Мнениеот Old_death » 09 сеп 2014 13:24
Ще се опитам да разгледам футболистите , спечелили тая първа титла . Ако някой има какво да допълни , да заповяда !
1. Стефан Геренски :
Стефан Славов Геренски (Рибата) е бивш български футболист, вратар. Играл е за Победа (София) (1941-1944), Металик (София) (1945-1948), ЦСКА (1948-1954), ВВС (София) (1955) и Дунав (1956). Има 114 шампионатни мача (70 за ЦСКА - 62 в "А" група, 24 за ВВС и 20 за Дунав). С отбора на ЦСКА е четирикратен шампион на България през 1948, 1951, 1952 и 1954 и двукратен носител на Купата на Съветската армия през 1951 и 1954 г. Има 5 мача за "А" националния отбор (1948-1953) - 2 официални и 3 приятелски и 7 мача за "Б" националния отбор. Вратар с отлични рефлекси, верен поглед върху играта и добро взаимодействие със защитниците. След приключване на футболната си кариера известно време е треньор. Почива на 15 март 2008 г.
2.Борислав Футеков :
Борислав Футеков-Борсата е бивш български футболист, дефанзивен полузащитник. Играл е за АС-23 (1936-1944), Чавдар (София) (1945-1946), ЦСКА (1948-1949) и като студент в чешкия Кладно (1947-1948). Има 100 мача и 31 гола в шампионата (79 мача с 25 гола за АС-23, 15 мача с 6 гола за Чавдар и 6 мача за ЦСКА). Шампион на България през 1948 с ЦСКА и носител на купата на страната през 1941 г. с АС-23. Има 12 мача и 3 гола за "А" националния отбор (1941-1948).
3. Манол Манолов :
Играл е за отборите на Устрем (София) (1942-1944), Септември (София) (1944-1948) и ЦСКА 15 години – от 1948 до 1962 г. (в 5 от тях е капитан на отбора). Има 239 мача в "А" група. Има 57 мача и 1 гол за националния отбор по футбол в периода 1950-1961 г. Рекордьор по титли на България като футболист – дванадесет през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961 и 1962, носител на Купата на Съветската Армия през 1951, 1954, 1955, и 1961 г. Четвъртфиналист в турнира за Купата на европейските шампиони, в който е изиграл 17 мача. Бронзов медалист от XVI летни олимпийските игри в Мелбърн през 1956 г., участва и на олимпийските игри през 1952 и 1960 г. Футболист № 1 на България през 1958 г. Остава в историята и с това, че е единственият футболист, който е на терена със звание полковник (колегите му стават полковници, след като вече са престанали да се състезават).
4. Димитър Цветков :
Не можах да намера сведения за него .
5.Никола Алексиев :
И за него няма сведения .
6 . Нако Чакмаков :
Нако Александров Чакмаков е бивш български футболист, полузащитник. Роден е на 13 август 1921 г. в София. Играл е за Ботев (София) (1936-1944), Септември (1945-1948) и ЦСКА (1948-1949). Има 61 мача и 24 гола в шампионата (32 мача с 14 гола за Ботев, 21 мача с 9 гола за Септември и 8 мача с 1 гол за ЦСКА). Шампион на България през 1948 г. с ЦСКА. Той е първия капитан на отбора. По време на престоя си в ЦСКА води спортно-техническите тренировки докато треньорът Константин Николов - Замората води тренировките за физическа издръжливост. Има 6 мача за "А" националния отбор (1941-1948). Завършва треньорска школа при ВИФ "Георги Димитров" (1953) и футболна школа в Москва (1954). Треньор на ВВС (София) (1954-1956), Ботев (Пловдив) (1956), Спартак (София) (1956-1958), Локомотив (София) (1958-1960) и Омония (Кипър) (1960-1962 - шампион през 1961 г.), както и на "Б" националния отбор (1955-1957) в 12 мача и на младежкия национален отбор (1955) в 2 мача. След това дълги години е търговски представител на България в Канада, Австралия и Япония.
7. Димитър Миланов :
Димитър Миланов Стоянов-Пижо е български футболист, нападател. Играл е за Ботев (София) (1946-1947), Септември (София) (1947-1948) и ЦСКА (1948-1960). Шампион на България е 10 пъти през 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959 и 1960, носител на купата на страната през 1951, 1954 и 1955 г. В "А" група има 208 мача и 89 гола. Голмайстор на "А" група през 1949 с 11 гола, 1951 с 14 гола и 1957 г. с 14 гола. Има 39 мача и 20 гола за националния отбор в периода 1948-1959 г. За КЕШ има 11 мача и 6 гола за ЦСКА. Участник на ОИ-1956, където печели бронзов медал.Първият български футболист, отбелязал гол на "Уембли" Един от най-изявените крайни нападатели, с находчивост пред противниковата врата. Рядко скромен човек и отличен футболист. Той не можеше да играе слабо. Винаги излизаше на терена да се раздаде докрай. Всеотдаен. Роден за голаджия, рядко пропускаше мач без гол. Не съзнаваше какво богатство е за футбола. Никога не се удряше в гърдите, не се хвалеше. Претенции към никого не предявяваше.
8. Стойне Минев :
Започва да играе в Устрем (София), а впоследствие се премества в Септември (София). През 1948 заиграва за новосформираният Септември при ЦДВ с който става шампион същата година. Има 21 мача и 3 гола в първенството за Септември при ЦДВ. През 1950 г. преминава в ДНВ (Пловдив), а след това във ВВС (София), като играещ-помощник треньор. След приключване на футболната си кариера работи към БФС като делегат. Известно време заема и позицията на шеф на детско-юношеската школа на ЦСКА. Има титла майстор на спорта.
9. Стефан Божков :
Стефан Божков започва футболната си кариера през 1938 г. в Спортист (София). В началото на 1947 г. преминава в чехословашкия СК Кладно, където остава до лятото на 1948 г.
През лятото на 1948 г. Божков се завръща в България и става част от първия състав на новосформирания ЦДНА. До декември 1959 г. изиграва общо 202 мача, в които бележи 49 гола. Играе като полузащитник и нападател. Десет пъти е бил шампион на България - 1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959 и 1960 г. и три пъти е носител на Купата на България (1951, 1954 и 1955 г.). В турнира за Купата на Европейските шампиони има 8 мача и 1 гол. Футболист с добри технически и организаторски качества и самоотвержена игра.
10 . Никола Божилов ;
И за него не намерих сведения .
11 .Кирил Богданов.
Играл е за АС-23 (София) (1936-1944), Чавдар (София) (1945-1948) и ЦСКА (1948-1949). Има 104 мача и 43 гола в шампионата (71 мача с 31 гола за АС-23, 23 мача с 9 гола за Чавдар и 10 мача с 3 гола за ЦСКА). Шампион на България през 1948 с ЦСКА и носител на купата на страната през 1941 г. с АС-23. Има 5 мача и 1 гол за "А" националния отбор.
В резултат на това председателят счита, че въз основа на информацията и документацията, които са на разположение, няма друга алтернатива, освен да се заключи, че новият клуб ЦСКА-София изглежда е спортният наследник на първоначалния длъжник, ЦСКА София.