onegavon написа:Малко критика да му ударя на Акропович. Едно си знае баба, едно си бае е неговата работа.
Не може да караш с една схема срещу Рома,Ихтиман и Левски.
Като имаш срещу себе си някакви слабаци хвани пък пусни 4-4-2 или 4-3-3 или не са му ясни други схеми.
Не знам аз отбор без крила ми е трудно да гледам.
Имал футболисти достатъчно,ама вика Юга не мога да го сменя щото нямам друг като него и рискувах.
Много съм разочарован от мача и тия приказки с трите точки са за Столипиново.Нещо не е схванал какво значи ЦСКА-Левски.Ние никога не играем за точки с Левски.В този мач залога е много по- голям.
Както и да е желая му успех!
,
Ама, разбира се, колега, кажи си го! Аз ще ти кажа само, че мнението ти въобще не е лишено от логика. И аз мисля донякъде като теб и може би това си е проличало на моменти в някои от коментарите ми, писани тук. Няма перфектни хора и няма перфектни треньори! Големият минус на Бруно е точно това, което казваш. Бруно е изцяло подвластен на тази схема: 3-5-2. Е да де, някои може да кажат- няма лошо, той си знае. Ама не е точно така, защото аз от много време следя модерния европейски футбол и мога да ви кажа, че доста от най-добрите мениджъри са много комплексни и гъвкави в тактическите си виждания. Много пъти, дори и в България, сме ставали свидетели как един треньор по време на даден мач може да смени схемата си на игра в хода му два, че дори и три пъти. Например да почне с 4-4-2, да премине на 4-5-1 и накрая да завърши в 4-3-3. И всичко това се прави в зависимост от хода на двубоя и резултатът в него, също спрямо слабите и силните страни на опонента и т.н. Но по този начин винаги можеш да изненадаш повече своя противник. За да стават тези тактически промени обаче и играчите трябва да са комплексни и научени да играят във всяка една от тези постройки. А това изисква доста повече време и труд за треньора докато ги обучи и същевременно гъвкавост от страна на футболистите.
И си прав, че с този подход на Бруно няма да може да гледаме футбол с тичични крила (и на мен ще ми липсва малко), а също така няма да можем да излезем например с трима типични нападатели в 4-3-3 да кажем срещу отборите от дъното на класирането. А това може да се окаже и минус в някои от срещите, защото е близко до акъла, че срещу мегазатворен тим често имаш по-голям шанс да вкараш гол с тройка страйкъри, а и ще можеш допълнително да го изненадаш. Но пък Бруно може да си има други механизми да прави неговата схема 3-5-2 по-офанзивна. Веднага давам пример с халф-бековете. В един случай може да играят Мазику и Вион, а в друг Кери и Синклеър. Също така защо пък в някой мач вместо Тиаго да не видим Йомов, хипотетично е възможно нали!? А това вече ще ни направи близко до тройка в нападение. Така че, относително е всичко. Но аз вярвам в Бруно и за миг дори не съжалявам, че той е начело на тима.
Между другото вчера се замислих много сериозно върху казуса с Али Соу. Очаквам в следващите няколко дни да се разгорещи дискусията относно негов трансфер зимата или лятото. И наистина въпросът е важен, да не кажа ключов предвид появилия се шанс да атакуваме титлата още този сезон. Тези, които ми следят мненията знаят, че бях твърдо за това Соу да бъде продаден още сега. Обаче след като размислих, сега съм точно на противоположното мнение. Ако искаме да имаме шанс за титлата още тази кампания, не трябва да го продаваме сега. След идването на Бруно той стана още по-важен играч за нас, бих казал дори ключов. Наистина играе добре в последните срещи, бележи и по-редовно. Така или иначе аз не вярвам Соу някога да се превърне в голова машина, но с новата схема на Акрапович самата ни игра в атака, самият преход от халфовата линия към нападението са изключително зависими от гамбиеца. Това е факт, пред който не мога да си затворя очите. И все пак само по себе си ако Соу остане, това според мен няма да е достатъчно за титлата с този ни състав. Има още едно условие, което трябва да изпълним, освен да запазим Соу. Това е вторият елемент на пъзела и той е, че трябва тази зима да вземем задължително чист нападател, ама типичен голаджия, който да играе до Соу и да си пасне като стил на игра с него. Това са двете условия, за да можем да се преборим за титлата още този сезон. 1. Оставяме Соу 2. Намираме му партньор в атака, с когото си пасват и задължително този играч трябва да е типичен голмайстор.
П.П. Иначе на останалите позиции сега не ми се коментира какво ни трябва, че стана много дълъг този коментар. Така или иначе се говори за още един дефанзивен халф и централен защитник.