Героизъм и страдание за 3:2 на "Славия" - "Фейенорд"

[slavia_forever]

В своята вече почти стогодишна история футболен клуб "Славия" може да намери достатъчно основания за голяма гордост. Публиката и играчите на този изключителен български отбор са преживели велики мигове.

Трудно е да се състави класация или пък да се направи градация, но има моменти, които правят "белия" тим това, което е за България. А със своите две пролетни кампании в Европа през 1967-а (първи роден полуфинал в Европа) и 1981-а "Славия" завинаги е в Топ 3 за най-успешните български представяния в турнирите.
[wrapimg=]http://www.trud.bg/Images/Cache/Image_1640165_2.jpg[/wrapimg]
Генерацията от втората половина на 70-те години на миналия век обаче има особено място в летописите от тези изпълнени със слава 100 години. Онзи велик отбор на "белите" в един период от 4- 5 години бе с най-ярките звезди и с най-вълнуващата игра в България. Поради конюнктурни съображения тимът така и не стигна до шампионската титла на страната, но това се оказа само бегъл щрих към историята. Футболните достойнства в играта на отбора, значението му за българския футбол, респектът у съперниците заличават нелепия и наистина случаен факт, че играчи като Чавдар Цветков, Андрей Желязков и сие никога не станаха фактически шампиони на България. Но морални останаха завинаги №1 у нас в този период.

Сезонът 1979/1980 година без съмнение е пикът на това невероятно поколение. Отборът доминира в първенството и само машинациите на силните на тогавашния ден го остават на второ място в крайното класиране (б.р. - след ЦСКА). "Славия" обаче печели и купата на страната, тогава наричана Купа на съветската армия.

Тимът на "белите" е съставен от харизматични футболни личности, превърнали се приживе в легенди. А някои - като Андрей Желязков и Чавдар Цветков и във вечни клубни икони.

Европейската епопея през есента на 1980-а в турнира за КНК започва във Варшава. С доброто си самочувствие дълго обиграваният състав на "белите" стартира в кампанията 1980/1981 година с ясната цел да стигне максимално далеч. По-далеч дори от 1967 година, когато отборът става първият български полуфиналист в европейски турнир.
Лек трус преди началото на сезона е назначението на потомствения цеденивист Манол Манолов-Симолията на мястото на Христо Младенов за старши треньор на отбора, което не се приема добре в средите на "белите". Но Манолов се обляга на готовия отбор и не прави почти никакви промени в състава.

Полското препятствие, което съвсем не е леко, се нарича "Легия" (Варшава), е прескочено сравнително убедително. След 3:1 в първия мач на стадион "Славия" с голове на Чавдар Цветков и Илия Величков (два) "белите" губят минимално с 0:1 като гости и отиват в следващия кръг.

Вторият съперник отново е от "братска" държава - "Спарта" (Прага). В този момент Полша е третата футболна сила в света, а Чехословакия - трета в Европа. Това е достатъчна илюстрация за класата на клубовете от тези страни.

Мачът със "Спарта" е превърнат в епопея от героизъм и страдание. Чехите вземат солиден аванс от 2 безответни гола на стадион "Летна", но на реванша "бялата лавина" буквално ги помита през първото полувреме, което завършва с класическото 3:0 след попадения на Величков, Цветко и Желязков. Резултат достатъчен за крайната победа.
През второто полувреме обаче се случват събития, които в огромна степен повлияват на бъдещето участие на "Славия" в турнира. Чехите вадят брадвите, заиграват много грубо и превръщат мача в корида. В тази изключително напрегната обстановка не издържат нервите на Желязков и Ваньо Костов. Те са изгонени и губят право да участват в мачовете от пролетната кампания с "Фейенорд". Дори и с 9 човека и един блестящ Георги Гугалов на вратата "Славия" продължава за втори път в своята история.
Големия мач е на 4 март 1981 г. Пред 15 хиляди зрители в един неприятен мразовит ден със солиден валеж, "Славия" се изправя срещу "народния отбор" на Холандия - "Фейенорд" (Ротердам). И отново героизъм и страдание.


А че "червено-черните" гости са наистина много обичани, говори фактът, че мачът е посетен от близо 500 холандски привърженици, което е абсолютен рекорд за онези времена. "Бялата торсида" обаче заглушава известната с лютия си нрав холандска публика и подкрепя неистово своите любимци. А славистите наистина се нуждаят от цялата подкрепа на света, защото излизат без голяма част от водещите си футболисти. Но Чавдар Цветков е на линия и прави мача на живота си.

Холандците бързо разбират, че срещу тях е един суперфутболист, след като Цветков в 8-ата минута прави фирмен пробив в наказателното поле, където е съборен безцеремонно от Дроост. Дузпа - вратаря Йоп Хиеле е изпратен в другия ъгъл от Чаво и "Славия" повежда с 1:0. Атмосферата на стадиона предвещава епичен край. Домакините доминират, но тежкият терен ги подвежда и става все по-трудно да демонстрират безспорното си техническо превъзходство. Обратно, "дърводелците" от Ротердам се справят по-добре с локвите и калта и успяват да накъсат ритъма.

В средата на полувремето е свирен пряк свободен при наглед безобидна ситуация. Защитата на "Славия", която в този мач е задължена да не прави никакви грешки, допуска елементарен пропуск и защитникът Нилсен изравнява резултата. Славистите очакват пряк удар към вратата, но изненадващо Винстекерс центрира топката към далечната греда, където за съжаление холандците се оказват с числено превъзходство.
Този гол буквално блокира действията на "Славия" за повече от половин час. Но в 64-ата минута героят на мача отново показва, че на терена има само един футболист от световна класа. Идентичен пряк свободен както при гола на "Фейенорд", но Чавдар Цветков изстрелва такъв ювелирен удар, при който Хийле е безпомощен. Гол шедьовър - топката влетява неспасяемо в горния десен ъгъл. Този гол е с допингиращ ефект - "Славия" се връща в мача и само 4 минути по-късно Иляз Алиев след разбъркване за трети път опъва мрежата на гостите. В този момент абсолютно всички на стадиона, включително и пишещият тези редове, са напълно убедени, че във вратата на "Фейенорд" ще паднат нови голове.

Но вместо да се случи логичното, в 78-ата минута централният защитник Иван Хайдарлиев извършва абсолютно безсмислено нарушение в наказателното поле и холандците достигат до нелогичния с оглед развоя на мача резултат 3:2. Епопеята се състоява, но резултатът не е такъв, какъвто "Славия" заслужава с играта си.
На реванша след много съдийски реверанси и солиден малшанс Славия губи с 0:4 и пътят към финала е осуетен. А в пълния си състав, в тази кампания, "Славия" спокойно може да спечели дори купата, след като до финала достигат "Динамо" (Тбилиси) и "Карл Цайс" (Йена). В един социалистически финал шансовете на "Славия" съвсем не биха били за подценяване.

С блестящата и вълнуваща еврокампания е достигнат абсолютният зенит на един от най-славните тимове на "Славия". Андрей Желязков, който не взема участие и в двата мача с "Фейенорд", е трансфериран следващия сезон точно в този холандски тим. И там играе редом до Йохан Кройф, а Франк Рийкард му е "новобранец", става шампион на Холандия.
[wrapimg=]http://www.slaviasofia.com/store/news/Jujo-cup-2.jpg[/wrapimg]
По-късно Жужо разказва на бившите си съотборници колко много са се притеснявали във "Фейенорд" от сблъсъците със "Славия".

Героят от четвъртфинала Чавдар Цветков, който и до ден днешен страда за пропуснатия шанс за нещо много по-голямо, прави кариера като играч на "Аустрия" (Виена) и става първият българин, спечелил купата на друга страна. Ваньо Костов успява да избяга в Португалия, където играе за лисабонските "лъвове" от "Спортинг". В чужбина намират пристан звездите Наско Александров и Георги Минчев.

Тези футболисти, плюс вратаря Георги Гугалов, защитниците Чакъров, Хайдарлиев, Милчо Евтимов и Иван Илиев, халфовете Алиев и Ботьо Малинов и нападателя Илия Величков, години наред предизвикват кошмари в сънищата на грандовете в България. Отборът играе красив, офанзивен, изобретателен футбол и е радост за окото дори на неутралната публика. И днес, 31 години след онези славна епопея, "бялата лавина" живее и със спомена от онези велики дни.
Източник

[damageplan]

1981 – На четвъртфинал за КНК е Славия София
Славия се изправя срещу Legia Warszawa в първия кръг на надпреварата. След 3-1 в София и минимална загуба от 1-0 в Полша, нашите продължават напред.
Следващият съперник на белите е Sparta Prague. Чехите печелят първия мач с 2-0 и с единия крак вече са на четвърт финал. В София обаче българите записват победа с 3-0 и така отстраняват опонента си.
На четвъртфинал съперник на нашите е Фейенорд Ротердам. Първият мач българите се налагат с 3-2 и развръзката остава за срещата в Холандия. Софийският отбор губи тежко с 4-0 и така завършва участието си в турнира.[youtube]http://www.youtube.com/watch?v=-Mx4rz7MIYA&feature=channel&list=UL[/youtube] Какво да кажа , в тези времена всички фенове бяхме преди всичко българи , след 10 . 11 .1989 г. станахме ултраси .

[Iuliqno Ronaldo]

Радвам се , че познавам лично хора като Георги Гугалов , който е легенда , макар и за друг отбор

[damageplan]

Радвам се , че познавам лично хора като Георги Гугалов , който е легенда , макар и за друг отбор

Георги Илиев Гугалов е бивш футболист, вратар. Син е на Георги Б. Гугалов. В Славия играе от 1972 до 1976 г. Играл е и за Чепинец (Велинград), Миньор (Перник)-1976/77 и Добруджа. От 1977 до 1983 е пак в Славия. Има 172 мача за Славия. Носител на Купата на България за 1975 и 1980, финалист през 1972 г. Вицешампион през 1980 и бронзов медалист през 1973, 1975 и 1982 г. За "А" националния отбор е изиграл 1 мач, също 1 мач и за младежкия отбор. Вратар №1 на България за 1980 г За кой отбор е легенда в момента Гугалов -Чепинец , Миньор или Добруджа ?

[stoyankd]

Имах щастието да гледам на стадиона и трите мача на Славия. Дядо ми е играл в този отбор и много го обичаше и ме водеше с него. Често ходихме и на ст.Славия на мачове от вътрешното първенство. Публиката бе многократно повече от сегашната(не си спомням мач, на който сектор А и Б да не са били пълни), а Славия много, много силен отбор. Играчи като Алиев, Величков, Александров, Минчев и особено звездите Чаво, Жужо и Иван Илиев бяха невероятни. Въобще българския клубен футбол беше на много високо ниво през тези години. За Левски и ЦСКА се знае, но Дунав победи Рома, Марек- Байерн, Берое- Ювентус, Ботев- Барселона и Байерн, Локо София- Динамо К. и Монако.Всички тия мачове бяха напълно равностойни, дори превъзхождахме именитите противници. Жалко, че сега Славия и въобще родния футбол е на това ниво.

[haiobaio]

Един от великите мачове във футбола ни. Или когато имаше футбол.
Жалко е, че няма вече такива отбори, още по-лошо е, че няма такива футболисти. Личности и лидери.
Сините и червените за 20г. успяха да съсипят всичко с болните си амбиции.

[1913]

Като нямаме настояще, поне с миналото си да се гордеем. Него никой не може да ни отнеме. А в тази юбилейна година, освен обичайното превъзходство, което имат славистите в турнирите по табла, във всички останали спортове сме на дъното...

[DrAvalanche]

Действително това поколение на Славия беше много силно. Както беше много силно поколението на Левски от периода 1983-1985. Браво на автора за темата. Само една малка поправка. Не Рийкард, а Гулит е играл във Фейенорд с Жужо.

[CHE]

Дано има повече такива моменти за Българските клубове в бъдеще.

[unist_gp]

[offtopic]въпреки Венци Стефанов, Славия си остава най-симаптичният софийски отбор[/offtopic]