История
1923 – 1948 г.
На 28 октомври 1923 г. клубовете „Атлетик“ (създаден през 1910 г.), „Слава“ (създаден през 1916 г.) и Офицерски спортен клуб се обединяват под наименованието Офицерски спортен клуб „Атлетик Слава 1923“ или за кратко АС-23 под патронажа на Министерството на войната, което му осигурява екипировка. През 1931 г. отборът печели първенството на България, през 1941 г. – Националната купа, а през 1944 г. – и 1-ва Софийска дивизия. Стадионът на АС-23, „Атлетик парк“ (завършен през 1938 г.) е на мястото на настоящия стадион „Българска армия“.
С дейното участие и по инициатива на Михаил Михайлов от ръководството на „Шипка“ (София), както и на други деятели на шипченци, АС-23, „Шипка-Победа“ и „Спартак“ (Орландовци) (бивш „Цар Борис III“) се обединяват и образуват клуб „Чавдар“. Обединителният протокол е съставен на 9 ноември 1944 г. в София от представители на временните ръководства на клубовете „АС-23“, „Спартак“ и „Шипка-Победа“. За председател е избран ген. Владимир Стойчев от квотата на „АС-23“. Секретар и отговорник за футбола е Иван Башев.
„Чавдар“ играе с небесносини копринени екипи. За негова база е определен стадион „Атлетик парк“ в Борисовата градина. Физическата подготовка на играчите в „Чавдар“ се води от боксьора тежка категория Константин Николов-Замората, който подготвя и „Септември при ЦДВ“ през 1948 година.[5] „Чавдар“ не се представя успешно във футболния шампионат на Софийска област, въпреки че печели плакета „Народна войска“ през 1944 година. През 1945 г. е шести, през 1946-а заема 5-то място, а през 1947-а завършва 10-ти и изпада във Втора дивизия. Веднага след това, с активното съдействие и по идея отново на бившия функционер на „Шипка“ Михаил Михайлов, който работи в Министерството на отбраната (МО), към „Чавдар“ се присъединява Централният дом на войската (ЦДВ) и от този момент нататък (15 февруари 1948 г.) МО започва да доминира в ръководството.[5] Председател вече е началникът на Централния дом на войската майор Иван Мирски.
1948 – 1984 г.
След отпадането във втора дивизия управниците на „ЦДВ“ започват да търсят спасение за „Чавдар“ чрез обединяване с друг отбор. Първоначално се водят преговори със „Спортист“ (Хаджи Димитър), но в крайна сметка се споразумяват със „Септември“ (София), който вече си е осигурил промоция във фазата на елиминациите. Решават датата на създаване на отбора да е 5 май 1948 г., а името – „Септември при ЦДВ“. Новият отбор участва в първенството на мястото на „Септември“. На финала „Септември при ЦДВ“ среща „Левски“ и след загуба с 1:2 в първата среща и победа с 3:1 във втората печели първата си титла.
В своя първи сезон в новосъздадената „А“ Републиканска футболна група „Септември при ЦДВ“ завършва на второ място. За треньор на отбора е назначен Крум Милев. През същата година започва реконструкцията на стадион „Народна армия“, на който армейците играят своите мачове.
През лятото на 1949 г. отборът на Септември се отделя като самостоятелно дружество, а армейският отбор е преименуван на „ЦДНВ“ (Централен дом на народната войска). Сезон 1949/50 започва нормално, но след изиграването на три кръга от есенния дял, то е прекратено, заради реорганизация на физкултурното движение у нас по съветски модел. Създаден е турнир за определяне на софийските участници за сезон 1950 в който първите 5 отбора се класират. След края на турнира ЦДНВ остава на 6-тото място. С решение на спортната секция на МНО, на мястото на армейският Ботев (Пловдив) се създава сборен отбор с най-силните футболисти от ЦДНВ, Ботев, Черно море, Сливен и др. Името на отбора е „Народна войска“. Отборът завършва на второ място след „Динамо“.
От следващият сезон отборът е наследен от основният армейски отбор ЦДНВ, а другите армейски отбори започват от по-ниски дивизии. Сезоните 1951 и 1952 са усшешни и „ЦДНВ“ взема и двете шампионските титли.
През 1953 г. отборът отново е прекръстен, този път на „Отбор на софийския гарнизон“, а по-голямата част от титулярните му футболисти са прехвърлени в един „национален отбор“, който се обиграва във вътрешното първенство за международните срещи.
През 1954 г. новото име на отбора е „Централен дом на народната армия“ (ЦДНА), а периодът 1954-1962 г. е най-успешният, през който армейският отбор печели 9 поредни титли.
През 1962 г. ЦДНА е обединен с ДСО „Червено знаме“ в ЦСКА „Червено знаме“. Централният дом на народната армия вече не е свързан с отбора, който бива поет от Министерство на народната отбрана.[6] ЦСКА остава на 3-о място след пловдивските „Спартак“ и „Ботев“.
През следващия сезон (1963-1964 г.) ЦСКА записва най-лошото си представяне в първенството, като остава на 11-то място в крайното класиране. Знаменитият треньор на армейците Крум Милев е освободен след края на първенството.
ЦСКА продължава с лошата игра, като първата титла с новото име постига едва през 1966 година.
През сезона 1966-67 г. ЦСКА достига до полуфинал на КЕШ, където след две равенства с „Интер“ по 1:1 се играе трета среща (по тогавашния регламент), в която ЦСКА отстъпва с 1:0.
През лятото на 1967 г. армейците печелят престижен международен турнир в чест на краля на Мароко Мохамед V. На ЦСКА е връчена огромна 100 килограмова купа, която първоначално българските митничари отказват да допуснат в страната.
Следващите два сезона отново са лоши за армейците – в тях те завършват съответно на пето и второ място.
През 1968 г. ЦСКА отново е обединен с формираното през 1950 г. ДСО „Септември“ (София) като отборът приема името ЦСКА „Септемврийско знаме“. Отборът става шампион, а в редиците на Армейците е привлечен Петър Жеков, който става голмайстор на България и печели „Златна обувка“.
От 1971 до 1973 г. армейците печелят 3 последователни титли.
В следващите 4 сезона ЦСКА си разменя по 2 титли с „Левски“, като в този период на европейско ниво отстраняват двукратния европейски шампион „Аякс“ с краен резултат 2:1 (0:1 и 2:0). В следващия мач армейците падат с 4:1 от Байерн, но на реванша побеждават с 2:1.
Сезон 1980–81 г. е изключително успешен за ЦСКА. Във вътрешното първенство клубът печели титлата, а на европейско ниво бие 2 пъти с по 1:0 еврошампиона „Нотингам Форест“. Армейците биват спрени едва от бъдещия еврошампион „Ливърпул“ в четвъртфинала за КЕШ.
През сезон 1981-82 ЦСКА достига до втори полуфинал в КЕШ, като по пътя си отстранява „Реал“ (Сосиедад), „Гленторан“, и „Ливърпул“ с общ резултат 2:1 от двете срещи (Стойчо Младенов вкарва и двата гола за ЦСКА в реванша) и на полуфинала среща „Байерн“ Мюнхен. В първия мач армейците повеждат с 3:0 до 18-тата минута, но крайният резултат е 4:3 в полза на ЦСКА. Във втория мач ЦСКА губи с 4:0.
В първенството армейците сдават титлата едва през сезон 1983-84.
През следващия сезон армейците отново не печелят титлата, а отборът е разформирован заради бой между футболистите на ЦСКА и „Левски-Спартак“ на финала за Купата.
1985 – 2008 г.
Като „Средец“ армейците завършват сезон 1985-86 на 4-то място. През 1987 г. към името на отбора е добавено определението ЦФКА.[9]
През следващите 3 сезона ЦФКА „Средец“ е безапелационен, вземайки и трите титли, като през сезон 1988-89 достига до полуфинал в Купата на носителите на купи. В четвъртфинала ЦФКА среща холандския гранд „Рода (Керкраде)“. Двата отбора си разменят по една победа с по 2:1 и след дузпи армейците продължават напред. На полуфинала ЦФКА пада два пъти от „Барселона“ на Йохан Кройф с 2:4 и 1:2, където геният на холандския футбол забелязва Христо Стоичков и решава да го вземе в Барселона.
През сезон 1989-90 армейците си възвръщат името ЦСКА и отново печелят титлата.
През март 1991 г. на президентския пост на ЦСКА е избран Валентин Михов. ЦСКА купува някои от най-добрите български футболисти като Йордан Лечков, Ивайло Андонов, Стойчо Стоилов и др. Междувременно МО се отказва от сътрудничеството си с ЦСКА. В отбора цари хаос заради лобитата на ветераните, военните и феновете. Въпреки това армейците печелят титлата през 1992 г., но отпадат в квалификациите за Шампионската лига. Междувременно Валентин Михов става президент на БФС, а на негово място е избран Петър Калпакчиев. Калпакчиев не успява да се справя с административните решения в клуба и няколко странни смени на треньори, една от които на Гьоко Хаджиевски – треньор, при който ЦСКА започва да се развива в положителна посока, му костват поста.
На 1 юни 1994 г. шефът на „Мултигруп“ Илия Павлов печели председателското място на ЦСКА срещу Николай Гигов, но спонсорството му не е достатъчно за преодоляване на лошото управление. Само за един сезон са сменени петима треньори на отбора, дори Цветан Йончев води отбора само за един ден. На европейска сцена армейците побеждават през 1994 г. „Ювентус“ с 3:2 в първия кръг на Купата на УЕФА, но победата е отменена заради ненавременно картотекиране на Петър Михтарски за евротурнирите.
През лятото на 1995 г. ЦСКА прави силна селекция, като в отбора е събран близо половината младежки национален отбор на България. За треньор е назначен Пламен Марков, но след след разочароващ есенен полусезон той е заменен от Георги Василев, който преди това е спечелил 3 титли (1 с „Етър“ и 2 с „Левски“). Василев успява да спечели дубъл с ЦСКА през сезон 1996-97, но изключително странно бива освободен от отбора след победа над „Спартак“ (Плевен) с 3:0 през 1997 г. В отбора се завръщат Христо Стоичков, Емил Костадинов и Трифон Иванов, за да се подготвят за предстоящото световно първенство. Тримата влизат в спор за капитанската лента, което влияе лошо на отбора. Стоичков играе само 4 мача и напуска точно преди вечното дерби с Левски, завършило 3:3, за да играе в отбор от Саудитска Арабия. След края на сезона Трифон Иванов и Костадинов също напускат.
През лятото на 1998 г. за треньор на отбора е назначен Димитър Пенев. ЦСКА се представя силно в турнира за Купата на УЕФА и печели Купата на България, но остава едва на пето място в Шампионата. През този сезон в състава са наложени Мартин Петров, Стилиян Петров, Димитър Бербатов, Владимир Манчев.
През лятото на 1999 г. за председател на ФК ЦСКА е избран Любослав Пенев. Появяват се проблеми с картотекирането на футболистите заради неизплатени задължения на ЦСКА към „Нефтохимик“. В първенството армейците разполагат едва с 16 футболиста, а на международна сцена играят и некартотекираните футболисти. В края на годината клубът е преобразуван в акционерно дружество, а Васил Божков става мажоритарен собственик.
След първите два кръга на пролетния полусезон на 2000 г. Димитър Пенев е прогонен от отбора заради две поредни загуби, а на негово място за няколко часа е назначен Георги Димитров - Джеки, след което той е замемен от Спас Джевизов. След равенство 1:1 с Пирин у дома Джевизов подава оставка и за временен треньор е назначен Александър Станков. Въпреки че на моменти изостава на 9 т. от Левски, ЦСКА съкращава разликата на 2 т. преди решителния двубой за титлата на стадион „Георги Аспарухов“. Мачът протича под превъзходството на ЦСКА, като Димитър Бербатов прави няколко сериозни пропуска, но в последната минута гол на Георги Иванов - Гонзо осигурява титлата на Левски.
През лятото на 2000 г. е привлечен италианският треньор Енрико Катуци, който успява да съживи отбора. Армейците играят атрактивен и резултатен футбол, но Катуци е уволнен през зимата, като официалното становище е че напуска поради семейни причини. На негово място е назначен отново Станков, който след две загуби от „Литекс“ за купата и за първенството е заменен отново от Катуци. Армейците остават втори, на 7 точки от „Левски“.
През лятото на 2001 г. на треньорския пост е назначен Аспарух Никодимов. ЦСКА играе много силно в турнира за Купата на УЕФА отстранявайки Шахтьор (Донецк) във втория кръг. В трети кръг ЦСКА отпада от италианският гранд Милан. На полусезона армейците изостават на 2 точки от „Левски“. Никодимов е уволнен, а на негово място е назначен италианецът Луиджи Симони. Симони не успява да постигне успех и отборът остава трети. Италианецът напуска преди края на сезона, а за няколко мача временен треньор е треньорът на вратарите Стоян Йорданов.
През 2002 г. за треньор е назначен Стойчо Младенов. С него отборът записва рекордните 13 поредни победи от 13 кръга в първенството. Армейците за първи път стават шампиони от 1997 г. насам. Следващия сезон Стойчо Младенов е уволнен след отпадането от Купата на УЕФА. Веднага след това двама нови играчи – Лео Лима и Родриго Соуса, купени за 3 млн. долара – напускат отбора под претекст, че не са им изплатени две заплати. ФИФА решава, че те са в правото си да напуснат, а ЦСКА трябва да изплати футболистите на бившия им клуб „Вашку да Гама“. Временно за треньор е назначен Александър Станков, а през зимата Ферарио Спасов.
В края на 2004 г. Ферарио Спасов е заменен от Миодраг Йешич, независимо че отборът води в първенството. Въпреки кадровите затруднения армейците печелят 30-тата си рекордна титла.
До зимната пауза на сезон 2005-06 на Шампионата на България отборът изпреварва в класирането „Левски“ със 7 точки. В Европа ЦСКА играе срещу актуалния европейски шампион Ливърпул като първият мач е загубен с 1:3, но втория ЦСКА печели с 1:0. В турнира за Купата на УЕФА армейците отстраняват Байер Леверкузен (с Димитър Бербатов в състава си) с две победи с по 1:0 и влизат в груповата фаза, където остават пети. През пролетта ЦСКА бързо губи преднината от 7 точки и остава на втора позиция. Президентът Васил Божков обвинява за това сръбския треньор Миодраг Йешич и го освобождава, а някои фенове обвиняват Божков. Отборът завършва на второ място с 3 точки след „Левски“.
Божков обявява, че ще ограничи финансирането и през следващия сезон ЦСКА няма да се бори за първото място. През декември 2006 г. той продава акциите си в отбора на индийския бизнесмен и собственик на „Кремиковци“ Прамод Митал. Александър Томов става президент и обещава, че ЦСКА ще се бори за шампионската титла. След два равни мача в началото на пролетния полусезон през 2007 г. обаче ЦСКА изостава с 6 точки след „Левски“. В резултат на това треньорът Пламен Марков е заменен със Стойчо Младенов, който се връща в ЦСКА след 3,5 години. В края на сезона ЦСКА завършва втори.
В началото на сезон 2007/08 ЦСКА прави мащабна селекция за над 2 млн. евро. Отборът не показва добра игра, отпада от турнира за Купата на УЕФА в първия кръг от френския ФК Тулуза и от Купата на България в шестнадесетинафиналите от Локо (Пд). Мачът с Локомотив е съпроводен със скандал заради преостъпените на пловдивчани футболисти Стойко Сакалиев, Александър Бранеков и Иван Иванов. Играчите, според клаузите в договорите им, нямат право да играят в мача срещу армейците, но ръководството на Локомотив не спазва договора и използва футболистите в мача. В края на сезона армейците печелят предварително титлата 3 кръга преди края на първенството, което отборът завършва с 16 точки пред втория в класирането клуб - Левски.
От ръководството на ЦСКА организират пищни празненства по случай шестдесет годишнината на отбора. Изградена е алея на славата с имената на всички шампиони, избран е идеален футболен отбор от бивши и настоящи футболисти на ЦСКА. На 24 май се играе шоу мач между сегашния отбор и сборен отбор от български и чуждестранни звезди завършил 6:6.
Имена
АС-23 от 1923 до 1944;
Чавдар от 1944 до 1948 след обединение със Спартак и Шипка-Победа;
ЦДВ през 1948 след обединение с физкултурното подразделение на ЦДВ;
Септември при ЦДВ през пролетта на сезон 1947/48 и сезон 1948/49 след обединение със Септември;
Ц.Д.Н.В. от есента на 1949 до сезон 1952;
Отбор на Софийския гарнизон през 1953;
ЦДНА от сезон 1954 до сезон 1961/62;
ЦСКА „Червено знаме“ от 1962/63 до 1967/68 след обединение с ДФС Червено Знаме;
ЦСКА „Септемврийско знаме“ от 1968/69 до 1984/85 след обединение с ДФС Септември;
ЦФКА „Средец“ от 1985/86 до 1988/89 след разформироването на отбора;
ЦСКА от 1989/90 до днес;
Успехи
31 пъти Шампион на България (1948, 1951, 1952, 1954, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1966, 1969, 1971, 1972, 1973, 1975, 1976, 1980, 1981, 1982, 1983, 1987, 1989, 1990, 1992, 1997, 2003, 2005, 2008).
19 пъти носител на Националната купа (9 пъти на Купата на Съветската армия (1951, 1954, 1955, 1961, 1965, 1969, 1972, 1973, 1974) и 10 пъти на Купата на България (1983, 1985, 1987, 1988, 1989, 1993, 1997, 1999, 2006, 2011).
5 пъти носител на Националната купа в неофициални турнири (4 пъти на Купата на Съветската армия (1985, 1986, 1989 и 1990) и 1 път на Купата на България (1981).
4 пъти носител на Суперкупата на България (1989, 2006, 2008, 2011).
Стадион Българска армия
Стадион „Българска армия“ е клубният стадион на ПФК ЦСКА (София). Намира се в Борисовата градина, в центъра на София.
Построен е през периода 1965-1967 г. на мястото на старото игрище на АС-23 и е основно реконструиран през 1982 г., когато му е поставено и електрическо осветление. От 1923 до 1944 г. стадионът се казва „АС-23“, от 1944 до 1949 г. – „Чавдар“, в периода 1949-1990 г. носи името „Народна армия“, а от 1990 досега – „Българска армия“.
Към 2005 г. има 22 015 седящи места, разпределени в 4 сектора – Сектор А (6417 места), Сектор Б (4889 места), Сектор В (5689 места) и Сектор Г (5020 места). Покритите места на стадиона са 2100. Игралното поле е с дължина 105 метра и ширина 66 метра. Освен футболното игрище, спортният комплекс има тенис кортове, баскетболна зала и лекоатлетическа писта, зали за пресконференции и за ветераните и Музей на славата.
През 2000 г. стадионът е оборудван с нова озвучителна уредба „"Динакорд“ – 48 киловата. Осветеността на точка от игровото поле може да бъде 2100 лукса. По време на всички международни мачове се осигуряват до 120 телефонни връзки.
Емблема
Емблемата на АС-23 е съставена от типичния български символ – изправен лъв и кръг, символизиращ безкрайността, вечността и божественото.
При обединенията през 1944 г. е сменен основният цвят на емблемата от черен на червен.
Червеното символизира мъжкото начало, творческата сила и плодородието. То е класически хералдически цвят, различен от пурпура. Свързва се с любовта и агресията. Червената планета е на бога на войната, червен е цветът на униформата на римските легиони. В контекста на обществено-политическата и културната обстановка на това време червеното може да се свърже с комунистическата идеология, чиито символи са още сърп и чук, житните класове и петолъчката. Червените знамена са тези на Френската революция, а по-късно и на Октомврийската като символ на борбата на онеправданите и свободата.
Нова емблема се създава при обединението на „ЦДВ“ и „Септември“: 3 кръга, наложени един върху друг, с цветове бяло-зелено-бяло. В най-външния са разположени житни класове които са символ на плодородието и успеха. В центъра на емблемата е поставена червена петолъчка, символ на военната мощ и войната.[48] В емблемата присъства и прегъната на четири места лента с надпис „ЦДВ“ (1948-1949), „ЦДНВ“ (1950-1953), „ЦДНА“ (1954-1962). В периода 1948-1962 единствено е сменяно името на отбора.
След обединението с ДФС Червено знаме в емблемата са заменени житните класове с дъбови листа, символ на силата и издръжливостта. В зеления кръг е добавен българският трибагреник, а под лентата е добавено съкращението ЧЗ (Червено знаме). В лентата името ЦДНА е заменено с ЦСКА.
През 1964 г. се появява вариант на емблемата на ЦСКА Червено Знаме, в който липсва съкращението ЧЗ, дъбовите листа са по-големи, а лентата се извива в полукръг в двата края на който пише ЧЕРВЕНО и ЗНАМЕ
През 1968 г. е наравена нова промяна в емблемата след обединението със „Септември“. Премахнат е зеленият кръг, на негово място са сложени дъбовите листа, а на тяхно място е сложен червен (или бял) полукръг, вътре с надпис „*СЕПТЕМВРИЙСКО ЗНАМЕ*“. Червената лента вече завършва с българския трибагреник.
За евротурнирите се използва друга емблема, представляваща червен щит с петолъчка в горния край. В средата на щита пише „ФК ЦСКА“, а под надписа стоят четири вертикални червени райета и футболна топка.
След разформироването на отбора е измислена изцяло нова емблема, представляваща щит с крепостни бойници в горната част. В горната му част е сложен надпис „Ф. К.“, а в долната – надписът „*СРЕДЕЦ*“. В центъра на емблемата има голяма буква „С“, в чийто център има петолъчка, обгърната с кръг. Емблемата официално е използвана до 1989 г.
През 1987 г. се появява нова емблема на СК ЦСКА използвана неофициално и от футболният клуб ЦФКА „Средец“, представляваща щит, в чиято горна част има надпис „ЦСКА“, а под него е вписан друг щит с надпис „ФУТБОЛЕН КЛУБ“. Най-отдолу 2 изправени лъва поддържат футболна топка. В краката им стоят надписите „СОФИЯ“ и „1948“. През 1989 г. след отделянето на Септември се появява нова емблема, стилизирана от предишните с изключение на тези от 1985 и 1987 г. В бял кръг с червен кант са вписани в полукръг шест дъбови листа, обграждащи червена петолъчка. В долната част на емблемата има червена лента, прегънат на 4 места и завършващ с българския трибагреник. В лентата има надпис „ЦСКА“, а под нея – годината 1948.
След смяната на режима в България е решено да се използва моделът от 1987 г. тъй като червената петолъчка в нея тогава се свързва с комунистическото управление.
През 1998 г. със смяната на ръководството и обособяването на ЦСКА в АД временно се използва емблемата на ЦСКА „Септемврийско знаме“ с изключение на надписа „Септемврийско знаме“, а впоследствие за официална емблема се използва създадената през 1989 г., която става официална за всички отбори членуващи в ОСК ЦСКА (София)
През 2005 г. след спечелване на 30-тата титла към емблемата са добавени 3 златни звезди.
http://store.picbg.net/pubpic/D9/D3/996 ... d9d9d3.png
[center]ЦСКА!!![/center]
Днес, на 5 май, футболен клуб ЦСКА навърши 64 години. На тази дата през 1948 година след обединение между отборите на Септември (София) и ЦДВ се създава отбор, който първоначално получава името Септември при ЦДВ, а по-късно е преименуван на ЦДНВ (Централен дом на народната войска), след това ЦДНА (Централен дом на народната армия), а през 1962 година получава и името ЦСКА "Червено знаме".
ЦСКА до момента е най-успешният отбор в България със своите 31 титли на страната и 11 Купи на България и 13 Купи на Съветската армия. Тимът е прославил страната ни и на международната сцена с 2 полуфинала за КЕШ (Купа на европейските шампиони) и 1 за КНК (Купа на носителите на купи). "Червените" имат в историята си и победи срещу някои от най-големите отбори в Европа сред които Аякс, Ливърпул, Ювентус, Байерн (Мюнхен), Борусия (Дортмунд), Валенсия и Атлетико (Мадрид).
В ЦСКА са играли и някои от най-великите български футболисти сред които Христо Стоичков, Димитър Якимов, Петър Жеков, Иван Колев, Крум Янев, Борис Гаганелов, Димитър Пенев, Любослав Пенев, Емил Костадинов, Димитър Бербатов и много други. - Sportal.bg
Aгитката на ЦСКА
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=ui1j4ws6gM0[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=07f-PwjOOMw[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=gATKXXXfsQE&feature=related[/youtube]
Велики мачове на ЦСКА
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=mBx2C7ulmJk&feature=related[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=r9xFv3XO0Wk[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=rbF4rqkCo_I[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=MXjyNT1vI2c[/youtube]
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=-ukBFCU8Ras&feature=related[/youtube]
Мотивиращо видео
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=zPRaUyByHlg[/youtube]
Химн
Сърца червени
На земята всеки ден,светва изгрева
червен и залязват всичките звезди.
Тук от вечни времена истината е
една ,никой няма да ни победи.
В червено – бяло бият нашите сърца
само ЦСКА до края на света:
Припев:
Сърца червени, сърца милиони
на шампиони, само ЦСКА. (х2)
И високо на върха е само
ЦСКА, ЦСКА!!!
В триумфа и в радостта,в дни на
болка и тъга, винаги сме с вас
не сте сами.Заедно с вас вървим ,
заедно ще победим,нямат край
червените мечти.
В червено – бяло бият нашите сърца
само ЦСКА до края на света:
Припев:
Сърца червени, сърца милиони.
на шампиони, само ЦСКА. (х2)
И високо на върха е само,
ЦСКА, ЦСКА, ЦСКА, ЦСКА!!!
Припев:
Сърца червени, сърца милиони
на шампиони, само ЦСКА. (х2)
И високо на върха е само
ЦСКА!!!
Припев: Сърца червени, сърца милиони
на шампиони, само ЦСКА. (х2)
И високо на върха е само,
ЦСКА, ЦСКА!!!
[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=Ua_Iyih2jUw[/youtube]
Съобщение от официалния сайт:
Армейци,
днес нашият любим отбор навършва 64 години! Традицията повелява на такъв празник честитките да са свързани с пожелания за здраве, много щастие и успехи. За клуб като ЦСКА обаче, това далеч не е достатъчно! Защото НИЕ сме призвани да създаваме традиция, да се храним чрез десетките успехи и да живеем, за да сме постоянна величина – такава, каквато ни задължава историята и ВИЕ – милионите привърженици на най-голямата константа в родния спорт!
ЦСКА е запазена марка, която е дала не просто нещо на света, а уникално талантливи шампиони, екзекутори на колоси с непреходни стойности... ЦСКА е кауза на честта за своите верни фенове, носещи в себе си армейския дух на непримиримата българска войска... ЦСКА е всеки един от хората с червен шал в ръка предоставили сърцата си в името на победата... ЦСКА е най-краткия път към върха... ЦСКА е вечната слава на Великани като всяка една клубна легенда, дала своя личен принос за оформянето на Магията... ЦСКА е точно толкова мощен клуб, колкото и успял в елиминирането на конкурентите си в преследването на целта... ЦСКА е притегателна сила, която ни кара да броим до 31 със златен блясък в очите... ЦСКА никога няма да бъде сам на върха, защото там е заедно с всички ВАС – ценителите на красотата в най-великата игра, почитателите на джентълменския стил... ЦСКА направи от нас кавалери на трите звезди, рицари в червени фланелки... ЦСКА отдавна надхвърли пределите на Родината с величието на поколенията и публиката си... ЦСКА е начин на живот! Нека го изживеем заедно!
Честито, армейци! Горди сме, че обичаме ЦСКА! Горди сме, че споделяме толкова велика кауза!
Защото:
кръвта кипи в нашите сърца
завинаги от ЦСКА
запей с нас
запей сега
за 64-години ЦСКА!
[offtopic]Надявам се ви харесва темата. Поиграх си около 1 час да я направя добре и мисля, че се получи. Оставам на вас да решите дали е така.
[/offtopic][offtopic]Само ще помоля "сините" фенове да избягват всякакви коментари целящи провокация![/offtopic]
[/center]
