Простихме се с Краси Безински

[защо]

[wrapimg=left]http://kanal3.bg/assets/uploads/gallery/127601_660_370.jpg[/wrapimg]Много малък интерес предизвика най-универсалният футболист в историята на ЦСКА, та реших да му направя една отделна тема, дано я видят и уважат повече хора. Беше изключително жив и борбен, в същото време техничен и изключително интелигентен, ориентираше се светкавично и е играл на всички постове в защитата и на всичките беше безпогрешен.

"Любовта към футбола дойде от улицата. Връщахме метал за вторични суровини. Беряхме праскови и фасул. С парите купувахме китайски гуменки от 2.30 лв. и топки с кантове от 4.50 лв. С момчетата от махалата затваряхме улицата с камъни. Нямаше врати. Осветлението работеше денонощно. Играехме до два през нощта, докато не дойдеха майките. А и тогава пак оставахме", разказа преди няколко години в интервю за "България Днес" легендарният футболист на ЦСКА и националния отбор Красимир Безински. Емблематичният защитник почина в неделя вечер след продължителна битка с рака на дебелото черво.

В своята кариера Безински печели пет пъти титлата на България и шест пъти купата на страната. С тима на ЦСКА достига до полуфинали за КЕШ (1982) и за КНК (1989). С 363 мача в "А" група, 31 за европейските клубни турнири и 25 за националния отбор.

През цялата кариера играе само за два отбора в България - родния "Пирин" и ЦСКА. Именно в битка между тези два клуба кльощавият юноша е забелязан от опитното око на Аспарух Никодимов. По това време "армейците" са с невероятен състав, който играе полуфинал за КЕШ през 1981 г.

"Направих много силен мач в Благоевград срещу ЦСКА - разказва в едно от последните големи интервюта Краси Безински. - Водехме с 1:0. В последната минута ни изравниха. Бях войник и се обадиха, за да ме вземат. Никой не ме е питал дали искам или не. Пристигнах в София на 14 юли 1981 г. и веднага заминах на лагер за Трявна. За мен беше сън, защото от малък съм цесекар."

Краси Безински бързо се адаптира, а нападателят Спас Джевизов го взема под крилото си.

"Имахме конфликт с него в Благоевград за една спорна топка - разказва в своето интервю невероятният краен защитник. - Когато пристигнах в ЦСКА, искаше реванш. Каза ми: "Ти ли си онзи там, който ми сложи един белег. Я ела тук", и бам по крака. Но му станах симпатичен. Спечелих уважението и на легендата Георги Димитров-Джеки. Той помогна страшно много за моето израстване. Беше моят учител. Копирах от него. Учех се. Трудех се. Вършех си работата и затова ме харесваха останалите от отбора."

Първият мач на Безински с "червения" екип е срещу "Етър" (Велико Търново). "Загубихме с 1:2 - добавя Безински. - Беше необичаен резултат, а и после бихме "Ливърпул". Впечатлих Аспарух Никодимов. Бях 66 кг. Движех се като совалка. Заслужих титулярното място, когато влязох като резерва срещу "Левски" през 1981 г. Вкарах и гол. Поведохме 2:1. После стана 2:2, след като Жежов свири една измислена дузпа."

Един от най-паметните моменти в кариерата на Безински е полуфиналът срещу "Байерн" (Мюнхен) за КЕШ през 1982 г.

"Ако имахме малко повече шанс, щяхме да играем финал срещу "Астън Вила" - спомня си Безински. - Дори когато поведохме с 3:0 до 18-ата минута на мача в България, не си повярвахме. Публиката замлъкна. Стадионът беше шокиран. Брайтнер не вярваше, че ЦСКА води с подобен резултат. Съблече си фланелката. Искаше да си тръгне. Румениге го хвана и го върна."

Емблематичният бранител заварва и следващата звездна генерация в тима на ЦСКА.

"Стоичков, Костадинов и Любо Пенев пристигнаха с големи амбиции. Имаха качества. Въпрос на време беше да израснат и да станат звезди - спомня си Красимир Безински. - Заслужено станаха титуляри. Получиха подкрепата на Димитър Пенев. Той виждаше уменията. Оформи се прекрасно трио. Имаше западни отбори, които искаха да ги вземат накуп. Стоичков дойде на 5 януари 1985-а. Манол Манолов беше треньор. Обяви, че ще пристигне една легенда. Каза го на майтап. То стана реалност. Момчето извоюва този статус с честен труд."

Безински е последният от своето поколение, който попада под правилото за излизане в чужбина чак когато навърши 28.

"Нямах шанса като Стоичков, Костадинов и Любо Пенев да замина на 20 години - допълва Краси Безински в последното си интервю за "България Днес". - Бях към края на моята кариера. На 28-29 години вече те брояха за стар футболист. Затова не попаднах и в по-голям отбор. Отидох в "Портимонезе". Бихме "Порто" с 3:0. Заканиха ни се, че ще ни изпратят в "Б" група. След V кръг бяхме на трето място, но после ни почнаха съдиите."

Безински играе и в Израел заедно с Емил Велев-Кокала. Там се ражда неговата дъщеря. Любимецът на феновете се завръща да играе за "Пирин" (Благоевград), когато е на 35 години.

"Влязохме с тях в "А" група. Разочаровах се, защото не приключих моята кариера с екипа на ЦСКА", добавя Безински.

Той редовно се пускаше в мачлета на ветераните на стадион "Българска армия". Работеше няколко години и като помощник-треньор в националния отбор на България.

"Държавата абдикира от спорта - беше тъжният завет на Краси Безински. - Детските площадки вече са бетонни блокове. В училищата няма дворове. Точно там се изгражда любовта към спорта. Децата не са ангажирани с футбол, баскетбол, волейбол, народна топка. Затова спортът е в колапс. Помня как в нашата махала бяхме 14 момчета. Разделяхме се 7 на 7. Плачехме след загуба. Любовта към футбола се изгради от улицата. Това е същността. Чиста детска игра. Да вкараш гол и да гониш победата. Радостта, любовта, емоцията."

[шивача]

Като чета това и ми става още по-мъчно. Жалко за младите, че живеят в такава среда, в която много неща няма как да ги разберат. Бог да го прости

[nicromanser]

и Краси, както всички останали легенди напуснали ни беше велик, носеха ни толкова радост от футбола, мир на праха им

[1palq4o1]

Царство му небесно...

[damyanov1963]

За жалост още един от тези, заради които се препълваха стадионите си отиде и то преждевременно.
Бог да го прости!