Сря, 2008-12-17 13:41
Много ми е интересно дали „синият фюрер" Георги Марков, познат на публиката и като агент Николай, си дава сметка колко комично звучат неговите пледоарии и внушения на футболна тема? Понякога си казвам, че този образован човек играе определена роля, която изисква съответната сценична маска, а друг път стигам до извода, че в случая става дума за поредния рецидив на „хомо гереникус", а именно - подмяна на реалността пред кривото огледало на генетичната левскарска морална шизофрения.
Ако случайно оценката ви се струва твърде драстична, върнете се към последното програмно интервю на „дантеления доносник", в което той между другото разсъждава и по въпроса за статута на спортните бази, по-точно „Герена" и „Армията". Без някой да го гони, агентът сам влиза в капана на собствения си правен и морален абсурд, произтичащ от казионните привилегии на отбора на всички власти, получил комплекса в Подуяне „безсрочно и безвъзмездно" от МВР, столичната община и областната управа.
Има ли смисъл да изброявам познатите активни борци за синята идея и личния капитализъм от рода на Янчулев, Софиянски, Бакърджиев, Кътев... и разните вътрешни министри от различни цветове? Същественото е, че подареният спортен обект в североизточната част на столицата е стопроцентова държавна помощ за частно дружество. А нали си спомняте, че именно в тази посока Тодор Батков отправи първия залп на войната срещу ЦСКА, обявена в синия ефир на 30 май т.г. Излиза, че Левски цяло десетилетие се храни с държавна баница за десетки милиони, а 31-кратните шампиони бяха ударени от избирателното „правосъдие" и двойния стандарт за несравнимо по-дребни прегрешения от процедурен порядък, които нямат нищо общо с преференцията, реализирана на „Герена" като по учебник от Брюксел...
Но да се върнем към агент Николай и неговия трогателен комсомолски разказ, който може да пренесе по-младите чрез машината на времето към славните бригадирски времена на Димитровград и Хаимбоаз в първите години след 9 септември 1944 г. От въпросното интервю, което плаче за предизборен клип а' ла трамвая на Сергей Станишев - Деянов, разбрахме, че „Герена" е построен с волните пожертвования и доброволния труд на работниците и служителите от район „Васил Левски" за разлика от държавната инвестиция в Парка на свободата. Ето това се казва реабилитация на социалистическата система и нейните ценности! И то от една буржоазната издънка, родена в брюкселски дантелели (ах, тази стара, лоша Белгия на Антверпен, Аалст и Беверен...) преди да подпише декларация за доносничество в Института за чуждестранни студенти (ИЧС).
Досега не съм си представял колко могъща е била организаторската сила на Партията, която и извеждала на Ленински съботници хиляди млади и стари от Паметника на Васил Иванов Кунчев през театър „София" по Ботевградско шосе и оттам към „Хаджи Димитър" и махалата под летището. Всички те, с кирки и лопати и треперещи от вълнение ръце, стискащи заделените от хляба на децата левчета, са строили ... „Герена". Както се казва в едно стихотворение на великия поет Никола Вапцаров: „... Ще строим завод, завод на живота!"...
Ето как ухото от ИЧС свърза масовия пролетарски подем от следреволюционните съветски петилетки и бригадирската романтика на Димитровския Комсомол с битието на своя любим отбор. И това е съвсем естествено, когато става дума за първото ведомственото соцдружество у нас - ПСК (Пощенски спортен клуб) Левски под шапката на члена на Политбюро Цола Драгойчева. И под знака на синята петолъчка (!?), с която беше наградена Станка Златева онзи ден...
В стремежа си да замаже следите на уникалната ведомствена помощ, предоставена на Левски от многопартийната политическа мафия след 10 ноември 1989 г. агент Николай стига до невероятен юридически хумор в напъните си да обясни как стопроцентовата държавна собственост в Подуяне изведнъж е трансферирана „безсрочно и безвъзмездно" в активите на ПФК Левски АД, докато в същото време ЦСКА трябва да плаща наеми за „Армията", най-напред на МО, а после на ДАМС. Впрочем една от точките в „аргументацията" за еврограбежа визираше именно неуредените плащания на „червените" за техния исторически дом.
От цялата работа излиза, че базата в Борисовата градина е държавна, защото е финансирана по линия на военното министерство, докато огледалният обект на три километра северно е „граждански", тъй като е строен на доброволни начала под синята петолъчка на трудовия ентусиазъм?! Такава комедия не могат да поднесат на публиката дори големите „армейци" от сцената Тончо Токмакчиев и Христо Гърбов в партньорство със стария левскар Георги Калоянчев и по-младия му съотборник Влади Въргала...
Жанрът на агента с мустачките обаче е особен и се нарича - морална деменция! Освен това „фюрерът" би могъл да претендира и за принос към историята на БКП, след като предлага два варианта на реален социализъм - „лош, червен, тоест за ЦСКА" и „добър, син, с човешко лице, тоест за Левски". В тази ретроспекция на времето доносникът обаче е забравил да включи още две-три дребни подробности, излизащи извън „доброволното самооблагане" на трудещите се от район „Васил Левски". Като например (не)доброволния труд на затворниците, работещи на „Герена" по линия на МВР, безотчетните финанси на вътрешното ведомство и ... ресурсите на „Кремиковци"...
Ако някой не знае или не си спомня бързам да го осведомя, че в началото на 1969 г. се обединиха Левски, Спартак (Сф) и спортното дружество на металургичния комбинат, наречено „Спортист". Новата мегаформация получи името Левски-Спартак, но всъщност си беше Левски-Спартак-Кремиковци. Именно след това сливане беше завършен сегашният комплекс „Г. Аспарухов", а „сините" построиха своя комунизъм под пагоните на МВР и с ресурсите на доменните пещи.
Без никакви „волни пожертвования" и Ленински съботници, каквито се привиждат на доносника. Впрочем и до ден-днешен лишени от свобода продължават да работят на базата в Подуяне, защото Левски си остава единственият казионен клуб у нас, ползващ държавна помощ. Това отлично го знае и самият агент Николай, който си брои и милиционерския стадион „Раковски" за свой, независимо че в началото на криминалния преход скандираше „Левски оле, нищо общо с МВР!".
Двойният стандарт обаче е втората природа на „фюрерчето", което се подигра едновременно с България, Брюксел, Вашингтон и Москва като в качеството си на конституционен съдия работеше в управата на Левски за „заплахата на националната сигурност". Казано по-просто - лапаше президентска заплата от същите клети данъкоплатци, построили „Герена" с „пролетарски дарения", за да брани Коституцията, а беше и на софрата на Чорни, изгонен в името на същата тази конституция.
Но какъв ти морал при „хомо гереникус"? Нали същият агент в началото на 90-те уж правеше гладна стачка и лежеше на жълтите павета срещу новата конституция, а малко по-късно започна да се подписва под нейната ведомост. А може би ТЕ просто не знаят какво говорят в параноята на раздвоеното си съзнание? Наистина не е лесно - хем „опозиция" на комунизма, хем храненици на МВР и „Кремиковци"! Не с два-три милиона като ЦСКА в началото при Прамод Митал, а с десетки и десетки милиони в жива сила и строителна техника.
Предлагат ни някакъв паранормален свят за тяхна употреба. И не е само Агента! С такова впечатление останах тези дни, когато прочетох коментара на един млад колега, в който той твърди, че шефовете на Левски участвали в порното до гол в Смолян без да знаят за какво става въпрос?! А клетият голмайстор от Родопа просто объркал цялата работа?! Коя работа и в чия полза?!
Нищо чудно най-трагикомичният реализатор в историята на футбола да има дядо, който без да знае да е спонсорирал някога „Герена" с ... пет стотинки за козирката...
jore pi4 si otsqkade prodaljavai vse taka da zatapva6 govedata
ГЕОРГИ АТАНАСОВ