Мнениеот CSKA69 » 22 юни 2014 00:16
Боби Борисов продължава с коментара си - направил е малка фактическа грешка - Испания победи Италия на Евро 2008 на четвъртфинал, а не както той е написал финал, но иначе много интересен анализ отново:
Емоциите на Испания от 2008 година сега се виждат в очите на Чили, Коста Рика и Австралия
Как се триумфира на голямо първенство? Как се постигат успехи? Как се печелят победи? Въпроси, които определено струват страшно много пари. При отпадането на Испания се появи една интересна шега – преди отборът играел с фалшива деветка, а сега с фалшива защита. Но истината е, че в този отбор нямаше сърце, нямаше душа и определено нямаше хъс за победа.
Провалите на световните шампиони
Оказва се, че три от последните четири действащи световни шампиони отпадат на следващия мондиал още в груповата фаза. Нека ги разгледаме. Франция през 1998 г. спечели трудно трофея, но 4 години по-късно налетя на Сенегал на откриването на първенството в Япония и Южна Корея и загуби. После се оказа последен в групата, защото действаше от високомерната позиция на шампион. През 2006 г. Италия стана първенец на света. Две години по-късно те загубиха от Испания финала на европейското първенство с дузпи. Но през 2010 г. отпаднаха още в групите при това изпреварени дори от Нова Зеландия. Още в главата ми е мачът между тези два отбора, когато духът и хъсът на новозеландците, дошли от другия край на света, им донесоха важна точка. Да не говорим какво се случи в последния мач на адзурите със Словения. Сега се оказва, че Испания е третият подобен отбор. Поне утешението е, че не се случва нищо ново.
Нима всичко това е случайно? Не е. Не може да е! Действащите световни шампиони явно приемат за даденост победите си в групата. Испанците конкретно се канеха да стигнат до финала по същия начин, по който играеха на предишните първенства. Но те вече са проучени детайлно от съперниците им и са намерени поне няколко начина за противодействие. И Холандия, и Чили ги показаха по превъзходен начин.
Страстта на терена
Това първенство е различно от поне няколко предишни. Не е заради головете, макар че и те са важен фактор. Аз бих изтъкнал страстта, с която играят отборите. Да започнем с откриването. Хърватия се появи пред Бразилия и бе напълно равностоен състав. Истината е, че съдийска грешка ги лиши от страхотен резултат. После пък тимът на Коста Рика, който всички слагаха за аутсайдер в групата на трите световни шампиона, се разправи с първия от тях – Уругвай. При това обръщайки резултата от губеща позиция. Мексико надигра тактически Бразилия, успя да спре златистите, не им позволи да вкарат гол. И кой точно го направи? Героят за американския състав бе един вратар, който е без отбор.
А как точно да опишем представянето на Австралия? Тимът дълги години не успяваше да влезе на световно първенство, защото се налагаше да играе бараж с отбор от Южна Америка. Сега вече е освободен от тази тежест и е на мондиала. Но Тимъти Кейхил и неговите съотборници, които очевидно не могат да изкарат повече от 75 минути във високо темпо, правят така, че всички да им се възхищават със себераздаването и смелостта си на терена. Голът, който бившият играч на Евертън вкара, бе невероятен. А може би малцина си дават сметка, че бе вкаран с левия крак, който обичайно не е източник на попадения за играча. Но целият отбор на Австралия остави на терена всичко, което имаше в срещата с Холандия и заслужи овации, нищо че загуби в края. Резултатът е някаква подробност, която принципно има своето значение, но не винаги.
И стигаме до Чили. Който е гледал контролите на този състав преди първенството с Англия на Уембли (победа с 2:0) и Германия (загуба с 0:1, но демонстрираха невероятен футбол и страхотна преса), едва ли е учуден от резултатите им. Но разликата при всеки един от тези отбори е в страстта, която влагат на терена. Малък детайл е пеенето на химна преди срещата. Мнозина, сред които за съжаление съм и аз, подценявахме този момент. Но музиката в един момент спира и целият стадион, изпълнен с чилийци, продължава да пее докато не завърши куплета. Беше невероятно! Играчи и фенове бяха заедно, личеше си емоцията, която ги завладяваше. И това не може да не им донесе успех.
Сърцето е по-силно от краката
Футболът беше започнал да става малко или много предвидим, за да не кажа скучен. А това световно първенство е напът да ни върне вярата в истинските и традиционните ценности за играта. Симпатии печелят съставите, които играят със сърце. Те и постигат успехи. Не случайно Холандия прави сериозно впечатление, но там са множество млади футболисти, които успяват да покажат по удивителен начин качествата си. Излиза, че сърцето в момента върши повече работа отколкото краката.
В тази връзка се сещам за още един от важните въпроси и теми преди началото на първенството. Дали отново южноамерикански отбор ще спечели? Признавам си, че не мислех така и все още вярвам, че не географският принцип ще определи бъдещия световен шампион. Но отборите от тази част на света, където е и Бразилия, са изключително горди. Изглеждат все едно ти казват, че нямаш шанс да спечелиш на тяхната земя. И после ти го демонстрират на игрището в рамките на 90-те минути.
И в същото време след първата седмица от първенството се потвърждава една тенденция, която бе напът да се наложи в Европа – успехът идва с колектива. Безспорно Атлетико Мадрид бе една от сензациите на годината. Тимът стана шампион в Испания пред Барселона и Реал Мадрид, изгуби финала в Шампионската лига, но демонстрира силата на колектива. Същото сега виждаме и в Чили например. Това им носи успех, играят като една машина, в която всеки си знае мястото. И въпреки че имат своите звезди, те са изцяло подчинени на отбора, а не обратното. Няма как човек да не се възхити на това.
Краят на една ера
Да, това наистина е краят на една велика ера – испанската. Не е невъзможно в близките години да имат отново отбор, който да спечели някъде по първенствата. Но това е краят на онзи стил, който мнозина наричат тики-така. Защото с него вече не можеш да преодоляваш отборите. Оказа се, че емблематична фигура като Шави е бил извън титулярния състав на Испания срещу Гърция на ЕВРО 2008 и от тогава е сред 11-те на всяко голямо първенство. Той обаче липсваше срещу Чили. Е, кръгът се затваря.
Но аз помня чудесно началото. През 2008 г. Испания, водена от Луис Арагонес, си позволи да отиде на голямо първенство без звездата на Реал по онова време Раул Гонзалес. Причината бе, че едно цяло поколение футболисти от тази страна бяха израснали заедно и вече бяха в идеалната възраст, за да поемат отговорност. Раул бе от друго поколение, той бе чужд за онзи колектив. И Испания триумфира с титлата. Не защото бе кой знае колко по-добър от Германия примерно или пък от Русия, а защото беше отбор със страст и със сърца, които жадуваха победата. Когато след края на финала във Виена им връчваха титлата, всички играчи искаха да са максимално близо до трофея, да са заедно при вдигането му. И в крайна сметка изправиха Касияс близо до един парапет, на който спокойно можеше да се пребие. Но такова нещо нямаше да се случи, защото зад него стоеше целият отбор и го придържаше, когато той пое трофей от Платини. Онези емоции сега ги виждам много повече в гордостта на Чили, Австралия и Коста Рика, а дори и в Холандия, отколкото в Испания. Поради което и иберийците вече отпаднаха от надпреварата.
Абе, направо тюрлюгювеч !
