Малкото селце Богьовци край Костинброд е дало само една известна личност. На голямата слава на Аспарух Никодимов обаче се радват малцина.
Паро, както е известен бившият полузащитник, е роден на 21 август 1945 г. Веднага след края на Втората световна война за малките момчета няма кой знае какви забавления, затова той от рано хуква след парцалената топка.
Игрището на Локомотив София е по-близо до родния му дом, но първите си стъпки на футболния терен Никодимов прави с отбора на Септември. На 15 години играе за "септемврийци", а на 19 вече е забелязан и привлечен в ЦСКА. Там по това време треньор е Григорий Пинайчев - първата лястовичка на съветската футболна школа у нас.
С червения екип Паро изиграва 296 срещи и отбелязва 58 гола в "А" група за период от 11 години. Става шампион шест пъти, пет пъти вдига Купата на България, а веднъж и Купата на Съветската армия.
Със своите 28 мача за КЕШ и 6 за КНК халфът влиза завинаги в историята на ЦСКА, а и в сърцата на феновете. Той е участник в полуфинала за КЕШ през 1967 г. срещу Интер Милано. С националния отбор пък се появява на терена в 25 мача, в които вкарва 8 гола.
Следват треньорските години на Аспарух Никодимов. Паро е начело на ЦСКА от 1979 до 1983 година. През този период червените завоюват четири поредни пъти шампионската титла и веднъж печелят Купата на България.
В Купата на европейските шампиони (КЕШ) под ръководството на Никодимов е постигната най-забележителната серия от успешни мачове в историята на българския футбол изобщо.
През периода 1980 - 1983 г. ЦСКА елиминира Ливърпул (тогава трикратен носител на КЕШ), Нотингам Форест (двукратен носител на КЕШ), Монако, Реал Сосидедад, Гленторан, Шомберки и Омония Никозия. ЦСКА достига полуфинал за КЕШ през сезона 1981/82 и четвъртфинал през сезона 1980/81 г.
През пролетта на 1983 г. Аспарух Никодимов е отстранен от поста старши-треньор на ЦСКА. След кратък престой начело на Дунав Русе, той се завръща на "Армията" през есента на 1990 г.
Следват нови три години, които вече не са толкова блестящи. С "червените" той печели една титла и един сребърен медал.
И отново обиколка - Металург Перник, Велбъжд и Омония Никозия, преди да се стигне до третото завръщане начело на ЦСКА през 2001 г. То трае само няколко месеца, а негов наследник на поста е именитият италианец Луиджи Симони.
Последният опит на Паро в треньорството е в Берое, но и там нещата не потръгват и той скоропостижно напуска Стара Загора. Оттогава досега той не е спирал да се интересува от случващото се в ЦСКА, а и "червената" общност не спираше да се интересува от него.
Никодимов бе чест анализатор и коментатор на спортните медии, където думата му се чуваше, а мнението - уважаваше. Със статут на легенда Паро ще има за цел да върне духа на "армейците" и с опита си да допринесе за развитето на клуба.
В началото на седмицата някои медии разпространиха „новината”, че старши-треньорът на Левски Илиян Илиев, „скочил” на Аспарух Никодимов. Дори в една електронна медия една до друга се мъдреха статия в защита на клоунадите на Тити Папазов и съобщение за „скоковете” на Илиян. Всъщност покрай футболен исполин като Паро, скоковете на старши-треньора на Левски приличат по-скоро на пърпорене на буболечка.
През пролетта на 1966 г. ЦСКА и Левски трябваше да изиграят през април два шампионатни мача заради есенните ангажимени на националния отбор. Тогавашният състав на сините и до днес е считан за един от най силните в тяхната история, защото в него играеха Георги Соколов, Георги Аспарухов, Христо Илиев, Сашо Костов, Иван Вуцов...Червените спечелиха първата среща с 1:0 след гол на Кольо Цанев, но един защитник на подуянци с прякор Дълга Мара контузи тежко армейската звезда Димитър Якимов и го извади задълго от игра. Затова левскарите бяха сигурни, че ще спечелят втората среща. Преди мача обаче Паро, който тогава все още нямаше навършени 21 години, беше спокоен и категоричен: „Ако наложим нашия техничен стил на игра, няма да имаме никакви проблеми”. На другия ден Никодимов игра със самочувствието на лидер и резултатът беше 3:0 за ЦСКА след голове на Зафиров, Цанев и Иван Колев, а само многобройните пропуски на Евден Каменов лишиха армейците от още по-убедителна победа. През пролетта на следващата година, когато Паро не беше навършил все още 22 години, той изигра като титуляр три полуфинални мача от турнира за КЕШ срещу един от най силните отбори в света през 60-те - Интер на фамозния треньор Хеленио Херера.
Много може да се говори за футболните успехи на Никодимов. И за сребърния медал от олимпиадата в Мексико през 1968 г., когато Паро с три гола беше (заедно с Начко Михайлов), втори реализатор на нашия отбор след капитана Петър Жеков, който се разписа четири пъти. И за участието на Никодимов в елиминирането на три европейски шампиона – Аякс (1973 г. като играч), Нотингам (1980 г. като старши-треньор) и Ливърпул (1982 г. като старши-треньор). И за елиминирането на шампионите на Испания (Реал Сосиедад 1981 г.) и Франция (Монако 1982 г.). И за отстраняването на отбори като Парма и Шахтьор (Донецк). А защо не и за обвиненията отправени от екрана на националната телевизия след победата над Нотингам, когато Паро бе упрекнат, че все още не си е взел държавния изпит по марксизъм-ленинизъм във ВИФ.
Всъщност пърпоренето на Илиян около червената легенда вероятно е резултат от неудовлетворена му амбиция за по-големи успехи, които той може би щеше да постигне ако беше играл в ЦСКА. Факт е, че през 1991 г. желание за това имаха и старши-треньорът на червените Паро Никодимов и играчът на Черно море Илиян Илиев, но високата цена която поискаха от варненци стопира сделката и Илиян отиде на Герена. Впрочем още преди да мислят за нисичкия варненски халф, червените бяха уредили всичко по привличането на Йордан Лечков. Една година по-късно Лече беше играч на Хамбургер, а след още една беше определен за най-добрия полузащитник в бундеслигата. За гола му срещу Германия на световното в САЩ знае целият свят.
Илиян също отиде в западноевропейски отбор – за известно време беше част от селекцията на Бенфика, но не можа да се отличи с нищо, освен с продължителния си престой на резервната скамейка. Как мислите, ако Илиян Илиев беше заиграл в ЦСКА, дали кариерата му щеше да е различна? Аз мисля, че не, а вие?
Валентин Василев
Това е един джентълмен и прекрасен човек. Той беше първият ми треньор в Европа и ще му бъда вечно
благодарен, че ме доведе в ЦСКА
Ибрахима Гай
