bobonikolov написа:След такъв празник вчера малко трудно се говори или пише. Но все пак и аз да споделя нещо. Лично аз не мога да повярвам, че все още има хора, които изливат всекидневно тук злоба и жлъч. Хора защо не разберете едно нещо: на никой от тук присъстващите цесекари не му пука дали ще повтаряте до откат едни и същи фрази като "Вие сте Литекс", "Вие сте припознавачи и т.н." Вие не разбрахте ли, че точно вие, да точно ВИЕ не можете да определяте кой човек от кой отбор да бъде? Ще ви дам една градивна критика. Престанете да висите във форума и да пишете едно и също. Няма смисъл, защото никой не го грее какво мислите. Използвайте това време пълноценно. Съсредоточете се да правите нещо позитивно за вас преди всичко и за обществото като цяло.
Изчетох хиляди глупости за празника вчера. Е ще Ви кажа, какво мисля аз. Беше великолепно. Не ми пука особено, че стадионът не беше пълен на максимум. Е може би картината щеше да е друга ако мачът беше шампионски, но както и да е. Важното беше друго. Вчера на стадиона имаше празник. Вчера стотици легенди на клубовете ЦСКА бяха почетени от самите клубове ЦСКА! Нещо, което не беше правено преди! Българската армия получи идеалната възможност да покаже още веднъж точно преди днешния парад на какво е способна! Идеална възможност за още една тренировка, която излезе безплатно на държавата. Българските летци от ВВС от години се оплакват, че поради липса на средства не могат да достигнат санитарния минимум летателни часове и за това се налага чужди натовски държави да бранят нашето небе и това на ЕС. Е вчера получиха възможност да полетят още някой и друг час. Самата организация беше перфектна. Целодневни забавления и игри на Армията. Сватба и прекрасни младоженци. Парашутисти, кацащи с емблемите на клуба! Легенди, пристигащи с хеликоптер! Демонстрация на боеве. Предложение за брак (Филип Петрунов предложи на приятелката си) и много други. Безценно е да виждаш как легенди на клуба се чувстват поласкани, че след толкова години в забвение някой отново се е сетил да ги уважи и да им окаже чест да присъстват на това събитие. Хилядите детски усмивки през целия ден. Усмивките на всички наши фенове в неравностойно положение! Там беше и Теди, за която всички ние - цесекари събирахме пари за нова количка и лечение. Там беше и Николай Божиков - едно момче с множество увреждания, което диша с апарат, но дойде да види любимците си! И на тези хора ли ще кажете, че са припознавачи? И на тях ли ще повтаряте, че ЦСКА е Литекс? Ето какво разказва Николай за вчерашния ден:
[offtopic]
С ЦСКА в сърцето
За мен 5-ти май на стадиона беше нещо невероятно и историческо в живота ми!
Пътувах прекрасно до там без никакви проблеми, а времето слънчево готово за велики неща! Полицаи първо ме посрещнаха и ме настаниха на хубаво място за паркиране! После човек от стадиона ме посрещна и ме водеше към мястото ми на пистата, а по пътя на входа хората ми направиха коридор да мина и усмихнати лица видях! Стигнах си мястото, а хората на стадиона ми бяха уредили ток да си дишам спокойно с апарата без да се притеснявам, че може да спря да дишам!
Почнаха празненствата и Ники Кънчев взе думата за да стане още по празнично! Имаше парад за награждаване на нашите спортисти и беше впечатляващо споменаха се много имена на велики спортисти чак е трудно да се запомнят дори половината от спечелилите медали за България и донесли ни слава! Заради тях сега ЦСКА е велик клуб пълен с огромна история!
Имаше военни доста и духов оркестър за повдигане на армейския ни дух! Почнаха хеликоптери и парашутисти да кацат на терена и направо си ахнах и се впечатлих ужасно много чак ми се искаше и аз да скоча от хеликоптер! После дойде още по вълнуващо нещо, а именно хеликоптер превозваш много, много скъпи хора, легенди на ЦСКА Димитър Пенев, Христо Стоичков, Димитър Бербатов! Слабост са ми хеликоптерите все пак и аз летях беше една от мечтите ми и всеки хеликоптер го наричам звяр! А този хеликоптер вчера направо ме остави без дъх просто много силно духаше, може би ми измести количката и пясък летя като буря в пустинята чак се чудих дали не ми е спрял апарата ми, но така действа огромното вълнение! Така е при ЦСКА преди 70 години се е появил с гръм и трясък със хъс на победител и дух на шампион! Почна си после мача и кръвта ми завря и много емоции и чувства имаше в мен и по-жив от всякога бях! Според мен играхме доста добре макар да нямаше голове, но това не е важното, защото най-важното е ЦСКА е жив и празника ни се получи супер! Между двете полувремена пък зарята направо ми напълни сърцето и душата и думите ще са малко да опиша чувството! Не зная колко минути продължи, но ми се стори безкрайно дълго и си представях някои от славните ни моменти на терена, мислих и за любим човек и това е от щастие! Много ми хареса цялата програма, защото всичко беше направено със вкус и за мен е голяма чест, че присъствах!
По принцип исках да сбъдна една огромна мечта да се срещна със Христо Стоичков, но не се случи за съжаление, но може пък да не е дошло времето да се сбъдне!
Приятели трябва да ви споделя най-великия момент от вчерашния ни празник! Споменах имаше парад на спортисти и от това се случи нещо! Покрай мен минаха спортистите ни от баскетбола за хора с инвалидни колички и аз ги поздравих с поглед и със широка усмивка, искаше ми се да извикам силно браво гордея се с вас, но гласа ми го няма от години! Вече ме подминаваха всичките и някак изненадващо едно от момчетата се върна свалил медала си от награждаването и ми го остави в ръцете ми и нищо не каза просто ми се усмихна и аз отвърнах със същото макар доста шашнат и не вярващ какво ми се случва! Това което стана нито се купува със пари и нито мечтите могат да ми дадат това чувство! Ние Армейците сме страхотни хора и имаме добри сърца! Дори не зная как се казва това момче, но този огромен жест е за уважение и пример за много хора! Благодаря ти Армеецо! Щастлив човек съм и това е! Тежък е медала, но ЦСКА си тежи на своето място!
Няма да се оплаквам, но да си призная много изморителен ми беше деня и сега всичко по мен ще ме боли със дни! На моменти се чудих ще издържа ли физически на целия празник дори и лошо ми беше, но стиснах зъби и не го показвах външно какво ми е! Просто съм човек прекарващ над 95% от времето си на легло, а вчера общо 11 часа прекарах на път и на количка седнал и въпреки, че количката позволява на практика да легна това не си го помислих нито за миг въпреки болката в гърба, защото аз съм истински Армеец и това нищо не може да промени! Не зная геройско ли е или не, но сърцето ми е повече от доволно и гордо, че бях там и празнувахме заедно този прекрасен рожден ден на ЦСКА! Не зная кога пак ще отида на мач, но искам отново и отново, защото за ЦСКА всичко си струва и е важно да полагаме усилие без значение какво ни е!
Благодаря от цялото си сърце и душа на ръководството за приказното отбелязване на 70-тата годишнина на най-великия клуб на света и наша гордост ЦСКА! Искам да сме шампиони и вярвам един ден и това ще стане само да има търпение и шампионски усилия да се полагат!
Благодаря и на сектор Г, защото бяхте велики всички там и нито за секунда не спряхте да пеете и да правите атмосферата да е още по празнична! Не можах този път да ви посетя и поздравя, но някой друг път ще е! Малко само със димната завеса не се разбирах добре и се замаях от пушека, но прощавам ви и останете все така истински и верни на отбора! Гордея се с вас!
САМО ЦСКА СЕГА И ЗАВИНАГИ В СЪРЦАТА НИ!!!
[/offtopic]
За тези хора ЦСКА е всичко! За тях както и за нас няма никакво значение какво мислят останалите! Ние знаем кои сме. А знаете ли кои сте вие е въпросът?
И последно ще добавя нещо много важно. Признак на много ниска култура е да не присъстваш на мач на собствения си отбор и да не уважиш празника на противника. Във всяко едно първенство в Европа подобно поведение би било скандално и признак на липс а на възпитание!
А сега малко снимки от вчера:
[offtopic]
[/offtopic]Златните жени на ЦСКА
[offtopic]
[/offtopic]И златните мъже на ЦСКА
[offtopic]
[/offtopic]Три безспорни легенди
[offtopic]
[/offtopic]Един наелектризиращ момент
[offtopic]
[/offtopic]
[offtopic]
[/offtopic]Най-големия - във всяко едно отношение.
[offtopic]
[/offtopic]Три имена, които са записани със златни букви в световната футболна история.
[offtopic]
[/offtopic]Ето ги и борците ни.
[offtopic]
[/offtopic]Духовият оркестър към Българската армия.
[offtopic]
[/offtopic]Демонстрация на нашите български бойци.
[offtopic]
[/offtopic]
[offtopic]
[/offtopic]
[offtopic]
[/offtopic]
[offtopic]
[/offtopic]Тази усмивка е безценна
.
[offtopic]
[/offtopic]
[offtopic]
[/offtopic]
[offtopic]
[/offtopic]Какво ли казва чичо Митко на този юнак
?