
Анархията се уталожи с представянето на отбора в контролните мачове преди сезона - добра игра, подплатена с много голове. Висла бе отсранен леко в квалификациите и Барса влезе в лигата на големите през задния вход. Никой не смееше и да предположи, дори в най-смелите си фантазии каква лудост ги чака!
Дойде стартът на Примера, но не и дълго чаканият от всички каталунци момент на промяната. Току що завърналият се в елита Нумансия, шамароса Барселона за кеф на мадридските вестници, които още бяха опиянени от феноменалния обрат на Реал с 9 играча в реванша срещу Валенсия за Суперкупата на Испания. Позатихналият вулкан от недоволство в каталунската столица отново напомни за себе си. Със загубата от Сант Андреу за купата на областта, макар и с втория отбор, вуканът задимя. A след последвалото след 4 дни 1-1 със Сантандер на Камп Ноу, съвсем спокойно можеше да се обяви бедствено положение в Барселона. Всичко живо ревеше като на помен за Диньо и се чудеше с какъв акъл Лапорта е сложил тоя новак за треньор на отбора.
Малка утеха бе победата над Спортинг на старта в Шл три дни по-късно, а нещата се поуталожиха със 1-6 срещу Хихон в края на седмицата. Пъзелът се нареди седем дни по-късно с култовия мач на Монжуик. Инфарктната победа с гола на Меси от дузпа в 103-та минута, донесе дълбоката въздишка от облекчение и така чаканите усмивки по лицата на феновете. И всички погледнаха с друго око на Гуардиола. Началото бе дадено, идеално наредените плочки домино плавно преливаха към синьо-червеното, розово бъдеще. Останалото, както се казва, е история.
Честит рожден ден на Пеп!!! Благодарен съм му за всички емоции през тези три години. Единственото нещо, което искам от него сега (а, и едва ли само аз), е да подпише новия договор с клуба. Да е жив и здрав, и му пожелавам още много, много успехи в личен и спортен план!
Поклон доземи!!!