Мнениеот Ballancee » 03 яну 2011 15:45
ПРОТИВОРЕЧИЕТО В ЧЕЛСИ
Има безкрайно много въпроси към мен по отношение на Челси. Естествено и на мен, подобно на всички други анализатори, ми е трудно да реша точно на какво се дължи този ярък спад или дори срив във формата на състава. Първоначалното обяснение бе с контузиите, но сега то не върви, защото всички се върнаха в игра. Е, остана центърът на защитата, но не е нормално един пост да влияе толкова на даден състав, а какво остава за шампиона.
Стратегията на Челси за сезона
Нека се опитам все пак да обобщя някаква теория, която да обясни настоящото положение. Ще трябва обаче да се върна към лятото. Тогава от Челси бяха освободени няколко футболисти, които обичайно са или в титулярния състав или поне дават широчина на отбора. Конкретните имена са Джо Коул, Деко, Карвальо, Балак, Щох. От тези 5 човека само Карвальо бе сред обичайните 11, които започваха срещите, но пък останалите даваха широчина и спокойствие, когато има контузия на даден футболист. Бяха взети Рамирес и Бенаюн. Да приемем, че тук липсват трима човека. Дори няма да говоря за пари, защото идеята е съвсем друга, макар и тази тема да е хубаво да се разгледа в даден етап.Има и още един важен факт - младежите на Челси спечелиха най-авторитетното състезание за своята възраст в страната - ФА Къп. Съвсем ясно е, че в клуба има изключително талантливи футболисти, които показаха нагледно, че имат необходимите качества, за да влязат в големия футбол постепенно.Събирайки тези два фактора, стигам до един извод. В Челси искаха да направят следващата стъпка към „политиката на самоиздръжка", която Абрамович обяви преди няколко години. Нормално бе да се наложат в първия състав като футболисти за ротации и резерви точно хора от Академията си. Бих могъл да цитирам имената на Търнбул на вратата, Ван Анхолт, Брума, Какута и Макекран. Към тях бих добавил и Стъридж, който е малко по-голям. Това са точно 6 човека, които са дори повече от разликата между продадени и купените играчи през лятото. Така че това бе стратегията на Челси преди сезона - да бъдат сменени част от опитните футболисти с по-млади, които постепенно да бъдат внедрени в тима. И то не бе задължително тези хора да са титуляри. Не, просто трябваше да взимат участие в определени срещи, да понатрупат опит и постепенно да се види дали могат да бъдат полезни на първия отбор.
Какво обаче се случи?
Тук идва и най-интересното. Нека разгледаме броя на изиграните мачове във всички турнири на отделните футболисти. Има си една солидна група футболисти, които са участвали в над 20 и повече двубоя. Малуда, Иванович, Чех, Ашли Коул, Микел, Паоло Ферейра, Дрогба, Калу, Тери, Рамирес, Есиен. Лампард не бе сред тях заради контузията си, но ако бе здрав и той щеше да участва в подобен брой мачове. Алекс се контузи, когато изигра 15 срещи. Босингва изигра първия си двубой чак през октомври. Това е ядрото, което играе във всеки от мачовете, а те са доста - цели 28 (Лигата, Карлинг Къп и Шампионската Лига).Сега да видим колко изиграха всъщност цитираните от мен младежи. Оставям Търнбул, тъй като той е вратар и там ситуацията е малко по-специфична. Ван Анхолт има 5 изиграни срещи, като в две е бил титуляр (срещу Нюкасъл в Карлинг къп и срещу Жилина в ШЛ). В Други 15 е бил неизползвана резерва. При Джефри Брума мачовете са 6, като титуляр е бил в три (двата като при Ван Анхолт и двубоя с Вила сега в неделя). Какута и Макекран имат по 4 мача като титуляри, общо 10 са били на терена (6 са влизали като резерва) и още в 12 случая са останали да гледат от пейката. При Стъридж е най-любопитно положението. Той има изиграни 18 мача, но само в 3 от тях е започвал от първата минута.Всичко това говори за две неща. Анчелоти или не вярва на тези играчи или ги пуска само в краен случай, когато няма какво друго да направи. В неговото минало той не е известен с налагането на млади футболисти, макар да има единични случаи, когато е използвал такива. За усъвършенстването на такъв играч и трайното му развитие аз не се сещам. Приемам, че може и да бъркам, защото детайлите от периода му в Парма, Ювентус и Милан не са ми перфектни. Да не говорим за Реджина.Буфон и Канаваро изглежда логичните имена в Парма, но централният бранител е на 23, когато работи с Анчелоти. Иначе Буфон наистина стартира кариерата си в този клуб и може да се приеме за налаган от Анчелоти, макар че има мачове и преди идването на настоящия наставник на Челси в клуба. Подобно е положението и в другите клубове.Може и да се намери пример за утвърждаване на някой младеж, но принципно Анчелоти обича да работи с опитни и научени вече футболисти. Поне това е моето мнение. Едно от най-силните неща, които в световния футбол е направил Анчелоти е преквалифицирането на Пирло от атакуващ полузащитник в дефанзивен. Това донесе след него доста подобни опити, защото разиграването на топката и плеймейкърската роля се измести по-назад на игрището, където има повече пространство и съответния играч (в случая Пирло) я взима от бранителите и от там я разпределя. Интересното е, че Пирло идва в Милан в годината, когато и Анчелоти става треньор там, но играчът вече е на 22. Така че пак е сложно да се твърди, че е развит за футбола от наставника.
Противоречието
Получава се едно противоречие. От една страна Челси търси налагането на продуктите на своята академия в първия отбор, а от друга мениджърът, който трябва да го направи, никога не е работил с такъв тип играчи. Ефектът е логичен - силен старт, докато ключовите опитни играчи са здрави и пълен провал, когато трябва да се използват с младите. Подготовката на тези юноши и младежи за първия тим обаче трябва да се направи постепенно. Примерно да изиграят определен брой минути още докато всички по-опитни футболисти са на терена, а не да бъдат хвърляни изведнъж. Фъргюсън и Венгер с години демонстрират този модел и имат успех в налагането на играчите си.Никой не може да ме убеди, че Макекран няма поне част качествата на Уилшър. Но единият е титуляр в Арсенал, а другият едва се появява на сцената в Челси. На годините на Какута има доста наложени в Юнайтед футболисти. Всичко е въпрос на подход. И ми се струва, че Анчелоти просто го няма. Това не означава, че е слаб мениджър. Напротив! Италианецът е прекрасен треньор, но той е подходящ за определена стратегия. Нека видим и какво е неговото решение на настоящите проблеми в клуба - да се купят трима играчи. Това е лесно. Само че клубът се е насочил според мен в друга посока. Ще разберем дали тази теза е достоверна през януари.Истината е, че в Челси ще има още освобождавания поради „изтекъл срок на годност". Циничен израз, но и играта в последно време стана точно такава. Има футболисти, които може би не този сезон, но в следващите ще напускат. И ще е необходимо да им се търсят заместници, които за предпочитане ще са сред младите таланти в клуба. Между другото едва ли и договорите на опитните играчи ще бъдат преподписвани с масивно увеличение на възнаграждението. Може би един или двама от лидерите ще получат такова, но е и всички.Аз мисля, че смяна на мениджъра в Челси няма да има поне до лятото. Тогава ще се решава дали в клуба ще са доволни от работата на Анчелоти. Но за мен той няма да се справи с генералната цел - налагането на младите в тима. А това е в ярко противоречие с цялостната стратегия за развитие на „сините". Само между другото това е пътя, по който от доста години върви Арсенал и сега бере плодовете на този труд, а и пътят, по който вече върви и Манчестър Ю. И на Челси ще е необходим мениджър, който може да го извърви по изисквания от Абрамович начин.
