Радко Кръстанов
"По коловозите на любовта" е заглавие на книга. Става дума за историята на един отбор, за една 80-годишна традиция, в която са посветени малцина. Един от тези малцина е журналистът Петър Милушев, чийто труд бе издаден по повод и навръх 80-ия юбилей на Локомотив София. Може би не е обичайно в спортен сайт да се разглежда книга, но тази история заслужава своя живот сред много приказки, верни и неверни, които се разказват за българските грандове Левски и ЦСКА.
В повече от 300 червено-черни страници дългогодишният шеф на Спортната редакция на БНР Петър Милушев събира малкоизвестни факти, стотици фотоси и лични преживявания, свързани с любимото Локо. "Няколко поколения почитатели на спорта са взели своето първо причастие в железничарската кауза с увлекателните разкази за стотиците момчета и момичета, които създадоха и възпроизвеждат пленителната "червено-черна" магия", пише в рецензията си главният редактор на в. "Футбол" Захари Николов.
С точно такъв увлекателен разказ за създаването на Локомотив София започва книгата. Най-старото железничарско спортно дружество у нас и в Европа, основано от служителите на жп тракцията, локомотивното депо и гара София, започва своя славен път с победа 2:1 срещу Ботев-Гладстон - събитие, което по онова време се е считало за сензация и е получило сериозен медиен отзвук.
Съвсем скоро обаче успехите на Локомотив София от сензация, се превръщат в традиция. От "червено-черните" редици са излезли велики български футболни имена като Начко Михайлов, Никола Котков, Спиро Дебърски, Бойчо Величков и още, и още... Добре известно е, че България можеше и да не преживее огромната радост от успеха на националния отбор в САЩ през 1994 г., ако човекът, който бе в основата на всичко това - треньор №1 у нас за ХХ век Димитър Пенев, не беше открит от треньорите на Локомотив, не бе школуван от тях и не му бе даден път към големия футбол.
Какво да кажем за феновете? Истина е, че в българската постсоциалистическа столица преобладават феновете на двата гранда Левски и ЦСКА, които през годините са налагали хегемонията си с футболни и политически средства. Но запалянковците, обобщавани и до днес с прякора "железничарите", никога не са ревнували от този факт. Идеята "Локомотив" не е за всеки. Тя не е масова, не е конформистка, не се нуждае от "статисти", за да изглежда мащабна и велика.
"Аз обичам такава публика. Тя е искрена. Освен това публиката не е малобройна. Една голяма част от нея се е отдръпнала поради непостоянната игра на отбора и съответно неуспехите", казва президентът на Локо София Николай Гигов в своето обръщение по повод 80-годишнината на клуба.
"Локомотивец е синоним на любов, спортен морал и преданост към величината наречена "Локомотив софия". А да работиш в Локомотив, да се състезаваш за него, да бъдеш привърженик е привилегия", казва изпълнителният директор Иво Тонев.
Това може и да са помпозни думи, претенциозни слова, но олицетворяват действителното отношение към Локомотив на онези, които са се врекли във вярност на "червено-черната" идея. И тази вярност не е "желязна", а е направена от неподатлива на времето сплав. Въпреки това книгата "По коловизите на любовта" е необходима, за да може да бъдат съхранени и историческите детайли на 80-годишния жизнен път на Локомотив.
алманах много добро издание. БРАВО на Петър Милушев. 20 лв. е много скромна цена за този безценен труд.
