Мнениеот baraba » 07 юни 2017 22:13
Емблематичните десет дни
07-06-2017 Стоян ГЕНОВ
Края на сезона донесе на ЦСКА няколко ключови поуки
Това, че в края на сезона червената общност преживя изключителни емоции не е новина. Традицията от последните няколко години повелява периодът около края на май месец да е изпълнен с преживявания от двете крайности. В някои от тях ЦСКА се бореше за титлата, трепереше за лиценза, беше изхвърлен административно в долните дивизии, печелеше купи, понасяше мощни атаки по всички фронтове. 2017-а отново даде късно майски вълнения за червените фенове, но този път всичко завърши благополучно. А армейците отново получиха няколко поуки, към които в бъдеще винаги ще могат да се връщат.
На първо място,
не е нужно много да се говори
а повече да се работи. Емблематичните десет последни дни за ЦСКА започнаха с атаки и закани от страна на вечния съперник. Почти цяла седмица сините се биеха в гърдите в какъв възход са, какъв реваншизъм ги тресе, а един техен директор дори се върна към архивите на великите им резултати в дербито. Няма лошо, този мач е по-особен и психологическата настройка е много важна. Но е добре зад нея да стоят и някакви футболни достойнства. Защото иначе ставаш комичен. Тази инерция явно не пусна левскарите, които и в последните няколко дни са силни на декларациите и трагични на терена. А мотивацията в ЦСКА остана скрита за публичността, но ако съдим по поведението на играчите, очевидно е била на високо ниво в съблекалнята. Тук единствените забележки могат да са по отношение на поведението на старши треньора и водещите играчи след мача. Спечелил си за втори пореден път с 3:0, ами постави ги на мястото им, пусни някой емблематичен бъзик! В това отношение има какво да научат от Стойчо Младенов…
Щастливите спортни моменти продължиха с добрата новина от школата, където
новите правила и организация
започват да дават резултат. Дори по-скоро, от очакваното. Титлата при старшата възраст, първа от 2007 г. насам, е показателна. Пък нека някой си бръщолеви за разбитата школа, за клетите юноши, скитащи немили-недраги. Просто в ЦСКА вече ще се залага на качество, а не на количество. На деца, които са готови да спазват режим, а не посягат към чашката и цигарата веднага щом напуснат стадиона. На младежи, които искат да вдигат титли с ЦСКА, а не такива, които мама и тате бутат към футболна кариера. Почти всички формации на ЦСКА надминаха още през този сезон очакванията към представянето им. Допреди няколко години школата на армейците наистина беше пред закриване, тя беше на практика в будна кома – бензинът за пътувания не стигаше, събираха се пари от родителите за екипировка и пособия, с каквито е нелепо клуб като ЦСКА да не разполага.
Не можем да кажем, че новината за оставането на Стамен Белчев и през следващия сезон бе приета с голям възторг. Но и
треньорските смени не
трябва да са на всяка цена
Статистиката на червените под негово ръководство е по-скоро добра, макар че това темпо едва ли би стигнало за спечелване на титлата. Но играта определено потръгна, някои играчи показаха развитие под негово ръководство. А и самият Белчев сякаш демонстрира желание за израстване – вече се движи повече по време на мача, дава наставления край тъча, а в лятната пауза може да помисли и за смяна на късметлийския анцуг. По възможност поне с дънки и риза.
През финалното десетдневие на футболния сезон червените си припомниха едно основно правило:
на БФС не може
да се вярва
Разни шефчета твърдяха в началото на сезона, че ЦСКА всъщност не е ЦСКА. Не е и нов клуб, който наследява стария. Говореха за четири титли, че я нямало вече историята, Ливърпул, Нотингам… Твърдяха, че по тази причина нямало как УЕФА да забранят участие на клуба в евротурнирите, защото имало просто формална смяна на име, адрес и екипи. Те говореха, защото така им изнасяше тогава. Но ние помним. Къде са сега тези директорчета да обяснят защо така се получи? На това БФС в ЦСКА не трябва да имат и капка доверие за съдействие. Все по-смешна изглежда тиражираната доскоро заблуда, че новият формат на първенството едва ли не бе направен от реверанс към армейците. Не, просто видяха, че без ЦСКА няма български футбол и те ще станат безполезни. За да има баница, трябва все пак някой да е подсигурил брашно, масло и сирене.
ЦСКА винаги е бил трън в очите на съперниците си и атаките срещу клуба от всички страни няма да престанат. Напротив, ще се засилват, защото срещу себе си вече имат сплотен и организиран противник.
Това с емблемата
беше само началото
Вижте ги, още не им е отшумял плесникът по бузата и запяха нова песен. Доскоро емблемата беше символа на наследството от старото дружество, сега изгубила значение. Сега министърът на спорта трябвало едва ли не служебно да ги покани на „Българска армия“, защото са много красиви и умни. Утре ще поискат сигурно да им лисва лично менчето преди първа тренировка. Само че не са познали. Кралев вече веднъж показа, че не се поддава на задкулисен натиск, а е прагматик, който се съобразява единствено с обективната реалност. А кой отбор развива професионален футбол и се радва на огромна подкрепа е видимо за всички. Но как да го обясниш на онези, които виждат 50 човека като 5 хиляди?!
На „Армията“ може
да играе само ЦСКА
Това е мястото, където поколение след поколение се чувства като у дома си. Това е мястото в центъра на София, което червената общност одухотворява. Това не е място за хора, които искат да сложат ръка върху апетитния имот с неясни цели. Това място е за футбол, за емоции, надежди, разочарования и щастие от спорта. Тук е алеята, по която са минавали славните футболни герои на България и Европа, тук са трибуните, от които е разцепван въздуха в Борисовата градина, тук е музеят на славата, в който се помещават титлите, купите, медалите, артикулите на най-големите български футболисти. Тук е емблемата, тя е навсякъде – на входа, по алеята, на изхода към терена, по фланелките и шаловете на феновете… И някакви самозванци със стабилна подкрепа отзад, тоест зад гърба си, си представят, че могат да сложат ръка върху всичко това. Някакви еко-та, солюшъни и тем подобни юридически субекти тръгнали да претендират за наследството на ЦСКА. Нали се пишете фенове на ЦСКА, защо не бяхте на турнира на привържениците? Можеше да си направите 10, 20, 30 отбора, нали подкрепата за вас расте ежеминутно…
На „Армията“ няма място за друг, освен ЦСКА. Тук е домът на феновете, които през последната събота и неделя отново вдъхнаха неповторим живот на това емблематично място с ежегодния си турнир. И показаха, че са сплотени, единни и позитивни. Те не искат много, само някой да тропва по масата, когато е необходимо, някой да защитава заедно с тях символите на ЦСКА, да се грижи заедно с тях за общия им дом и да развива отбора, който те да подкрепят. Последните емблематични дни доказаха, че когато червените са обединени, няма сила, която да ги притесни.

3 полуфинала в Европа, 3 детронирани европейски шампиона, 31 титли, 2 златни обувки, Хр. Стоичков с единствената златна топка на Балканите!
НИЕ ИМАМЕ КАКВО ДА ОБИЧАМЕ,
ВИЕ ИМАТЕ КАКВО ДА МРАЗИТЕ!