Писмо за ЦСКА от Венелин Стефанов

[akademix17]

Може би повечето от вас са го видяли в групата във фейсбук, но според мен този човек казва много истини.

Здравейте,

Казвам се Венелин Стефанов и съм основател на тази група. За да мога да Ви изпратя това съобщение, изтрих 82 човека от групата. От Фейсбук не толерират изпращането на съобщения до големи групи хора, защото го смятат за спам, затова когато една група надхвърли 5000 и спират опцията за изпращане на съобщения до членовете. За да паднем под 5000, трябваше да изтрия някого. Част от тези 82 души бяха чужденци, които по една или друга причина ни симпатизират, друга част бяха станали членове само за да могат да пишат срещу любимият ни отбор(знам ги, защото периодично изтривах постовете им, но сега изтрих и регистрациите им), но по-голямата част бяха мои близки приятели, които ще разберат важността на това което искам да Ви напиша и няма да ми се обидят. Не ми даде сърце да изтрия от групата само един човек който вече не е сред нас – Анелия Симеонова – Нели. Тя беше най-чистият и неподправен човек когото някога съм познавал, и дори след нелепата си смърт си остава най-важният член на тази група. Всички които имаха щастието да я познават знаят за какво говоря.

Вчера ЦСКА изигра поредният си слаб мач за сезона. Много от Вас са гневни на играчите, други са толкова отчаяни, че в момента се заричат никога повече да не стъпят на стадиона, трети просто са толкова примирени, че свиват рамене и си казват – ами те толкова си могат. Всички Вие сте прави да изразявате разочарованието си както намерите за добре.

Моето мнение е, че ЦСКА е много повече от футболен клуб. Много повече от загубена среща, отбор, треньори, директори и президенти. ПФК ЦСКА не е лого, не е сграда или стадион.

За мен, ЦСКА е филм в който имаме щастието да участваме вече много години. Филм който се снима пред нас. Не му знаем края, дори не знаем какво ще се случи в следващата серия, но с радост участваме винаги когато имаме възможност. И желание.

Въздухът който дишам на Армията е по-хубав от всеки друг. Усмивките на приятелите ми когато се подготвяме за мач, разговорите които водим, са много по-ценни за мен дори от тези в собственото ми семейство. Защото, в този момент те са единственото семейство което бих искал да имам. Единственото семейство което би разбрало всяка дума изречена от мен и би я споделило напълно.

Преди няколко месеца ме уволниха несправедливо от ЦСКА. Някой от Вас може би са го прочели, други може би са чули. Толкова бях нещастен, че плачех със сълзи всеки път когато се сетех, че животът ми може да продължи без да работя за единствената кауза, която някога си е струвало истински да защитавам. И вместо да трупам омраза, аз казах на своите колеги, на изпълнителният директор и дори на президента, че винаги, по всяко време, могат да разчитат на мен. За всичко.

Защото за мен, ЦСКА е идея, въздух, дом и семейство.

Не можем да изгорим собственият си дом, не можем да бием своите братя, не можем да замърсяваме свещенният въздух който дишаме. Можем да се разочароваме от всичко и от всеки, но единственото нормално нещо, което трябва да направим, е да ги подкрепим отново. И когато се наложи отново. И отново. Защото подкрепяйки тях, подкрепяме себе си. Защото това е едно от малкото неща за които си струва да живееш. И единствената кауза, която може да накара десетки и стотици хиляди да изреват от щастие в един единствен миг.

Ливърпул не са печелили титлата в Англия от 20 години. 20 години на надежди и разочарования. И знаете ли, 20 години по-късно колко празни места има на техният стадион?

0! None! Николко!

Какво повече притежават те, което ние нямаме? Нима там винаги побеждават? Нима винаги играят добре? Не, просто феновете пеят своите песни и техните футболисти знаят, че никога не ще вървят сами.

За да продължавам да наричам себе си Армеец имам много повече основания от една поредна победа. Или равен срещу европейски гранд. Наричам себе си Армеец, заради всяка минута прекарана на стадиона, заради всяка сълза на радост която се е отронила в момент на слабост, заради побелелите от стискане кокалчета в най-важните моменти, но най-вече, заради всеки приятелски поглед който срещам на стадиона и заради всеки дружен възглас който чувам, когато нашите отбележат. Защото ЦСКА е много повече от отбор, сграда или стадион. ЦСКА – това сме всички ние. А ние не се изоставяме един друг в трудни моменти, нали?

Червени сме, горди сме, само ЦСКА обичаме!!
Армейци сме, верни сме, само ЦСКА!!!!!

[crap]

БРАВО!!! Страхотно го е написал, поздрави!

[Rodn1]

Много иситни има тук!

[TheClub]

Коя е групата?!?!?

[ros]

Евала, ПРИЯТЕЛЮ. Не се познаваме, но мислим по един и същ начин. И щом го правим значи дишаме от онзи въздух, за който говориш, плачем с едни и същи сълзи, крещим в един глас...
По точно, по-искрино, по-истински няма как да се каже и напише...
Ние пак ще сме там и те няма да бъдат сами...
Пак ще си нося вестник, за да изтрия мръсната седалка,
Пак ще се наредя на касата и ще си купя билет,
Пак ще мина през полицейската проверка на входа

и ПАК ЩЕ ДИШАМ ОТ ОНЗИ ВЪЗДУХ

[akademix17]

PFC CSKA Sofia / ПФК ЦСКА София е името на групата.

[POPCORN]

http://www.facebook.com/#!/group.php?gid=33673544633

[Club Foot]

Само ЦСКА !!! Това, което не ни убива, ни прави по-силни..

[offtopic]Живея в Нова Загора и за мен е празник всеки път когато ЦСКА идва близо до градът ми да играе. В събота ще съм в Сливен и въпреки играта и резултатите на отборът, за мен всеки футболист, който гледам 98 % по телевизията ще е герой. Дано ни очакват по-добри дни..[/offtopic]

[zavinagicska]

Венелин е много готин пич беше ми съсед в Красна поляна живееше поднаем тогава беше PR на волейболния отбор.

[redman]

За всичко казано съм съгласен, само сравнението с Ливърпул и нашите мърди не ми се връзва. Съгласен съм да плащам и 20 лв за билет, да падаме дори, но да виждам че са оставили и последната си капка пот на терена. Тогава ще се редя на опашки на касата и ще чакам за билет и през нощта ако трябва. Но това е, което липсва днес. Помня ЦСКА от времето в което ни преименуваха, и това, което ни спаси тогава беше духа на публиката и играчите. Няма нужда да ги изброявам, всички ги знаете. Сега се замислих, че не помня имената на повечето мухльовци обличали славния червен екип през 90-те... Защо ли!?!