Автор: Явор Пиргов | Град: София | 00:20, 31.10.2012
Sportline.bg ви представя най-големите таланти в “Надежда”
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
Ето ги най-големите таланти в школата на Локомотив (София)
Беше време, когато Николай Гигов хвърляше луди пари във футбола. Даваше ги на знайни и незнайни герои. А сега сигурно съжалява, защото нито стадион направи, нито база за децата от школата. Именно тези момчета обаче са бъдещето на Локомотив (София). И ако има кой да им протегне ръка, там определено има талантливи деца, които могат да донесат много радост на изстрадалите и обезверени вече фенове на “железничарите”. Sportline.bg ви представя най-големите таланти в “Надежда”.
АНТОН СЛАВЧЕВ
За баща му феновете на ЦСКА, Миньор и Локо София все още си спомнят с умиление. Иво Славчев – полузащитникът, който оставяше сърцето си на терена, а хъсът, борбеността и физическата му сила бяха пословични.
Генът обаче си каза думата и по стъпките на сърцатия халф тръгна и неговия малък син – Антон.
„Аз израснах на Панчарево. Там е хвърлен пъпа ми. Обичам ЦСКА, но никога няма да изневеря на Локо София. Юношеските ми години във футбола ще минат в “Надежда”, а след това…каквото Господ е рекъл”, категоричен е Тони.
Младокът е роден на 21 юни 1995 година. Започва да се занимава с футбол, когато е в първи клас, а първият му отбор е Локо 101. Там прекарва три години, а постът му е десен полузащитник. Следващата крачка от кариерата му е Локо София. В началото е пратен да играе с батковците от набор’94. В „Надежда” Тони сменя – поста и заиграва като десен бек. Два пъти участва в международни турнири във Франция с по-големите, а през 2007-ма е избран за “Най-добър защитник” на едно от състезанията. Всъщност горе-долу по това време Славчев за една година облича екипа на Славия, където също се чувства чудесно, но разстоянието, което е принуден да изминава ежедневно за тренировки го съсипва и той се завръща в Локо, където в определен период е и капитан на отбора, а наследството, което получава от белите е, че вече се подвизава на поста на вътрешния халф….като татко си.
През годините Тони работи с различни наставници – Петьо Илиев, Стойчо Стоев, Емилиян Павлов, Георги Бонев, Ники Димитров... За всички тях младокът говори с изключително уважение и признава, че от всеки е научил изключително много. На първо място обаче поставя най-големият си критик и в същото време най-мощния си стимул – баща си Иво...
Гледайки пък играта на младока, ние сами се убеждаваме, че той е почти завършен играч, а най-големите му плюсове са всеотдайността, характера, духа, непримиримостта и играта с глава... Глава, с която мисли...
ГЕОРГ ВАСИЛЕВ
Започваме с нещо, което казва всичко за момчето – съотборниците му го наричат “Меси”.
Името му е Георг Василев. Роден е на 29 октомври 1995 година. Любовта си към футбола получава благодарение на баща си Иван Василев, който е бивш играч на Локо София и в „Надежда” феновете го познават повече като Бозата.
Началото на кариерата на Георг обаче е свързано със... Славия. В „Овча купел” младокът прекарва цели шест години, като винаги е бил основен играч и титуляр. Преди няколко сезона Георг влиза в конфликт с наставника си Емилиян Павлов и напуска. За този период от живота си, младокът не иска да си спомня, но признава, че сега е изключително щастлив в състава на червено-черните.
Първите си два мача с екипа на Локо под ръководството на Георги Бонев, Василев започва от резервната скамейка. В първия обаче бележи 4 гола след стъпването си на терена, а във втория (срещу ЦСКА), изработва дузпа. Това окончателно му гарантира титулярното място.
Преди три години Георг е забелязан от скаут на Тотнъм и отива на проби в състава на шпорите.Там той получава възможност да докаже качествата си в един от най-важните мачове на лондончани, които са претендент за титлата – срещу друг от фаворитите – Портсмут. Белите от „Уайт Харт Лейн” печелят с 4:3 и по този начин правят решителна крачка към шампионския връх, а Георг бележи един от головете.
Момчето, което се справя еднакво добре както на върха на атаката, така и отляво, а и зад нападателя получава предложение да остане в редиците на Тотнъм. За съжаление обаче с него на Острова трябва да остане и единият му родител, а баща му не може да изостави бизнеса си в България. Така Георг се завръща в „Надежда”, където продължава да бъде лидер на тима. Няма как иначе да е при положение, че младокът борави чудесно с топката, финтовете му рядко имат противодействие, изпълнява по прекрасен начин статични положения, погледът му върху играта е прекрасен, пасовете ювелирни, а демаража убийствен...
Е, играта му с глава не е впечатляваща, а представянето в защита нищо повече от прилично, но това не му пречи да има в личната си колекция куп индивидуални награди за “Най-техничен” или “Най-добър” играч от различни турнири и да е една от най-големите надежди на Локо София...
Видя го и Тони Велков, който го повика при мъжете…
РАДО КРУМОВ
Като стана въпрос за Тони Велков и повиканите от него юноши, не можем да пропуснем Радо Крумов.
Той е роден на 23 декември 1994 година в град Сливница. Започва да се занимава с футбол в местния “Сливнишки герой”, когато е в първи клас. Две години по-късно се провежда и семеен съвет, на който майка му взима думата и му обяснява, че каквото и да се случи в Сливница, там той не може да разчита на сериозно футболно развитие. Семейството му винаги е било зад гърба му и родтелите му са готови да направят и невъзможното, за да му помогнат и затова решават Радо да се премести в Локо София. Така и става. Той приема с готовност лишенията и пътуването, на което ще се подложи, но го прави в името на голямата си мечта.
В “Надежда” Крумов много бързо се утвърждава в отбора на родените през 1994-та година. Той се справя еднакво добре, както като централен нападател, така и когато му се налага да атакува от втора позиция. Наред с всичките предимства, които притежава, като бързина, дрибъл и голов усет, Радо има още едно страхотно качество – той играе еднакво добре и с двата крака.
ДИМИТЪР ВЕЛКОВСКИ
Димитър Велковски безспорно е един от най-талантливите футболисти в школата на Локо (Сф). Роден е на 22 януари 1995 година във Враца. Започва да се занимава с футбол, когато е едва 6 годишен, а в школата на местния Ботев го завежда неговия дядо. Още в началото Митко започва да се подвизава в халфовата линия, като се справя еднакво добре, както по фланга, така и в сърцето на полузащитата, където самият той предпочита да играе.
Като много деца, така и той гледа реклами на “Жилет” и споделя с баща си, че иска да участва в конкурса организиран от компанията. Явява се и с уменията си печели вота на журито. Той и още 4 момчета заминават за Барселона, където в продължение на една година се готвят в школата на Христо Стоичков. Тренировки, училище… Месеците минават неусетно, а на този период Велковски дължи и придобитите технически умения. Точно на това залагат най-много в Испания.
След прибирането си от Каталуния, Митко отива в школата на Славия. Взимат го, но така и не му дават шанс и два месеца по-късно той си тръгва, за да облече фланелката на Локо София. И сега признава, че е истински щастлив в “Надежда”, защото никъде преди това не са полагани такива грижи за футболното му развитие.
“На Локо дължа всичко”, искрен е младокът, който вярва, че един ден ще облече екипа на мъжкия отбор.
ЙОРДАН РИЗОВ
Неговото мото е всъщност цитат от футболния му идол Тиери Анри и гласи: "Ям футбол , дишам футбол, всичко е футбол"
Йордан Ризов е роден на 14 юни 1997 година в София. Обожава не само футбола, той е луд по всички спортове – от тенис на маса, където се справя много добре до снукър. За разлика от много други млади футболисти Данчо е и отличен ученик. Учи в Професионална гимназия по аудио , видео и телекомуникации “А.С. Попов”, а първата година там завършва с успех 5,66, което му гарантира и стипендия.
Любимото му число е 14 и то не само заради рождената дата и номера на любимия му футболист. Има още много неща свързани с тази цифра, но Ризов не ги споделя от суеверие.
Той е неизменен титуляр в своя отбор, като не е проблем дали ще играе в средата на терена или зад нападателя. Играл е и като крило, както и като вътрешен халф, но той обича да има свобода, да може да използва фантазията си. И явно го прави добре, защото макар и само 15 годишен той спечели доверието на Тони Велков, който го повика да тренира с мъжкия отбор.
НИКОЛА ДИМИТРОВ
Ризов обаче не е единственият талант от набор’97, който получи повиквателна за мъжкия отбор. Доверието на Тони Велков спечели и неговият най-добър приятел Никола Димитров.
Ники е роден на 18 юли 1997 година, а във вените му тече кръвта на един голям шампион и спортна легенда. Негов прадядо е Константин Николов – Замората – треньорът извел ЦСКА до първата шампионска титла.
Димитров започва да се занимава с футбол, когато е 7-годишен… в любимия си Локомотив от София. За всичките тези години той е работил единствено под ръководството на Кирил Метков, на който дължи най-много. За треньора и момчетата от отбора той казва само едно - “те са моето второ семейство”.
Подвизава се основно като централен нападател, но напоследък му се налага да играе както на крилото, така и в халфовата линия, но е категоричен, че няма сила, която да го накара да се раздели с любимия му номер “9”.
Трудно би се разделил и с Локо (София). Обича клуба и мечтае един ден “железничарите” да вдигнат шампионската титла на страната, а той да е част от този успех...
