Елин Рахнев:
Добро утро, ЦСКА! Днес е твоят ден.
Слънчевите лъчи са се разтворили над дърветата в Борисовата градина. Хлапета с червени фланелки се размотават нагоре-надолу. Бащите им пият бира на Ариана. Тролеите около „Царевец“ са закичени с червени шалчета. Небето се прозява, разлиства се, разперва се. Все едно слушаш джаз от двайсетте на миналия век. Хубаво е. Приятно е. Почти приказно. Толкова отдавна не е било така
Добро утро, ЦСКА! Днес е твоят ден.
Колко народ искаше да ти прави вече помен, а пък ти ги надживя. Колко те блъскаха, ритаха, обиждаха: кой с миризливите си обувки, кой с рамене и лакти, кой с думи – правиха го хем фриволно, хем жестоко. Колко много искаха да те зачеркнат от картата на света и там да остане една голяма дупка уж за назидание, уж за нещо друго. Просто да остане празно. Какво толкова им пречиш – така и не разбрах. Какво толкова им направи?… С какво толкова накърни честта им? Защо чак такава омраза, която преливаше, пушеше? Защо чак толкова злост…
Какви глупости изговориха за теб. Какви интриги ти спретваха. Как почти изправиха една цяла държава срещу теб – ей така. Вместо държавата да си гледа законите, да си гледа престъпниците, убицийте, корумпираните, безнравствените. Вместо да гледа, че станахме луди от този преход, че сме първата държава по инсулти и инфаркти, че сме най-тъжните хора на света… Те тръгнаха да се занимават с теб
Добро утро, ЦСКА! Днес е твоят ден.
Помниш ли как те обявиха, че ти не си на народа? Ей така, щракнаха с пръсти и го направиха. Все едно спират продажбата на някаква марка лютеница или салам.
Как изкараха всички, които те обичат, селяни, родени по язовири, товарни вагони и плевни, които не могат да четат и пишат, които са нечленоразделни… И когато стъпят на жълтите плочки, им прилошава от вълнение. Изпадат в дисбаланс, в обща недостатъчност.
Как се опитаха да те отъждествяват с партии, класи, конгреси. Колко им беше удобно това през последните двадесет години. Как изпадаха в тежка възбуда, как се разперваха от вълнение, как разнищваха фабулите на живота през теб. Все едно си някакво опитно зайче, пръкнало се ей така, и всеки може да си прави с него каквото си поиска, всеки може да си избива комплексите върху него, всеки може да те ранява за щяло и нещяло в зависимост от настроението си или от душевната си нагласа…
Да, ти тогава беше слаб, раним, донякъде объркан. Дори много слаб. Изкараха те какъв ли не. Създаден от няколко честни офицери, те ти приписаха всички злини, всички несъвършенства, всички несъответствия на света. Как само го правеха фино, уж че е за доброто на България, уж че животът без теб ще бъде прекрасен. И дори много повярваха на това. Някои дори те предадоха. Избягаха от теб, отрекоха се от теб, започнаха да те оплюват, други пък си мълчаха и не смееха да гъкнат. Трети ти гледаха сеира и само се подсмихваха.Но нищо, проститутки винаги ще има…
Добро утро, ЦСКА! Днес е твоят ден.
Днес е денят на всички, които са били с теб през годините. И никога не са те оставили. Независимо от убеждения, политически виждания, душевни тегоби, тъги. Никога не са си и помисляли да те сменят, защото ще им бъде по-удобно, по-уютно, по-комфортно. Просто са те обикнали ей така – дали от пръв поглед, дали заради нещо друго. Всеки по различен начин, но толкова искрено е дошъл до теб. И това си е просто любов. А любовта е най-невъзможното за изследване чувство у хомо сапиенс. Но дори и това бе подложено на съмнение, дисекция. Дори и на това му спретнаха някакви дискусии. Решиха пак с лека ръка да го оборят. Дори се опитаха да докажат, че това не е любов, а някаква партийна повеля. Представяш ли си?! Започнаха да вадят документи, архиви, дори те направиха дете на този или онзи. Въобще не повярваха, че това наистина не е нищо друго освен просто, единствено и само любов.
Но не им се сърди, такива бяха времената – хем много интересни, хем много гадни, хем много екзотични, хем въздухът се пореше от омраза и слуз. Само жалкото е, че те никога не видяха в теб аристократа, който само махаше с ръка и толкоз. Но не видяха и килограмите тъга, които износваше през тези години. Просто не те разбраха, а и не искаха, а и не им трябваше.
Добро утро, ЦСКА! Днес е твоят ден.
Днес е денят на всички, които през тези години те отстояваха в себе си. Денят на твоята публика, която никога не написа, че мрази някого, а само, че обича.
Която през всичките тези години първо гласуваше с твоята бюлетина, а после за всякави партии, партийки и коалицийки. Която постепенно се превърна в обществото ЦСКА – за да съхрани единствено и само съвършената илюзия, че ти ще бъдеш завинаги. Че хлапето с червено шалче утре ще заведе своето хлапе, както някога баща му него. Че просто никога повече няма да позволи ти да стоиш на стената, да си правят експерименти с теб и да се гаврят. Да ти обясняват, че си хермафродит или нещо подобно. И после да преливат от задоволство и кикот. Просто никога.
Добро утро, ЦСКА! Днес е твоят ден.
Виж как естествено потрепват дърветата в Борисовата градина! Виж стареца, който продава онази фланелка! Виж червените шалчета, виж опънатото знаме в „Г“, на което пише, че си едно от най-хубавите неща, измислени на света! Чуй онова парче, в което се пее, че си някъде в сърцето. Знам, че не е достатъчно, но все пак е повод за усмивка.
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
