Като левскар искам да благодаря сърдечно на вечния ни враг ЦСКА, че загуби от Ботев (Пловдив), волно или неволно, и така изхвърли Левски от великолепната първа шестица. Защо ли? Ето няколко причини, заради които загубата на ЦСКА днес, както е било и винаги, ме зарадва:
Първо, на този Левски, в това състояние, в момента не му отива първата шестица. Резултатите го показват. Точките. Играта.
Второ, ако ЦСКА ни беше класирал в първите шест отбора, за мен, като левскар, това щеше да бъде много по-унизително от това да изиграем десет мача във втората половина на А група.
Трето, представям си конспираторите, които казват че именно Левски и ЦСКА са най-лошото в родния футбол, какви неща щяха да изприказват след евентуална победа на ЦСКА, класираща Левски.
Четвърто и най-важно: НЯМА НИЩО ПО-УНИЗИТЕЛНО ОТ ТОВА ЕДИН ПРИВЪРЖЕНИК ДА СЕ РАДВА НА ЗАГУБА НА ЛЮБИМИЯ СИ ОТБОР, САМО ЗАЩОТО ВРАГЪТ СЪЩО ГУБИ ОТ ТАЗИ ЗАГУБА. Скъпи, цесекари, ако сред вас има такива, които са тъжни от днешната загуба, стискам ви ръка. Все пак, предполагам, че повечето сте щастливи как сте "прецакали говедата". Е - нека ви кажа, вие прецакахте единствено себе си, видя се колко струвате и вие, и играчите ви и невероятния ви треньор с червено сърце. Плюхте върху възможността си за 32-ра титла. Отказахте се от честта си. Само за да прецакате говедата... Но се видя какви сте. Днес аз, повече от всичко съм щастлив, че съм левскар, защото ако някога бях избрал вашия отбор, щеше да ме е срам да ходя на стадиона редом до хора, които не ги интересува те да са добре, а Вуте да е зле. Така че - честито ви второ място, армейци! Честито шесто, канари! Ние ще сме седми. Нали все пак това ни е любимото число... По-добре седми, но с чест!
Това е положението.
