Какво означават Европейски клубни турнири?
Публикувано от CSKASOFIA.com в Вторник 31, Август 2010 12:21:05
Вече пет години откак станахме свидетели на първия истински "евро пробив" на българските отбори в близката футболна история. Преди пет години успяхме да усетим ВСИЧКИ в България какво е да вземеш победи, точки, както и по някой скалп на силен европейски отбор. Да отстраниш тим като Байер Леверкузен, които имаше в състава си бразилски, швейцарски, украински национали, Митко Бербатов и бюджет, даден им от аспирините, какъвто и болниците в България не могат да сънуват.
Всички добре помним как "Българска Армия" и "Герена" ехтяха с "българи юнаци" при съобщенията за резултата на Литекс. Пееше се Българският химн, за малко притихваха псувните и обидните обръщения към омразния друг отбор. Тогава всичко беше заразително, на улицата децата се разминаваха със сини и червени шалчета, хора които си пиеха кафето със спомени за отминалото величие и маниер на футбол, също се запалиха и се върнаха на стадиона.
Кое беше различното тогава? Собствениците на Литекс и Левски бяха същите, този на ЦСКА беше Васил Божков, човекът който обиди публиката на ЦСКА публично, затвори сектора, изгони един вагон с треньори. От моята гледна точка, нищо не се различаваше от сега, освен класата на отборите в България до някаква степен.
Но какво наистина значение има ЕКТ за нас специално, феновете на най-успелият български отбор?
От както се помня, за моя кратък до момента жизнен път, изпитвам една емоция, несравнима с нищо останало, проявяваща се само и единствено когато моят ЦСКА, отборът на баща ми и дядо ми, играе в Европа. Нещо, някакво чувство, което не може да се купи никога, от мачове като този с Блекбърн, Ювентус, Леверкузен и т.н. Нещо, което не може да се опише с думи. Гостувания навсякъде из Европа. Последното пътуване за Стяуа, където почти 5 000 души отидоха за по 15лв или превземането на Рим миналата година, това не може да се сравни с нищо. Това усещане го има в ЦСКА, това усещане го изпитвам, откакто съм фен на ЦСКА, дори и вече да няма 70 000 на стадиона, с победоносно запалени "факли", след отстраняването на някой Евро Шампион. Това чувство е живо и ЦСКА го носи в себе си. Чувство на гордост, което те кара да вдигнеш глава, че си Българин, което закалява истинската любовта към отбора. И след това, дори когато ЦСКА губи с 2 или 3 гола разлика от отбор като Рома или Ливърпул, хората в Северната трибуна подкрепят отбора си сякаш става шампион на Европа. Такава любов и еуфория, каквото на запад е почти изгубена вече, с пренасищането от трофеи и успехи на техните фенове, гледащи всяка година повторения с едни и същи сценарий за едни и същи турнири.
Това чувство е заразно, но беше премахнато, когато БФС даде лиценз на ЦСКА, дни след като се излъчиха българските отбори в Европа. Сега след Бате, Жилина, Тампере, Дебрецен и аз не помня още кои, това чувство отново зарази и другия лагер. Това е хубаво, поне по-хубаво от еднообразието на трибуните, където ЦСКА зарази всички да повтарят едни и същи песни като папагали, дори да взаимстват текстовете на тези песни...
Със сигурност всички усещат тръпката, но какво значение има това? Дали Банда Север, 14 и другите бойкотиращи фракции ще са отново на стадиона с опънати знамена? Дали редовият запалянко ще дойде на стадиона, ще доведе жена си, приятелката си или детето си? Топката е във всички вас, армейците, феновете на най-великият Български отбор. Собствениците няма да помогнат, те най-малкото не знаят как се прави. Но всички вие имате задължение към бащите ви, към хората създали Българския, Армейски спорт. Душманите могат да ни вземат всичко, но да изтрият кръвта - никога!!!
Взето от http://cskasofia.com
, няма значение сини ли сме , червени ли сме - говеда ли сме , свине ли сме !