
При споменаването на немския футбол винаги са се изтъквали огромният му състезателен дух и несравнимата способност да се печелят титли, когато никой не го очаква. Също така и вроденото умение на отборите от Германия да събуждат антипатия сред своите съперници. Съставки, които несъмнено вкорени великият Байерн Мюнхен от 1970-те години. Това е тим, комуто винаги са се предявявали обвинения в прекомерно използване на фактора “късмет” и безценната помощ на съдийския колектив. Въпреки това, при все истинността на тези твърдения, този Байерн беляза цяла една епоха и доминира, както никога преди не го бе правил никой друг тевтонски тим. Баварците от 1970-те попиха от влиянието на цели четирима треньори и еволюираха с течение на годините, докато не се превърнаха в един изключително солиден състав, където физиката, тактическата дисциплина и безпогрешното разчитане на играта служеха за платформа на двама-трима таланта, даващи разликата в качеството със съперниците, нужна за постоянния приток на купи. Поради това е неизбежно да отбележим корена на този легендарен отбор с идването на футболиста, който щеше да се превърне в най-големия в клубната история: Франц Бекенбауер. Един от малцината футболисти, за които бе измислена нова позиция на терена. С него се появи либерото – един пост, който модифицираше прототипа на познатия дотогава защитник. Отборът, трениран в онзи момент от Златко Чайковски, се подвизава във втория ешалон на немския футбол. След обединяването на различните шампионати в страната Байерн изпада на по-долното ниво и в първия си сезон завършва трети. През 1964/65 баварците се изкачват в Бундеслигата благодарение на онова, което по-нататък ще бъде познато като Ядрото: Сеп Майер, Франц Бекенбауер и Герд Мюлер. Решаващо е навлизането в тима на последния от гореспоменатото трио. Дребничкият набит нападател не е любимец на Чайковски, който при идването на нападателя в състава прави любопитни изказвания като например: “Какво да правя с щангист в този отбор?!” или “Не мога да сложа малко слонче сред чистокръвни животни”. Серия от контузии обаче дава на Мюлер шанс за изява след десет мача на трибуните. Двубоят с Фрайбург, където вкарва два гола, бележи едно ново начало в историята на този Байерн. Сезонът завършва с вече споменатото изкачване в елита и несравнимия принос на онзи дребен нападател, приключил сезона със смразяващите 33 гола. Самият Бекенбауер много години след това идеално определи престоя на Мюлер в баварския клуб: “Байерн е това, което е, благодарение на Герд Мюлер и неговите голове”. Така започна митът за този Байерн, носител на Купата на Германия следващата година и бляскав победител в турнира за Купата на носителите на купи през 1967-ма. Година по-късно Бранко Зебец поема юздите на тима. Югославският треньор пристига със здрава ръка и бележи етап на ограничения и желязна дисциплина. Освен всичко друго, забранява на играчите пиенето на бира – непопулярна мярка, дала обаче в крайна сметка своите плодове: дубъла от титла в Бундеслигата и Купата на Германия през 1969 година. В онези години Байерн дели домашната доминация с друг митичен отбор – Жребците от Мьонхенгладбах, и изживява нова треньорска смяна. Удо Латек се приземява в Мюнхен и под неговите наставления идват нужните промени в състава – Брайтнер, Хьонес и т.н., направили тима шампион на Европа. През 1974 г. отборът на Латек дебютира на европейската сцена с огромни съмнения. Преминава първия кръг, елиминирайки шведския Атвидаберис след дузпи, и подобрява изявите си с течение на мачовете. Динамо Дрезден, ЦСКА и Дожа Уйпещ са отстранени от един все по-уверен Байерн, срещнал на финала Атлетико Мадрид на Луис Арагонес, Уфарте и Гарате на финала на “Хейзел”. Гол от фаул на Мъдреца от Орталеса (Арагонес) в продълженията сякаш е на път да отдели баварците от славата, докато Шварценбек не изненадва Рейна с далечен изстрел. Равенството дава път на преиграване, в което немският състав разнищва “рохибланкос” с 4:0 с голови дубли на Хьонес и Мюлер. Европа се приготвя за царуването на Байерн. Началото на баварската хегемония съвпада с утвърждаването на лидерската позиция на Бекенбауер – мозък и основополагащ детайл на тевтонската машина. Нещо, което самите му съотборници признаваха, без много да му мислят. Ето и красноречивото определение на Шварценбек за Кайзера: “Той не поглеждаше топката, възприемаше я чрез крака”. Макар че Байерн отново сменя треньора, сега идва Детмар Крамер, същинската насока на тима на терена се определя от самия Бекенбауер и под неговите наставления идва втората “купа с големите уши” – КЕШ. Този път арена на спектакъла е “Парк де Пренс”, а съперникът е Лийдс Юнайтед. Два гола на Рот и Мюлер решават финала, в който англичаните горчиво плачат от съдийството на Мишел Китабджян. В този сблъсък започва и да се кове краят на този Байерн с тежката контузия на коляното на Хьонес, принудила го да се оттегли от футбола на едва 27 години. Черешката на тортата на тази вълшебна ера идва година по-късно – през 1976-а. Баварците печелят своята трета, и може би най-трудна, Европейска купа, оставяйки на пътя зад себе си мощни съперници като Бенфика и Реал Мадрид, надвивайки Сент Етиен във финала благодарение на единственото попадение на Рот. За да затвори цикъла, след две години на неоспорване на трофея по собствено желание, тимът печели Междуконтиненталната купа срещу Крузейро след равенство в Бразилия и голове на Мюлер и Капелман в реванша. Това е идеалното сбогуване за едно уникално поколение от футболисти, което решава да поеме последния си път в кариерата далеч от Мюнхен. При задоволството от свършената работа и изковано единствено по рода си завещание, Бекенбауер, Рот, Майер и Мюлер дават път на младите момчета. Тяхното място в историята вече е спечелено.
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=7mj6x_RHvQA[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=TWJap_smAxY[/youtube]