СПАРТАК (ВАРНА)
Клубът е основан на 28.08.1918 г. под името "Български сокол". За първи председател е избран Нягол Колев. Цветовете на футболния екип са синьо и бяло.
На 30.01.1924 г. „Български сокол” се обединява с „Шипка” /основан 1920 г./ под името „Шипченски сокол”.
През 1929 г. „Шипченски сокол” се класира трети в държавното първенство. В мача за излъчване на финалиста, варненци губят от „Ботев” /Пд/ с 1:3 като гост и остават на трето място след шампиона „Ботев”/Пд/ и „Левски”/Сф/.
През 1931 г. „Шипченски сокол” става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния "АС-23". Седемнадесет минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава играч на столичани чупи крака на техния съотборник Г. Пармаков. От „Шипченски сокол” отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това обаче не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за "АС-23", но купата не се връчва. Така „Шипченски сокол” остава на второ място.
През 1932 г. „Шипченски сокол” печели шампионската титла. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават „Славия” /Сф/ с 2:1 след продължения и стават държавни първенци и носители на царската купа. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на „Шипченски сокол”, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков /капитан/, Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев, Иван Найденов и Руси Булашев.
През 1933 г. „Шипченски сокол” става вицешампион. Отборът отново достига до финала на държавното първенство. В София варненци отстъпват на столичния „Левски” с 1:3 и остават на второ място. "Шипченски сокол" става първият отбор в страната, който в 3 поредни години играе на финала в първенството.
На 18.03.1945 г. „Шипченски сокол” се обединява с „Левски” /основан 1926 г./ и „Радецки” /основан 1926 г./ под името „Спартак”.
През 1945, 1946 и 1948 г. „Спартак” е полуфиналист в държавното първенство.
През 1955 г. „Спартак” се класира на трето място в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават „Славия” /Сф/ като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона ЦСКА /Сф/ и „Славия” /Сф/.
През 1961 г. „Спартак” е финалист за националната купа. На четвъртфинала варненци отстраняват "Левски" /Сф/ с 1:0 като гост, а на полуфинала - "Ботев" /Пд/ с 2:1 като домакин. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА /Сф/ с 0:3.
Същата година „Спартак” участва в турнира за КНК и става първият български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на „Рапид" - Виена след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна.
На 06.03.1969 г. „Спартак” се обединява с „Локомотив” /основан 1936 г./ под името „ЖСК-Спартак”.
От есента на 1982 г. футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в "А" група на стадион "Спартак". Той е с капацитет за 10 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно "Колодрума" и "Юрий Гагарин".
През 1983 г. „ЖСК-Спартак” е финалист за националната купа. На полуфинала варненци отстраняват "Левски" /Сф/ с 1:0 на неутрален терен в Казанлък. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА /Сф/ с 0:4.
Същата година „ЖСК-Спартак” достига до осминафинал в турнира за КНК. В първия кръг варненци отстраняват турския „Мерсин” след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „ЖСК-Спартак” се изправя срещу английския гранд „Манчестър Юнайтед” и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално - 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд” в Манчестър резултатът е 0:2.
През 1984 г. „ЖСК-Спартак” се класира на трето място в първенството след „Левски” /Сф/ и ЦСКА /Сф/. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали точно преди официалното награждаване на отбора, на стадион "Васил Левски", защото участва в предварително организирана подмолна машинация в полза на „Сливен”. 16 години по-късно „ЖСК-Спартак” получава възмездие, когато БФС справедливо възстановява третото място и връчва бронзовите медали.
На 08.08.1985 г. футболът се отделя от другите спортове на дружество „ЖСК-Спартак” и се обособява като ФК „Спартак”.
През 2000 г. БФС официално възстановява спечеленото трето място на „Спартак” от 1984 г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.
УСПЕХИ-
Шампион на България - 1932 г.
Вицешампион - 1931, 1933 г.
Трето място в първенството - 1929, 1955, 1984 г.
Полуфиналист в първенството - 1945, 1946, 1948 г.
Финалист за националната купа - 1961, 1983 г.
Участник за КНК - 1961, 1983 г. - осминафиналист
[size=150]Хронология
1918 г. - Предшественикът на „Спартак” - „Български сокол” е основан на 28.08.1918 г. За цветове на футболния екип са избрани синьо и бяло.
1924 г. - На 30.01.1924 г. „Български сокол” се обединява с „Шипка” /основан 1920 г./ под името „Шипченски сокол”.
1929 г. - „Шипченски сокол” се класира трети в държавното първенстно. В мача за излъчване на финалиста, варненци губят от „Ботев” /Пд/ с 1:3 като гост и остават на трето място след шампиона „Ботев”/Пд/ и „Левски”/Сф/.
1931 г. - „Шипченски сокол” става вицешампион. Отборът достига до финала на държавното първенство в София срещу столичния "АС-23". Седемнадесет минути преди края на мача, варненци водят с 2:1. Тогава е счупен кракът на техния съотборник Г. Пармаков. Играчите на „Шипченски сокол” отказват да доиграят срещата, ако съдията не отстрани виновника. Това обаче не става и двубоят е прекратен. Присъдена е служебна победа с 3:0 за "АС-23", но купата не се връчва. Така „Шипченски сокол” остава на второ място.
1932 г. - „Шипченски сокол” печели шампионската титла. На финала на държавното първенство в София, варненци побеждават „Славия” /Сф/ с 2:1 след продължения и стават държавни първенци и носители на царската купа. Головете за победителите вкарват Иван Найденов и Илия Булашев. Съставът на „Шипченски сокол”, който извоюва този голям успех е: Здравко Янакиев, Георги Апостолов, Иван Георгиев, Борис Нейков /капитан/, Владимир Капзамалов, Стоян Танев, Райко Димов, Александър Коев, Илия Булашев, Иван Найденов и Руси Булашев.
1933 г. - „Шипченски сокол” става вицешампион. Отборът отново достига до финала на държавното първенство. В София варненци отстъпват на столичния „Левски” с 1:3 и остават на второ място.
1945 г. - На 18.03.1945г. „Шипченски сокол” се обединява с „Левски” /основан 1926г./ и „Радецки” /основан 1926г./ под името „Спартак”.
Същата година „Спартак” е полуфиналист в държавното първенство.
1946 г. - „Спартак” отново е полуфиналист в държавното първенство.
1948 г. - „Спартак” е полуфиналист в държавното първенство.
1955 г. - „Спартак” печели третото място и бронзовите медали в първенството. В решителния последен мач варненци побеждават „Славия” /Сф/ като гост с 2:1 и се нареждат след шампиона ЦСКА /Сф/ и „Славия” /Сф/.
1958 г. - Нападателят на „Спартак” Георги Арнаудов става голмайстор на първенството за 1958 г. с девет гола. Толкова има и Д.Ташков от „Славия”.
1960 г. - Нападателят на „Спартак” Любен Костов става голмайстор на първенството за 1959/60 г. с дванадесет гола. Толкова има и Д.Йорданов от „Левски”.
1961 г. - „Спартак” е финалист за националната купа. Финалът в София обаче е загубен от ЦСКА /Сф/ с 0:3. Същата година „Спартак” участва в турнира за КНК и става първия български отбор за КНК и втори (след ЦСКА), представял България в европейските клубни турнири. Варненци отпадат в първия кръг от класния тим на „Рапид" - Виена след сензационно равенство 0:0 като гост и загуба с 2:5 във Варна.
1969 г. - На 06.03.1969 г. „Спартак” се обединява с „Локомотив” /основан 1936 г./ под името „ЖСК-Спартак”.
1982 г. - От есента на 1982 г. футболният отбор започва да играе редовно домакинските си мачове в "А" група на стадион "Спартак". Той е с капацитет за 10 000 седящи места. Преди това клубът използва последователно "Колодрума" и "Юрий Гагарин"
1983 г. - „ЖСК-Спартак” е финалист за националната купа. Финалът в Пловдив обаче е загубен от ЦСКА /Сф/ с 0:4.
Същата година „ЖСК-Спартак” достига до осминафинал в турнира за КНК. В първия кръг варненци отстраняват турския „Мерсин” след 0:0 като гост и победа с 1:0 във Варна. На осминафинала „ЖСК-Спартак” се изправя срещу английския гранд „Манчестър Юнайтед” и се представя достойно. Във Варна спартаковци отстъпват минимално - 1:2, c гол на Румен Димов, а на стадион „Олд Трафорд” в Манчестър резултатът е 0:2.
1984 г. - „ЖСК-Спартак” печели третото място в първенството след „Левски” /Сф/ и ЦСКА /Сф/. БФС обаче безпрецедентно отнема бронзовите медали точно преди официалното награждаване на отбора, защото участва в предваритерно организирана подмолна машинация в полза на „Сливен”. 16 години по-късно „ЖСК-Спартак” получава възмездие, когато БФС справедливо възстановява третото място и връчва бронзовите медали.
Същата година вратарят на „ЖСК-Спартак” Красимир Зафиров е определен за най-добър вратар на първенството за 1983/84г.
1985 г. - На 08.08.1985г. футболът се отделя от другите спортове на дружество „ЖСК-Спартак” и се обособява като ФК „Спартак”.
1986 г. - Вратарят на „Спартак” Красимир Зафиров за втори път е определен за най-добър вратар на първенството за 1985/86г.
1996 г. - Нападателят на „Спартак” Иво Георгиев става голмайстор на първенството за 1995/96г. с 21 гола
2000 г. - БФС официално възстановява спечеленото трето място на „Спартак” от 1984г., а на специална церемония са връчени заслужените бронзови медали на отбора.