Има неща, които не се продават, за останалото има жълти потници, пагони и mastercard!
Публикувано от CSKASOFIA.com в Събота 23, Октомври 2010 20:17:41
Аз съм едно обикновено българско момче на 20г. За зло или за добро избрах да уча в чужбина, смятайки че така ще имам шанса да спечеля борбата за това, в което вярвам. Не искам да оставам в чужбина по никакъв начин, България и ЦСКА винаги са значели и ще значат всичко за мен...
Едва ли някого го вълнуват личните ми драми, все пак това не е едно предаване, което течеше преди време по БТВ. Казвам го единствено, защото в последната една година физически съм далеч от родината и ЦСКА и нищо чудно коментарът ми да се стори някому отнесен, неадекватен или пък дори прекалено сантиментален.
Това, което искам да напиша не е повод да се подмажа на някого, повечето дори не ви познавам, но това не ми пречи да ви чувствам всички като братя и сестри. Истината е, че единствено в Сектор Г, сред вас, другите с шаловете в червено-бяло съм се чувствал свободен и горд човек, единствено там, на Север, съм изпитвал онова необяснимото чувство, което хората наричат с много имена...Онова, което те кара да ходиш винаги с вдигната глава, да гледаш и приятели, и врагове в очите, да даваш, без да искаш, да обичаш не с думи и барокови фрази, а по спартански – на действия, да обичаш и мразиш истински и честно.
Както казах вече, далеч съм от ЦСКА в последната година, макар и само физически... Не знам в детайли какво е настроението в Сектор Г, какви са отношенията в момента, при все че от приятели и познати получавам информация. В крайна сметка съм свикнал да се доверявам предимно на сетивата си. Това, което успях да видя от ЦСКА, от вас в четвъртък вечер, обаче, ме изпълни с гордост и с умиление, едновременно с парещото усещане, че не съм рамо до рамо с вас в тая борба за любовта ни. Всички до един, които бяхте на и около националния стадион и най-вече тези пред „А” сектор, защитихте честта, вярата и любовта на десетки велики хора, които са дали всичко за червената звезда и четирите букви. Предполагам нямам право да говоря, все пак в момента за беда съм само анонимно хроникьорче зад клавиатурата, но не мога да не ви отдам заслуженото.
Публиката на ЦСКА, макар и 12 000 в онази вечер, изглеждаше наистина велико отстрани, а това, което направихте през 90-те минути от мача и след това, беше една от най-големите прояви на свобода и гордост в последните години. Не беше перфектно – да, част от хората са се уплашили – вероятно, не знаехте как точно да дадете отпор на сганта с коне, палки, защитена от буквата на закона, но не това е важното! За мен в тази вечер станаха ясни няколко неща. Публика имаме, независимо, че сами си се псуваме доста често, има свободни хора, има и чест. Нещо, което липсва на звеното, което ужким трябва да се нарича „българска полиция”. Въпросното звено обаче не е нищо друго освен едни посредствени шкембелии с палки, които пребиват хора за пари, по простата причина, че не стават за нищо друго, но за тъпоглавата агресия им стига пипето. Нека и те за няколко часа да се почувстват мъже, скрили лицата си зад шлемове, щитове и палки по един метър и половина, поне докато се приберат вкъщи, където ще ги чака жената в позата „Ф” и митът за мъжеството им ще рухне, тъй като вече палките, щитовете и шлемовете няма да скриват лиглите с обърканите хромозоми.
Беше изключително важно да се случи нещо като това, което направихте, защото в противен случай публиката ни щеше да се превърне окончателно в безгласна буква, нещо което видяхме, че няма как да стане вече. Псевдо-управленците от пернишкото котило на безчестие усетиха отпор и направиха видимо доста отстъпки, като дори гнусните им лакейчета сякаш подвиват опашки. Хората лека-полека осъзнават, че срещу единен фронт, воден от дълг, искрена обич и гордост, поръчковите палки, мутрите никога няма да победят, истината е, че срещу свободния човек никой не може да победи. Колкото по-бързо всички го разберат, толкова по-добре. Да си свободен зависи единствено и само от теб и нито феодалната структура на страната ни, изпъстрена с правешки, пернишки и дупнишки олигарси, нито слугите им в креслата на министерствата не могат да да ти вземат това. Свободата просто е абстракция, не се взима с решетки, не се взима с бой, не се взима дори и със смърт, всичко това може да те накара да се откажеш от нея, само ако не ти стигне сърцето. А ние не можем да не бъдем свободни, както каза едно момче във форума ни преди дни: „В ЦСКА са играли десетки велики мъже, продаването дори на един мач е трагедия!”
Румен Христов (Sunset) forum.CSKASOFIA.com