Delija написа:Истината е, че винаги Великите сили са разделяли тези 2 държави, било Русия, Германия или САЩ.
Сърбия няма 5-вековно робство, винаги ми е било срам, че България застана на страната на Хитлер във ВСВ!
Тцъ, истината е, че Шумадия винаги е искала да открадне български земи и винаги е била враг на България. Да напомням ли кой ни нападна след Съединението - не омразната, рязана Турция, а "братската, православна" Шумадия! Апропо, и до момента Белград е бил по-дълго време български, отколкото шумадийски, а и сега на унгарски (другите, дето са го владели повече от шумадийците) името му е Нандор Фехервар, т.е. Белият град на българите. А Югославия е пръв приятел и съюзник на Хитлер (дори им е обещан Солун за подрепата им) до военния пуч, организиран от английските тайни служби, след което Хитлер ги помита за 10 дни - та хайде по-леко с квалификациите!
Ама тези работи няма как да ги знаете, нали?
Аврамов, обичта на народа ни е показана най-добре през 1916, когато българските войни, рамо до рамо с вековния поробител и немците, смазват от бой мамалиги, руснаци и шумадийци в нашата Добруджа. Представи си колко много са обичали онези хора България, за да се бият рамо до рамо с турците (османците) срещу освободители си само 40 години по-късно, когато споменът е бил не жив, ми направо изгарящ? Представяш ли си го? Или ти е трудно? То и на руснаците им е било трудно! Дори един от най-видните русофили у нас - Иван Вазов, пише антируското си стихотворение:
О, руси, о, братя славянски,
защо сте вий тука? Защо сте
дошли на полята балкански
немили, неканени гости?
Желали би вас възхитени
да срещнем со сълзи и с китки...
Но идете вий настървени,
на грозни зовете ни битки!
Желали би вас да прегърнем
и тоз път сърдечно, горещо.
Но взорът ви свети зловещо...
Как ръце сега да разгърнем?
О, руси! Аз друг път ви славях
за подвиг велик и чудесен,
високо ви ликът поставях
във мойта душа, в мойта песен!
Вий някога знаме Христово
развяхте за благо човешко –
строшихте ни игото тежко,
а днеска ни носите ново!
И пак не ви мразим (не крия:
обича ви още народа);
но любим и свойта свобода,
стократно по любим я ния.
За тоз кумир ние се бием
и с чужд, и със близък упорно
и няма ний врат да превием
пред никакво иго позорно!
О, колко ви, братя, жалея!
О, как би желал, братя клети,
свобода и вам и за нея
кат нас да живейте и мрете!
Толкова по темата - успех на кариоките!
Иначе малките не цъкат лошо. Елиът изпъква и всичко хубаво идва от него.
