Момчето, което отбеляза последния гол за ЦСКА в тази тъжна година отдавна навърши пълнолетие, а все още е без договор и стои в Борисовата градина, само заради сърцето си
Какъв е идеалът на феновете на ЦСКА за централен нападател? Да вкарва. И то много. Да обича отбора. Още повече. И да недолюбва вечния враг. Безгранично. Е какъв е проблемът? Те си го имат. Името му е Григор Долапчиев. Момчето, което отбеляза последният гол за ЦСКА в тази определено тъжна за "армейците" година. Той се разписа във вратата на Чавдар (Етрополе), а след мача бе категоричен, че това е най-щастливият му момент в кариерата.
"2012-та за мен бе наистина добра. Първо г-н Стойчо Младенов ме покани да тренирам с първия отбор, след това записах официалния си дебют, а голът определено ми донесе много, много тръпка и радост", разкри пред Sportline.bg Долапчиев... И не е само това.
Преди около 2 месеца. Стадион "Академик". "Сините" от Левски са в екстаз. Те водят с 2:0. От трибуните се чува "Мачкай чорбата". Левскарите предчувстват разгромна победа в дербито, защото на всичкото отгоре са и с човек повече. Не би. На сцената се появява централният нападател на “червените” Григор Долапчиев, който бележи 2 гола и носи точката на своите. Това са поредните му голове в срещите с този съперник. Дори той вече им загуби бройката...
Цялата кариера на Григор до момента преминава в ЦСКА. За първи път той стъпва на "Червено знаме" преди 9 години. Дотогава младокът трупа опит по кварталните игрища, където винаги рита с батковците, които вместо да го пращат да гони топката или да седи на вратата, се карат от кой отбор да играе той. Именно приятелите му са тези, които започват първи да го убеждават да се запише да тренира футбол. Така се стига до сериозен семеен разговор, на който момчето настоява да му бъде разрешено да се занимава активно с този спорт. Баща му не се нуждае от дълго убеждаване, а като върл привърженик на червените, бърза да заведе сина си в школата на любимия отбор. Григор е на седмото небе от щастие, че ще играе за ЦСКА, защото страстта към най-титулувания български отбор отдавна е завладяла и него. И тъй като чувствата са и елементарна физика – силната любов към 31 кратните шампиони на България е съпроводена от явна неприязън към 30-кратните носители на сребрърните медали.
Първоначално Долапчиев започва да тренира с родените през 1993 година, начело, на които е Методи Георгиев. Още тогава младокът заема поста "централен нападател", на който се подвизава и до ден днешен. Позицията си Григор избира сам. Прави го заради любимеца си Митко Бербатов, а и заради това, че обожава да вижда как топката опъва противниковата мрежа. Най-важното е, че никой от ръководството и треньорите му не се опитва да промени мястото му на терена, защото той се справя великолепно и демонстрира страхотни голмайсторски умения. Трудно могат да се изброят индивидуалните награди от различни турнири, които младокът печели в качеството на топреализатор, а неговите успехи почти винаги са придружени и от отборна купа.
Факт е обаче, че отборът на набор’94 в ЦСКА обаче така и не успя да се превърне в машина за победи, въпреки че в състава личат имената на още няколко страхотни таланта, като Юли Ненов, Алекс Спасов, Богомил Христов, Деспотов, Мартински… Може би причината е, че дълги години момчетата така и не попаднаха на добър треньор, а единственият, който успя да изгради силен колектив и да накара подопечните си да дават максимума от себе си – Йордан Йорданов - Жан, си тръгна скоропостижно., а настоящият наставник Сашо Борисов все още се нуждае от време...
Неволите, треньорските рокади и проблемите в школата не пречат на Григор да е една от звездите и водещ реализатор на тима. Той успя да се завърне на терена след тежко заболяване и продължава да убеждава всички, че е един от най-обещаващите футболисти.
През миналия сезон Долапчиев завоюва приза "Голмайстор" на Софийската група с 25 попадения и се представя на много високо ниво и в срещите на националния отбор до 19 години с отбелязани три гола.
И това не остана незабелязано от шефовете, които му дадоха шанс да се доказва и в мъжкия футбол. Така Гришата попадна в първия състав на ЦСКА, като дори записа своя дебют в „А“ група (в мача срещу Миньор Перник), когато си взаимодейства отлично с Присо, но последният не съумя да завърши атаката успешно.
Мачовете с Левски обаче носят по-специални чувства за младока. Той подхожда към тези срещи с хъса на запалянко. Злобата и спортната омраза към сините пък му донесоха прякора «Екзекутора на Левски», защото рядко се случва Долапчиев да не накаже вечния съперник.
Той обаче има своята голяма мечта. Да го стори в мач на първия отбор.
"Головете при юношите са едно, а при мъжете съвсем друго. Чувството да бъда част от първия отбор е страхотно. Работи се много здраво и всичко е много, много професионално. Удоволствие да бъдеш рамо до рамо с такива футболисти. Пожелавам си съвсем скоро да водя атаката на любимия ми отбор. Знам, че все още не съм напълно готов, но когато имаш желание и си готов на всичко, за да следваш мечтите си, няма невъзможни неща. Искрено се надявам да спечеля титулярно място и да радвам феновете на ЦСКА", откровен е Григор. Преди това обаче думата имат шефовете. Момчето отдавна навърши пълнолетие, а все още няма сключен професионален договор и е в Борисовата градина, само защото сърцето му е там. А ако в един момент дойде добра оферта?
Изпуснем ли го, просто не знам.. Статията ми се стори любопитна и интересна, затова я слагам.
[/center]
