Андреа помни прекрасно деня, когато детският отбор от родния му Флеро (предградие на Бреша) играе на турнира в съседния Сан Филипо. Тогава той бива привлечен във Волунтас заедно с целия отбор, а това е привилегия, която обаче постепенно претърпява промяна - впоследствие самите отбори се строяват около Пирло.
Фен на Интер от малък, Андреа мечтае да стане като Алтобели или поне като Румениге. По време на световното гледа всички мачове по телевизията, облечен във фланелката на Баджо.
На 12 години Андреа сключва първия си футболен договор. Джино Кориони току-що е поел Бреша и кани на среща бащата Пирло и самия Андреа, за да реши дали си струва да инвестира в младия талант.
- Наистина ли си толкова силен, колкото разправят?
- Да, господин президент. Заложете на мен и няма да съжалявате.
Не прилича на фраза, произнесена от дете...
На 14 години той вече участва в сборовете на Бреша при Мирча Луческу, а на 16 години и 2 дни дебютира в серия А.
[center]
[/center]След четири сезона в Бреша - през 1998-а - Пирло преминава в Интер, но същата година и на същия пост пристига и неговият кумир Роберто Баджо. Следва година в Реджина, връщане в Интер и отново лудо текучество и луда конкуренция за място в състава. Истински клуб за Андреа става младежкият отбор на Италия, в който той е лидер и с който става шампион на Европа.
Енциклопедичният футболен речник за 2000 година под редакцията на Марко Сапино би трябвало да се преименува в "Пророчествата на Сапино". Ето какво пише той за Пирло: "С пасовете, които раздава, без да погледне партньора си, Пирло напомня на Ривера. Единственият му проблем е, че трудно намира място в тактическата постройка, но ако срещне подходящ треньор, ще стане лидер на велик клуб. Тази година той стартира на новата сцена "Сан Сиро" с Интер". Историята показва, че Сапино греши единствено за името на великия клуб.
Комплиментите по адрес на Пирло преливат: "новият Ривера" (Трапатони), "бъдещият Зидан", "още един Баджо"... Но Пирло започва да се чувства излъган. Няколко години той кръжи в орбитата на нерадзурите, но така и не успява да се приземи. Шестима треньори - Симони, Луческу, Кастелини, Ходжсън, Липи и Тардели, не успяват да му намерят място. За да изиграе първия си истински шампионат, Пирло се връща в Бреша. За беда тук отново се конкурира с Баджо. Но за щастие тук среща и треньора Карло Мацоне. Мъдрият Карлето обича да казва:
- Ние, треньорите, сме като шивачи. Един костюм трябва да бъде ушит според фигурата. Ние сме длъжни да създаваме схеми според физиката и техниката на играчите. Смокингът, който той ушива на Пирло, до ден-днешен стои безупречно на Андреа. Липи му дава съвършеното определение: "Пирло е мълчаливият лидер, който говори с краката си".
[center]
[/center]След много съмнения и безброй тренировки най-накрая Андреа се утвърждава като основен играч в отбора, при това и в двете фази: отбранителна и атакуваща. И изиграва забележителен шампионат! Според статистиката той играе общо 10 мача този сезон, но това са десетте дни, които разтърсват света.
Най-голямата благодарност за Карло Мацоне са думите на Пирло, когато преминава в Милан: "Господине, колко жалко, че не ви срещнах по-рано".
Ектор Купер не го е тренирал нито ден. Но именно по адрес на неговия отбор Пирло произнася думите на разочарования любовник:
- Пожелавам провал на Интер в утрешния мач!
Това става в навечерието на епичния двубой на 5 май 2002 година, когато нерадзурите изпускат скудетото.
Трансферът на Пирло в Милан не е най-доброто решение на Интер, но и на другия бряг го посрещат, меко казано, неприветливо. През лятото на 2001 година тифозите на Милан са обзети от истинска мания да получат Руи Коща - обстановката е "или Коща, или смърт!". Три дни преди пристигането на португалеца обаче обявяват за идването на Пирло, при това на същия пост! Мощна вълна от протести и обвинения, оскърбления и заплахи заливат клубните офиси. Ако росонерите се бяха отказали от Руи Коща с мотива, че един Пирло е достатъчен, непременно щеше да избухне революция. В Милан обаче Пирло се превръща в повече от основен играч. Както и Руи Коща.
[center]
[/center]Силвио Берлускони довежда Пирло за ръчичка в Милан и обявява:
- Той има лице на миланист!
Поради което за известно време смятат Андреа за човек на президента. Той стартира при Анчелоти и Милан приключва сезон 2001/02 с класическата схема 4-4-2.
През втория си сезон Анчелоти работи по-скоро като градинар - копне тук, копне там, и на Коледа през 2002 година вади голямото си изобретение: схемата "елха"! А тя е - четирима защитници, трима опорни халфове, двама полузащитници и един нападател. Анчелоти признава, че Пирло му подсказал идеята:
- Веднъж дойде при мен и каза, че иска да се пробва като централен полузащитник пред защитата. Вече го бил правил с успех при Мацоне. Отнесох се скептично - смятах, че Андреа ще създаде проблеми, понеже му харесваше да води топката. Но Андреа започна да играе много просто и стана единственият в света!
Фактически това бе тактическа еволюция със замяна на количествената професия на опорен полузащитник, гравитиращ към отбрана, с ролята на изтеглен диспечер върху базата на ум, ловкост и виждане върху играта.
Галиани и Берлускони възприемат теоретичната мощ и маркетинговото му значение и издигат Пирло като лице на компанията. За останалото се грижи самият той, превръщайки се за късо време в един от най-известните и фундаментални играчи. Младежът с лице на интелектуална рокзвезда си отрежда най-парадоксалната роля в съвременния футбол: да движи въртележката пред собствената отбрана. 10 години по-късно - през 2011-а, Пирло получава отказ за 3-годишен договор, който би му гарантирал работа до предпенсионна възраст.
И заминава за Юве, което е бинго за Конте за когото няма по-важен играч! Едва ли без Андреа новият му тим щеше да узрее толкова бързо. Пламват спорове дали подобна стъпка е правилна. Според спецовете Пирло е прав да напусне, а Милан е прав да го пусне.
Андреа обаче се връща в играта със същия ентусиазъм, който изисква модерният футбол. Той никога не казва на Конте: "Аз съм световен шампион и знам как трябва да се играе и печели". Пирло заминава, за да се разгърне на друго място. В Интер старите кучета, въоръжени с договори и стари знания, задушиха техниката на новаторите. Те не разбраха, че на определена възраст промяната означава оцеляване.
[center]
[/center]Пирло го доказва с главата и душата си. При всяко докосване на топката той се старае като дебютант. Дори не се контузва повече. С днешната си игра Пирло напълно заслужава "Златната топка".
- Ако не бях станал футболист, щях да стана преводач - казва човекът, мълчал 20 години. - Бих избрал професия, която ще ми позволи да използвам знанията си и да удовлетворя страстта си към пътешествия.
Андреа обещава да се върне в Бреша - "след 5 години". Още не знае дали като играч или ръководител. Важното е, че в родния Флеро, където го чакат лозята на неговите родители, никога няма да забравят момчето, което винаги играеше футбол.
[offtopic]Извън темата,искам да поздравя феновете на Ювентус за титлата.[/offtopic]
