Харесва ли ви формата на това европейско първенство?

[sandi74]

Глупости!
Вижда се, че дори при този формат с 24 отбора има доста талаш, вие искате да е с 32.
Кои 8 нац.отбора бихте добавили?

Дания,Холандия,Сърбия,Босна,Словения,Шотландия,Норвегия и Гърция.8 групи по 4 отбора,на осминафиналите продължават 1 и 2 от всяка група

[YANTRA_FOREVER]

Много ми харесва. Най-интересното и смислено европейско, което съм гледал (поне към момента). Футбол за ценители. Разбира се, за зрителите останали в годините назад (нямам предвид закостенялост или нещо подобно, а просто, че си харесват онези времена), както формата, така и играта на самите отбори не са привлекателни, но спортът вече се е променил и е много различен от този, който е можело да гледаме преди 20,30,40 години. Дано не го изменят в следващите издания.

[doktora25]

Да, харесва ми.
Повече отбори, по-голямо разнообразие, по-голям шанс да се класираме.
Видя се, че силите до голяма степен бяха изравнени. Почти никой не изпъкваше. Имаше интрига до последния кръг за 22 от 24-те отбора. Имаше трилър, драма, криви сметки, промени в класирането след всеки гол (между другото сметките не бяха повече в сравнение с предишни първенства). Ако отборите бяха 16 вместо 24 дали качеството щеше да е по-голямо (примерно Ейре, Унгария, вероятно някой от 2-рите в квалификациите нямаше да се класира, а Австрия щеше да е вътре), да не говорим че сигурно щеше да има групи с 2 по-силни и 2 по-слаби отбора, които щяха да са далеч по-безинтересни. Освен това за неутралния зрител сега е чудесно, че има 2 небалансирани потока, което предполага по-зрелищни и равностойни сблъсъци и в двата.

[BFS]

разбира се, че ми харесва.
А и както се паднаха ми се струва, че или Хърватска или Уелс са на финала, срещу който оцелее от обичайните заподозрени(Германия, Италия, Испания, Франция). Португалия смятам, че няма да издържат срещу Хърватска, т.к. имат слаба защита и ония ще ги попилеят.

[g3_ev2]

Добър е форматът, гледам финали на ЕП от 1966 г. и съм виждал всякакви версии. Нека да не забравяме, че финал на ЕП е винаги след края на шампионатите на страните и клубните шампионати на Европа, така че няма как да се направят от всеки отбор 4 - 7 висококласни мача! Важно е да има мотивация, да има борба, да се вижда кефа от победата, и, за съжаление, съкрушеността от загубата. Няма как отборите с по-високи цели да си изстрелят класата още в предварителните групи, там с отдаденост играят отбори, за които целта е да достигнат колкото може по-далеч, а фаворитите се борят за титлата, за тях другото е някакъв изкуствен заместител. С шанса, който се дава на третите в групите, борбата е значителна до последния мач, Португалия и Унгария си вкараха много голове заради познати слабости в защита, особено при стандартни положения, от страх впоследствие пренесоха акцента в защита и головете спряха, познат синдром!
Сега ще видите какво клане ще пада в елиминациите!

[Дидо]

Според мен тоя формат не беше удачен с оглед на нагласения мач между Унгария и Португалия които очевадно играха за едно равенство с много голове.
По този начин португалците станаха най-добрия отбор на трето място с 3 точки актив,ако случайно някой отбор завърши трети с 4 точки няма как да изхвърли португалците от следващата фаза,
Ако едно европейско даже и световно първенство се провежда направо с елиминации би било по удачно.
Направо да се класират 32 отбора и да започват още от първия кръг с директните сблъсъци за оцеляване.
По тази схема биха се изиграли 31 мача,а ако сложат мач за трето/четвърто място ще станат 32.
Тогава няма да има уговорки,кой с кого и кога да се срещне и всеки мач ще е на ниво.

Честно да ти кажа не мога да ти схвана логиката. Как отбор с 3 точки ще по-напред от друг с 4 заради голова разлика? Нямаше никакво значение дали мача ще завърши 0:0 или 3:3 Португалия пак е с голова разлика 0, а Турция и Албания (-2).

Не съм казал,че ще е по напред а няма как да изхвърли португалците,голова разлика 4-4 е по добра от 2-2

[Дидо]

Добър е форматът, гледам финали на ЕП от 1966 г. и съм виждал всякакви версии. Нека да не забравяме, че финал на ЕП е винаги след края на шампионатите на страните и клубните шампионати на Европа, така че няма как да се направят от всеки отбор 4 - 7 висококласни мача! Важно е да има мотивация, да има борба, да се вижда кефа от победата, и, за съжаление, съкрушеността от загубата. Няма как отборите с по-високи цели да си изстрелят класата още в предварителните групи, там с отдаденост играят отбори, за които целта е да достигнат колкото може по-далеч, а фаворитите се борят за титлата, за тях другото е някакъв изкуствен заместител. С шанса, който се дава на третите в групите, борбата е значителна до последния мач, Португалия и Унгария си вкараха много голове заради познати слабости в защита, особено при стандартни положения, от страх впоследствие пренесоха акцента в защита и головете спряха, познат синдром!
Сега ще видите какво клане ще пада в елиминациите!

1966 имаше световно

[drvasko98]

Формат с елиминации не трябва да има, защото:
1. Ще се бориш 1 година в квалификации и накрая ще идеш да те бият в един мач. Голямото очакване е тръпката на голямото първенство.
2. Ти си фен. Плащаш 2-3 000 евра и отиваш да гледаш... един мач.
2. Възможно е да решат някои държави да не играят квалификации, а и сега и в исторически план се вижда, че има грандове, които пропускат първенствата независимо колко лесни са квалификациите.
3. Жребият за директните елиминации ще породи много дискусии. Той и сега поражда такива, де, но тогава ще са много тежки. Ако няма поставеност и се паднат в първия кръг примерно Франция-Испания и Италия-Германия ще се ореве светът. Ако има поставеност поне в началото, тя според тази ранглиста не е много обективна. И сега и винаги са се срещали отбори, които са в страхотна форма дори до началото на самото първенство, а там са истински провал и обратното.
4. Директните елиминации позволяват някой да се промъкне с лесен жребий напред. Примерно пада се с България на 1/16 финал, Австрия на 1/8 финал, Чехия на 1/4 финал и в последните мачове идва "отпочинал". Сега това пак донякъде е така, но не точно, защото по-силните отбори на самия турнир играят с по-слабо представили се, напр. 1-ви срещу 3-ти, което донякъде предпазва да имаш твърде лесен път до последните мачове. Това че точно на този турнир всички грандове се събраха в единия поток си е донякъде и заради техните глупости/издънки и никой не им е виновен.

[Captain Stottlemeyer]

Колкото повече, толкова повече... Лично аз до 10 юни така бях изгладнял за футбол, че гледах по ТВ и контролните мачове (дори мача Словения - Турция ). Който не иска да гледа "талаш" - да си намери друго развлечение (тъкмо ще събере точки пред половинката си) и да започва да следи първенството от директните елиминации...

[g3_ev2]

Добър е форматът, гледам финали на ЕП от 1966 г. и съм виждал всякакви версии. Нека да не забравяме, че финал на ЕП е винаги след края на шампионатите на страните и клубните шампионати на Европа, така че няма как да се направят от всеки отбор 4 - 7 висококласни мача! Важно е да има мотивация, да има борба, да се вижда кефа от победата, и, за съжаление, съкрушеността от загубата. Няма как отборите с по-високи цели да си изстрелят класата още в предварителните групи, там с отдаденост играят отбори, за които целта е да достигнат колкото може по-далеч, а фаворитите се борят за титлата, за тях другото е някакъв изкуствен заместител. С шанса, който се дава на третите в групите, борбата е значителна до последния мач, Португалия и Унгария си вкараха много голове заради познати слабости в защита, особено при стандартни положения, от страх впоследствие пренесоха акцента в защита и головете спряха, познат синдром!
Сега ще видите какво клане ще пада в елиминациите!

1966 имаше световно

Благодаря за корекцията, момко, вярно, през 1966 г. имаше ФИНАЛ на СП, през 1968 финал за ЕП (шампион Италия, която разбихме в София), а съответните кампании започват преди това и няма как да ги изолираш. Гледах и финала на СП'66, както и кампанията преди, няма да забравя какво напрежение беше, когато срещу Израел (квалификацията) Макето (Гаганелов) си вкара автогол, изравниха 1:1 израелците, а на нас ни трябваше победа (след загубата от Белгия там с 0:5). Гунди вкара 9 мин. преди края, за радост! После беше ст. "Комунале" във Флоренция, двата гола на Гунди, емоциите на Митко Чуков и т.н. Както и да е, отчетохме неуспех на финалите, уволниха Витлачил и назначиха д-р Божков за треньор. През 1966 есента, ако не се лъжа, обновеният ни отбор победи Норвегия в София с 4:2 (не помня Кольо Цанев колко вкара, но поне два - със сигурност) и така започна първата най-силна формация на нашия нац. отбор (втората е в периода 1993 - 1996 г.).
Та искам да ти кажа, че ЕП не са само финалите, но си прав, доколкото дискутираме регламента на финалите.