[/center][center]Най-големият грях в религиозната общност Барселона[/center]
Барселона е вододел в еволюцията на футбола. Когато говорим за този клуб, е необходимо да се използват думите преди и след. Каталунците дадоха ново определение за това как трябва да се играе и накараха целия футболен свят, от треньори на юноши до спортно-техническите щабове на големите клубове, да се върнат към изучаването на основните предпоставки, довели до този правилен модел.
Дали ще е 2-3-5, 4-4-2, 4-3-3 или 4-2-4 вече няма значение. Футболът, изповядван от Барселона, остави математическата скованост на тактическите схеми в миналото. Те вече нямат толкова голямо значение. Същото се случи и с древното и многоуважавано правило, че централните защитници или централните нападатели трябва да са високи,здрави и мощни физически. Също така разкъсано на късчета е твърдението, че един печеливш състав има нужда от стопер, разбивач или с други думи казано – дефанзивен халф или както италианците се изразяват – „медиано”.
Нещо повече, Барселона стартира демократична революция във футбола. Чрез своя успех каталунците демонстрираха, че за един играч е нужно най-вече да притежава технически способности и интелигентност, за да се превърне в един от най-добрите. Размерът вече няма значение. А също така няма значение и на каква позиция се подвизава даден футболист.
Началото бе поставено от така наречения „тотален футбол”, изповядван от Аякс през 70-те години. Тази философия е патентована от специалиста Ринолс Микелс. Неговият любим ученик Йохан Кройф я донася в Барселона, първо като футболист, а след това и като треньор. Оттам се появява „дрийм тиймът” на каталунците в началото на 90-те години на 20-ти век. Това, на което ставаме свидетели в днешно време, е перфектната визия на този модел, нещо като чисто дистилирано уиски от най-висока класа. Когато става въпрос за „Пептим” вече не говорим за тотален, а за абсолютен футбол.
[center]
[/center][center]Микелс[/center]
Микелс стартира революцията на модерния футбол. Той завеща наследство, което включваше три поредни триумфа в КЕШ за Аякс от 1971 до 1973 година, а после изведе националния отбор на Холандия, с Йохан Кройф като лидер, до финалите на Мондиал 1974 и 1978.
Цялостната философия на този успех е базирана не върху това как футболистите са подредени на терена, а върху това как отборът схваща идеята за играта. Промяната в поведението кара целият тим да се представя и да разсъждава по различен начин. Защитникът вече не е отговорен само за това да руши и спира атаките на съперника. Бранителят получава нови отговорности. Той е длъжен да може да изнася топката спокойно и да е в състояние да изпълнява ролята и на вътрешен халф. Владеенето на коженото кълбо е задължителната предпоставка към успеха.
Играч от отбора на Микелс е длъжен да се чувства комфортно с топка в крака, без значение от това на каква позиция се подвизава. Когато си върне владението от футболиста се изисква да вдигне глава и да търси точен пас към съотборник, стартирайки по този начин нова атака за тима си. Изведнъж се променя ритъмът на играта. Аякс и националният отбор на Холандия от 70-те години създаваха впечатление, че са включили на друга предавка и играят по-бърз футбол от всеки свой опонент. Специалистите смятат, че такова впечатление е създавано, защото това твърдение просто е било истина.
Микелс предава оранжевата факла на Барселона, където е треньор в два периода през 70-те години на миналия век. И двата пъти специалистът се проваля в опита си да наложи своята футболна философия в Каталуния. Въпреки това Микелс прави голяма услуга на „блаугранас”, като привлича в тима Йохан Кройф. Дори и маестрото, играещ с номер 14 не успява да разруши доминацията на Реал Мадрид по онова време.
[center]
[/center][center]Кройф[/center]
Всичко това обаче се променя през 1988 година, когато Кройф е назначен за треньор на Барселона. Изведнъж треньорът се превръща в крал и неговата философия ще се превърне в ключ към успеха на каталунците. Въпреки това, първият сезон на холандеца начело на клуба от „Камп Ноу”, е пълен провал. Ако не бяха голямото му име и неговата силна воля на всяка цена да наложи своите идеи, сигурно още тогава той щеше да бъде уволнен. Кройф убеждава президента на Барса Хосеп Луис Нунес да загърби краткосрочните провали и да мисли в перспектива. Босът е помолен да се съсредоточи в стратегическата изгодност от това да позволи на идеята за тотален футбол цялостно да проникне в Барселона. Кройф убеждава Нунез, че има смисъл да се отстоява тази кауза, тъй като тя е била в основите на успеха на Аякс и Холандия през 70-те години.
По онова време, по време на частен разговор със свой приятел, докато двамата пият бира, Кройф обявява:
„Ще променя света на футбола.”
„Как?”
„Защитниците ми ще бъдат халфове, ще играя с две крила и без типичен централен нападател.”
Събеседникът на Кройф се замисля дали тези думи не са породени от алкохолното опиянение. Оказва се, че случаят не е такъв. Без централен нападател, който да ги ангажира, централните бранители на противника остават объркани. А с две крила се акцентира върху търсенето на празни пространства, оставяни от отбраната на другия отбор. С такава тактическа платформа състав, в който всички футболисти са били перфектни във владеенето на топката, е бил свободен да експанзивно.
Водената от Кройф Барселона не съумява да се превърне в доминант в европейските клубни турнири като Реал Мадрид или Аякс, но въпреки това трофеите, спечелени от холандеца са доста. Той става шампион на Испания четири поредни пъти, веднъж взима Купата на Краля, Купата на носителите на купи, а също така през 1992 година Барселона печели Шампионската лига. Това се случва след гола на Роналд Куман на „Уембли” срещу Сампдория. Тогава философията на Кройф се запечатва в ДНК-то на каталунците.
Привлекателноста на стила на игра, изповядван от Йохан Кройф, завладява феновете, каталунската преса, юношите на клуба, както и един от най-интелигентните футболисти на тима Хосеп Гуардиола, който става капитан на Барса по времето на Кройф. Гуардиола остава в отбора и след напускането на специалиста през 1996 година. След това други две „лалета” Луис ван Гаал и Франк Рийкард продължават да работят в духа на тази философия с различен успех, но непоколебима вярност.
Когато Гуардиола, протежето на Кройф, започва работа като треньор в първия отбор на Барса, той попада на група играчи, които още от деца са закърмени с идеята за „тоталния футбол”. Най-значимите от тях са Шави Ерандес, Андрес Иниеста, Лионел Меси, Виктор Валдес и Жерард Пике.
Това, на което те са били научени от малки е, че топката е най-висшето, а нейното владеене е най-важният и основен приоритет. Приемете го като религиозна общност, в която най-голямата добродетел е притежанието на коженото кълбо през цялото време на даден мач.
Най-странното явление при отбора, воден от Гуардиола е, че въпреки стриктната тактическа дисциплина на футболистите, е много трудно да се определи точно на каква позиция играят поне три четвърти от тях.
[center]
[/center]Преди всеки мач се появява схема, по която е подреден тимът на каталунците, но когато реферът даде началото на срещата, футболистите на Барса изкачат на всякакви позиции тотално, отричайки ортодоксалните правила на тактиката в играта. Например, Даниел Алвеш се води десен бек на хартия, но всъщност през повечето време той влиза в ролята на дясно крило или дори на атакуващ халф. Също така никога не става ясно дали Андрес Иниеста се изявява като ляво или дясно крило, или пък на своята оригинална позиция, която е централен полузащитник. Алексис Санчес е използван като централен нападател, най-малкият таран в историята на футбола, но за сметка на това често се маскира като флангови футболист. Меси е „фалшива деветка”, като атакува от втора позиция и общо взето има абсолютно свободна роля в атаката на тима.
Колкото до бившия капитан на Арсенал Франсеск Фабрегас, под ръководството на Гуардиола той успява да направи излишни всички анализи за позицията, на която се очаква да играе. Поради факта, че Сеск е продукт на школата на Барса, той успява да върши стриктно ролята си на терена, която често е определяна от специалисти и лаици, като „забележително хаотична”.
Шави Ернандес, естествено, е режисьорът в халфовата линия, но въпреки ролята си на плеймейкър, той не се страхува да влиза в единоборства и да се опитва да спечели на всяка цена владеенето на топката. Меси също не се свени да помага във фаза защита, като аржентинецът демонстрира чудесни качества за краен бранител в определени ситуации. А пък вратарят Валдес по-често раздава пасове, отколкото прави спасявания.
Треньорът изисква от своите възпитаници да опитват да си подават топката дори в екстремни ситуации пред и в тяхното наказателно поле. Защото най-големият грях в тази религиозна общност е топката да бъде изритвана с боц напред. Така футболът се редуцира до анархична игра на шанса.
Този отбор е мечта, вдъхновена от Йохан Кройф и превърната в здрава машина за печелене на трофеи от Хосеп Гуардиола. Владението е най-свещеното качество, тъй като, когато противникът не е с топка в крака, няма нужда да се защитаваш.
[center]
[/center]Атаките на Барса наподобяват морски вълни. Постепенно събират сила, преди да се разбият в брега на опозицията. Дори, когато тези нападения не завършват с гол, дори когато топката е изгубена, противникът я получава толкова дълбоко в своето поле, че трябва да измине изключително дълъг път само, за да се опитат да застрашат вратата на Барса. Също така трябва да се отбележи и фактът, че каталунците гонят топката като побеснели кучета, когато я загубят. Отборът на Гуардиола е съставен от творци, които в нужните моменти се превръщат в дисциплинирани работници.
Това, което Барселона направи в последните години, е да сътвори един нов език, описан от Франсеск Фабрегас като „софтуера на Пеп”. Трудно е тази философия да бъде асимилирана от играчи, които не са закърмени с нея. Някои, като Ерик Абидал и Хавиер Масчерано, успяват да се аклиматизират, но не е такъв случаят със суперзвезди като Тиери Анри и Златан Ибрахимович, които просто не паснаха на „Пептим”.
При тази Барселона атлетизмът и физиката се поклониха пред изискаността и техниката. Бойният дух все още е налице, но е подквасен с интелигентността и убийствената грациозност на един майстор на меча или на матадор. Вече няма значение дали един футболист е висок или нисък, дебел или слаб, стига той да може грамотно да борави с топката.
Дали доминацията на Барса ще трае още дълги години? Никой н знае. Може Гуардиола да реши да напусне клуба или Лионел Меси да получи ужасна контузия, която да прецака кариерата му. Възможно е, но вероятността Барселона да не спечели още трофеи през този и следващите сезони, е много, много малка. За последните три години каталунците имат 13 трофея от 16 възможни. Но каквото и да крие бъдещето, е ясно едно. Този отбор на Барселона промени футбола.
[center]
[/center]Пуснах тази тема не толкова да се коментира по нея,а колкото само информатовно.За това колко е голяма тази Барса и как трябва да се отнасят към нея!
ПП Статията я копирах от winner.bg ,а те от Джон Карлин и Майкъл Робинсън; "Дейли Телеграф".Извинявам се ако съм допуснал правописни или пунктоационни грешки някъде!
Но истината е,че Кройф и до ден днешен е човекът,идеологът и мозъкъкът в Барселона,а не Гуардиола 
Той е спец