Легендите на Славия: Чавдар Цветков

[slavia_forever]

Легендата на "Славия" Чавдар Цветков е роден на 8 март 1953 г. в Своге. Започва кариерата си в местния "Спортист". В най-стария столичен тим записва 2 периода - от 1972 до 1981 г. и в сезон 1985/1986. През първия е част от силния отбор на "белите" заедно с Андрей Желязков, Ваньо Костов, Наско Александров, Георги Гугалов, Илиаз Алиев и др. С екипа на "Славия" прави име на крило №1 в "А" група. За "белите" има 255 мача и 104 гола. През 1981 г. става един от първите българи, които правят трансфер в Западна Европа. Цветков отива в "Аустрия" (Виена).

[wrapimg=]http://www.slaviasofia.com/store/news/1-58397-1403.jpeg[/wrapimg]

През първия си сезон в австрийския гранд записва 23 мача и вкарва 4 гола. В следващия играе в 5 мача заради контузия. В "Аустрия" е съотборник с легендата на "Берое" Петко Петков. Преди втория си период в "Славия" рита по сезон в гръцкия "Ираклис" и кипърския "Арис" (Лимасол). Приключва кариерата си през 1986 г. Цветков е носител на купата на България за 1975 и 1980 г. със "Славия".
[wrapimg=]http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_1275134_126.jpg[/wrapimg]
С "Аустрия" печели купата на Австрия през 1982 г. Вицешампион е в "А" група през 1980 г. и бронзов медалист през 1973 и 1975 г. Има 57 мача и 15 гола за националния отбор. Балкански шампион е през 1976 г. В турнира на КНК Цветков е отбелязал 4 гола. Получава купата за индивидуално спортсменство в първенството за сезон 1978/1979. След като спира с футбола, е помощник-треньор в "Славия". През 1996 г. все пак става шампион с "белите", на които е технически директор. От 1999 г. Чавдар Цветков е спортно-технически директор на "Локомотив" (Сф).

- Г-н Цветков, какво мислите за рубриката на интервюто, която е “Шампиони на масите”? Вие често обичате да употребявате комунистическия лозунг “Близо до масите”.

- По-добре до масите, отколкото под тях, разбира се. (Смее се).

- За масите добре, но нека поговорим за шампионите. Може би един от най-силните отбори на "Славия", част от който бяхте и вие, не успя да стане първи в "А" група. Защо?

- Болно ми е, естествено, но мога да кажа, че нашият отбор бе признаван от много хора за шампион, макар и да не вдигна купата. Затова и обичам да казвам, че пет пъти сме били първи. Имаше доста фактори официално да не е така. Лесно е сега да се плюе тогавашната система, но действително проблемът бе в нея. Имаше един период от може би 2 г., когато имахме 6-7 национали. Бяхме най-добрият отбор. Два пъти спечелихме купата. В този турнир се играеше на елиминации и нямаше как да стават договорки. В т.нар. столично първенство 3 или 4 г. оставяхме всички други софиянци зад нас. В първенството обаче например тогавашните военни отбори като "Тракия", "Сливен" и др. играеха за ЦСКА и се хвърляха на кръв срещу нас само и само да ни спрат. Не подценявам ЦСКА. Там също имаше многодобри футболисти. Факт е обаче, че когато играехме с тях, ги биехме редовно. Същото важи и за "Левски". Най обичах да играя срещу грандовете.

- Толкова много ли бяха подпирани от властта?

- Ще ви дам един пример. През 1978 г., когато "Локо" (Сф) стана шампион, мен, Андрей Желязков и Наско Александров, лека му пръст, преди мач с ЦСКА ни извика генерал Василев от Строителни войски, под чиято шапка бе "Славия". Ние също бяхме военни. Ситуацията бе такава, че за да станат "червените" първи, трябваше да ни бият с 4:0, а в същото време "Левски" да спечели срещу "Локо". Имах смелостта да кажа на генерала, че няма как да дам на ЦСКА да ме бие 4:0. Лека му пръст на Манол Манолов-Симулията, тогава беше треньор на "червените", след победата с 4:0 не целуваше воите играчи, а ези на “Славия”.

Аз не бях сред тях, както и Наско Александров. Отказах да участвам в този срам и това ми струваше едно разжалване. От капитан станах старши лейтенант. Бях казал на генерала преди това, че няма как "Левски" да бие, и се оказах прав. Мачът с "Локо" завърши 3:3 и те спечелиха първенството. След 20-ина дни ген. Василев, който беше уникален човек и имаше най-добри чувства към мен, дойде и ми каза, че отново съм капитан.
[wrapimg=]http://slavia-bg.com/site/files/fut-12-02.jpg[/wrapimg]
- Кое правеше отбора на "Славия" толкова силен?

- Имахме един много добър треньор - Атанас Пържелов. Беше модерен специалист за онова време, знаеше езици. Успя да ни събере сполучливо поколение. Най-важното за мен бе, че играхме заедно 7-8 години.

- Смятан сте за може би най-доброто крило по онова време. Още отначало ли играехте като такъв и срещу кой защитник ви бе най-трудно?

- В Своге действах зад нападателя. Като отидох в "Славия", Пържелов ми каза, че с този ръст най-добре за мен е да съм крило. В България тогава големите имена на този пост като Иван Колев, Сашо Костов, Васил Митков бяха приключили с футбола. Всъщност това беше на втората година в София. През първата играех зад Желязков и Жужо ми викаше: Какво само се въртиш? Та през 1973 година Пържелов ме прати на лявото крило и ми каза, че ще стана най-добрият на този пост. Аз по принцип от номер 6 надолу не ги броя за футболисти. (Смее се). Много са ме ритали. Но иначе мога да кажа, че за мен е било чест да играя с големия Александър Шаламанов зад мен, макар и за кратко.

Иван Зафиров от ЦСКА за мен бе най-добрият десен бек, срещу когото съм играл. Отляво най-добър бе Цоньо Василев пак от ЦСКА. Бяхме големи приятели с него. В националния отбор спяхме в една стая. Бъзиках го поне веднъж да мине отдясно в ЦСКА. Казвах му: От Руски паметник ще ме познаеш, защото само ще ми гледаш гърба. Зафиров навремето играеше като сегашните бекове с включвания в атаки. Иначе обикновено те спираха на центъра. Аз не им и давах да минат по-напред. По едно време в "Славия" Петър Миладинов играеше зад мен ляв защитник. Казвах му, като види центъра, да спира. Ако няма какво да прави с топката, да я подаде на детето до линията, защото иначе може да сбърка и да ни контраатакуват.

- За това, че не сте били шампион като футболист, ли най ви е яд?

- Сещам се за една знаменита фраза на Александър Шаламанов. Късно се родихме за партизани и рано за футболисти. Ако нашето поколение бе излязло след промените в държавата, за да не ни се бърка постоянно партията, смятам, че щяхме да сме 3-4 пъти шампиони.

- За жалост сте и в това поколение, което игра за националния отбор между класиранията на световното през 1974 и 1986 г.

- Имахме силен национален отбор, но не успяхме да направим нещо голямо. Изпуснахме да бием Франция в квалификациите и се разминахме със световното в Аржентина през 1978 г. Тогава един от големите български футболисти - Христо Бонев, изпусна дузпа в края при 2:2. Други бяха определени да бият - Войнов и Панов, но не поискаха. Бонев като капитан се нагърби и не успя.

- Имаше ли партийни заръки и в мачовете на националния?

- Да, спомням си една контрола със СССР у нас. През първото полувреме вкарах гол на Дасаев след пас на Жужо. На почивката леко ни подсказаха, че трябва да сме по-гостоприемни, и паднахме 1:3.

- По колко пари получавахте за повиквателна?

- 150 лв.

- За онова време са си били добри пари.

- Да, така е. Думата повиквателна ми напомня за една история от по-ранни години от времето на средното ми образование. Майка ми беше много строга и здрава партийка, не даваше дума да се каже против БКП. Тя и сега си е такава, да ми е жива и здрава. Здраво ме юркаше да уча. Аз обаче гледах да спестя от уроците и сам си пращах вкъщи телеграми повиквателни за юношеския национален отбор. Пак ли, почваше да вика тя.

- А като офицери в "Славия" какви облаги имахте?

- Всички спортисти на "Славия" получавахме апартаменти в един блок на Строителни войски до Южния парк. Вземахме и добри за ония времена заплати.

- Сигурно сте били комсомолец, а имаше ли вариант да станете и член на БКП?

- Баща ми беше партиен секретар на завода в Своге. Между другото беше голям левскар и искаше да играя в "Левски", но тогава трудно разрешаваха от един софийски отбор да идеш в друг. Като се уволних от казармата, ми каза никога да не ставам партиен член. Иначе бях комсомолски секретар в "Славия".

Имаше един ген. Петко Симеонов, когото бяхме кръстили Пиночет, отговаряше за нас заедно с ген. Василев. Не помня дали бяхме паднали от "Марек", или от "Ботев" (Враца). Тренираме, а той идва и обикаля стадиона. На 5 м от него ходи адютантът му. Живееше под мен и беше мой човек. Христо Младенов ни беше треньор и ни каза, че ще стоим на терена, докато генералът не си тръгне, и ние чакаме. Желязков бие фаулове на едната врата, аз - на другата. Най-накрая се прибираме и в съблекалнята влиза генералът. Ние ставаме прави, а той обикаля. Застава пред мен и казва: Ти бе, Цветков, гледам те - хубави фаулове биеш, оня ден що не вкара гол?

Другарю генерал, и вие строите блокове, а те текат отгоре, бе моят отговор. Нашият наистина течеше. Генералът се обърна и излезе. На сутринта в 9 ч ме взеха с една джипка и в управлението. Това ми беше първото разжалване.
[wrapimg=]http://www.24chasa.bg/Images/Cache/Image_1022504_126.jpg[/wrapimg]
- Нямате титла със "Славия" и не успяхте да играете на голям форум с националния, но пък сте един от първите футболисти с трансфер в Западна Европа. Как се стигна до преминаването ви в "Аустрия" (Виена)?

- Преди мен там отиде Петко Петков, който беше голям футболист и за мен бе чест да играя с него. Не си спомням по каква линия е неговото преминаване там, но аз и Желязков, който замина за "Фейенорд", бяхме първите с договори. Макар че аз моя така и не го видях. Викнаха ме в БСФС и там партийците ми казаха, че отивам в "Аустрия". В същото време обаче аз имах оферта от "Андерлехт", който в онези години беше сила в Европа.

Белгийците даваха за мен повече пари от “Аустрия”, осветление за стадион “Славия” и автобус. И личната ми оферта бе по-добра. Имах дори предварителен договор с "Андерлехт". Гледали ме бяха в националния и в мачовете срещу "Фейенорд" за КНК. Бихме 3:2, но изгониха Жужо и Ваньо Костов и те не играха в реванша. С тях щяхме да отстраним холандците и да сме на 1/2-финал. После на Желязков, като отиде във "Фейенорд", десният им бек му казал: Тоя какво ме направи! Но всъщност говорихме за предварителния договор с "Андерлехт". Дойдоха при мен от ВКР (Военното контраразузнаване - б.а.) и ми показа снимка, на която бях с хора от "Андерлехт" в Японския хотел. Обявиха ми, че нямам право да разговарям с чужденци. Та партийците ми казаха, че или отивам в "Аустрия" или оставам на Овча купел.

- Как ви потръгна в Австрия?

- В първия мач бихме 3:0 "Щурм" (Грац), а аз вкарах 2 гола. На стадиона имаше хора от посолството, много емигранти. Сред тях бе и големият наш оперен певец Николай Гяуров. Имам снимка с него. Оттам съм приятел и с Боян Радев, беше шеф на културния център. "Тия завистници в посолството много ги е яд колко пари вземаш", ми разкри той още в началото на престоя ми.

Май беше след дебюта ми, когато ме извика посланикът Георгиев. "Почваш да ставаш бързо известен тук, около теб се събират емигранти. Трябва да следиш дали говорят против България и после да ни докладваш", ми обяви той. Отговорих му, че играя футбол и с политика не се занимавам. Та заплатата ми беше 3200 долара. Понеже Ваньо Костов, голям мъжкар, избяга от комунистите и те решиха да вземат предохранителни мерки. Разбраха се с "Аустрия" да ми превежда парите в посолството. От тях ми даваха 900, защото посланикът вземаше 940 долара, а аз не можеше да печеля повече от него.

- А какво ставаше с останалата част от заплатата?

- Прибираше я държавата. По-късно в България създадоха една агенция "Интерспорт", която ни даваше стипендии. Пита ме една служителка с какво образование съм, отговарям, че съм със средно. "Жалко, ако беше висше, щяхте да вземате 50 лв., а сега - 40", ми казва тя. На мен ми стана смешно. Държавата ми прибирала в продължение на 2 г. над 2000 долара на месец, а тя се кахъри за 10 лв. В посолството във Виена пък се чудеха защо не ходя да си вземам заплатата. Там не знаеха за премиите, които получавахме.

- Кое беше по-различното във футбола?

- В България бях свикнал на страхотна дисциплина - лагери, режим. В Австрия преди домакински мач ни викаха сутринта в 11. До мача се играеха карти, а някои от по-старите кучета дори си позволяваха по бира.

Хванах се за главата. Питам го Петко какво става. Той ми вика, че тука е така.

- Като споменахте бира, позволявали ли сте си забранени от режима неща? Известен сте като човек на живота.

- За мен се пишат доста глупости, като 90 процента от тях не са верни. Докато съм играел, твърд алкохол не съм пил. Позволявал съм си по една-две бири.

- Има ли нещо, което заради футбола, сте пропуснали в личния си живот и съжалявате?

- Футболът ми е дал много. Бях женен. Бившата ми съпруга и до днес е един от най-добрите ми приятели. Тогава съм преценил така. Имам приятелка, с която живея 12 г. Не искам да подписвам. Хората са казали: Ако беше толкова хубаво, и Господ щеше да се ожени. Много обичам футбола. Ако кажа, че съм от "Локомотив", ще излъжа. Много обичам "Славия", но сега работя за друг клуб. В днешно време това е нормално. В "Локомотив" съм заради един човек - Николай Гигов. Иначе няма смисъл да съжалявам за нещо, защото всичко е минало.

- А за деца?

- Така се получи, че с бившата ми съпруга нямахме. Нямам какво друго да кажа.

- Откъде сте толкова близки с Николай Гигов?

- Разликата ни с него е 8 г. Ники беше юноша на "Славия", живееше в Бъкстон. Гонеше топките по време на мачовете. След официалните в събота в неделя в махалата играехме на малки вратички. Там беше и Ники. Израсна покрай мен и с времето станахме приятели. На съвременните футболисти сигурно това с неделните мачове ще им прозвучи много странно. Сега след срещата те бързат да се изкъпят, да си сложат гела и да отидат в някой нощен клуб. Сещам се какво напрежение беше преди дербита, а в "Локо" (Сф) имаше случай с един вратар - Славчо Тошев, за когото масажистът ми каза, че заспал, докато го мачкал в деня преди да играем с ЦСКА.

Иначе за Николай Гигов мога да кажа, че много обича футбола. Същото се отнася и за Венци Стефанов.

- Може ли да се каже, че благодарение на футбола е уредена и останалата част от живота ви?

- Като приключих с футбола, изведнъж разбрах колко много приятели имам. Уважават ме хора от различни сфери. Може би това е най-голямото ми богатство. Имам достатъчно контакти и не съм имал колебания дали да остана във футбола. Бях технически директор в "Славия". Станах шампион през 1996 г. Уредих трансфера на един негов футболист - Наско Киров, в Гърция и Гигов ме покани в "Локо" (Сф). Казах на Венци и той ми отвърна, че няма проблем.

- Защо не станахте треньор?

- Всъщност аз бях треньор. Бяхме помощници на Иван Вуцов с Жужо. После дойде Олег Базилевич в "Славия" и аз реших, че няма да правя наколенки на руснак. Честно казано, нямам необходимите нерви за треньор, изживявам ги доста нещата.

- Споделяте ли мнението, че сега нивото на първенството ни постоянно спада?

- Не смятам, че е чак толкова зле положението. След успеха на националния през 1994 г. обаче държавата не направи нищо за футбола. Говоря за базите. Затова правя евала на министър-председателя Бойко Борисов, че се опитва сега да помогне на всички отбори.

Източник

[hellyeah]

[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=-Mx4rz7MIYA[/youtube] 1980 и 1981 година Славия беше най-силният отбор в България .

[MCMXIII]

Какви играчи е имала Славия...
Много е голям Чаво. Нека да е жив и здрав!

[turbogena]

Бате Чаво е бил голям играч. Сега е голяма пияница...

[stefani]

Най-голямата звезда в историята на Славия ! Венци вместо да се прави на остроумен да се махне и отстъпи мястото си на Чаво !

[Captain Stottlemeyer]

Най-голямата звезда в историята на Славия ! Венци вместо да се прави на остроумен да се махне и отстъпи мястото си на Чаво !

Най-голямата звезда в историята на "Славия" е Александър Шаламанов. Само два факта: Шами е два пъти футболист № 1 на България (1963 и 1966 г.) във времената, когато футболисти № 1 ставаха Иван Колев, Никола Котков, Гунди, Пената.... Два пъти Шами е и спортсмен № 1 на България (1967 и 1973 г.), което за един защитник е ясно признание за класа.

[loko1]

Чаво с Гигов под ръка и в Славия сега и веднага. Едно интервю трезвен няма последните 5 години.

[favaca8888]

Чавдар Цветков ! Е дъх на дискотекааа ! Чавдар Цветков ! Е радост за човееека !

ПО-здрав и скорошно завръщане му пожелавам в клубът на неговия дроб, опа сърце


http://vbox7.com/play:d4a1068d

[MCMXIII]

Най-голямата звезда в историята на Славия ! Венци вместо да се прави на остроумен да се махне и отстъпи мястото си на Чаво !

Най-голямата звезда в историята на "Славия" е Александър Шаламанов. Само два факта: Шами е два пъти футболист № 1 на България (1963 и 1966 г.) във времената, когато футболисти № 1 ставаха Иван Колев, Никола Котков, Гунди, Пената.... Два пъти Шами е и спортсмен № 1 на България (1967 и 1973 г.), което за един защитник е ясно признание за класа.

Още нещо за Шами: Като скиор е участвал на зимната олимпиада през 1960 г. в Скуо Вали (САЩ).

Каквото и да си пишем, тогава в СЛАВИЯ е имало спортисти- личности. Сега си имаме В.С.

[loko1]

Имате и школа, база. Вярно, че ВС е урод но поне след него има бъдеще.