Петровден – патронният празник на Локомотив Пловдив
Когато в началото на ХХ век българските футболни клубове полагали основите си, всеки от тях избирал (наред с цветовете, знамето) и свой празник. Той бил свързан с патрона на клуба – Стефан Караджа, Петър Парчевич, Васил Левски – или с някой от големите християнски празници – Гергьовден, Димитровден.
Когато на 26 юли 1926г. деятелите от Караджа и Атлетик скрепили своя съюз, основавайки Пловдивски Спортклуб, те определили Петровден за патронен празник.
През годините Петровден бил отбелязван с подобаваща тържественост от спортклубци. Организирало се черкуване в някоя от големите църкви от ІV-ти район – катедралната „Св. Богородица” или „Св. Неделя” (кацнали на Трихълмието), а нерядко и в „Св. Петка”.
Наред с това, спортклубци преминавали във внушителни манифестации из улиците на града или устройвали факелни надбягвания по ул. „Мария-Луиза”.
Въведена била и традиция да се играе нарочен мач, посветен на патронния празник. През 1936г. например била поканена Славия София – първенец на столицата и няколко месеца по-късно държавен първенец. В този приятелски мач белите отстъпили на пловдивския първенец с 0:1.
След 1944г. традицията да се отбелязва патронния празник била посечена. В пълна степен това важало за клубовете, избрали някой деня на някой християнски светец.
Така се случило и при Пловдивски Спортклуб – наред със смяната на имената и различните „реорганизации”, клубът бил принуден да престане да отбелязва Петровден.
Интересни са, обаче, възможните причини, определили именно Петровден за патронен празник на Пловдивски Спортклуб. В това отношение няма категоричност – а само няколко днешни предположения.
На първо място, възможно е този ден да бил избран заради църквата „Св. Параскева” – надвесила се над Понеделник пазар, родното място на клуба. Единият от двата й храмови празника бил Светли Петък – ден, в който се почитал св. ап. Петър и бил устройван голям събор.
Възможно е, също така, Петровден да бил избран заради осмото пловдивско тепе – изчезналата Петрица (Каменица). Тя се намирала в спортклубския ІV-ти район, където днес е едноименният квартал.
Най-сетне, съществува и още едно допускане за избора на Петровден като патронен празник на Пловдивски Спортклуб.
Както е известно, в тогавашния герб на Пловдив фигурират два кръстосани ключа. (ил.3). Тяхната символика бива еднозначна и добре позната – това са ключовете за Царството небесно, тоест те символизират св. ап. Петър.
И до днес не е изяснен въпросът за присъствието на този (по-скоро католически) символ в герба на Пловдив. Впрочем, самият герб е обвит в мистерия и засега е невъзможно да се проучи – като година на въвеждане, авторство.
Сигурно е, че е бил официален герб на Пловдив до 1938г., когато (след нарочен конкурс) бива заменен от друг – чийто модифициран вариант се ползва и днес.
Бихме могли да допуснем, че кръстосаните ключове в герба на града, отправящи към св. ап. Петър, са били основанието, щото бъде избран Петровден за патронен празник на Пловдивски Спортклуб. Така или инак, връзката между герба на града и патронния празник на клуба е очевидна.
Това допускане почива върху няколко основания. На първо място, за такава свързаност с града говори и избраното име – „Пловдивски Спортклуб”, тоест – „спортния клуб на Пловдив”.
Наред с това, трябва да се акцентира върху териториалните корени на клуба – ІV-ти район. Това бил не само най-обширният като територия пловдивски район. Това бил не само най-гъсто населеният или най-благоустроеният, централният пловдивски район. Отвъд това, той пазел историческото сърце на Пловдив – Трихълмието, там съжителствали хора от различни етноси и религии, определяли пъстротата на хилядолетния град.
Основавайки се на горното, може да се допусне, че създателите на Пловдивски Спортклуб именно заради това избрали Петровден за патронен празник – за да изтъкнат и подчертаят връзката между Града и Клуба.
Такава е третата хипотеза за избор на патронен празник – той може да символизира директната връзка с кръстосаните ключове от герба на Пловдив.
По повод тази хипотеза се допитахме и до най-авторитетния днешен познавач на темата за пловдивските гербове. Според думите му, такова допускане е напълно правомерно да бъде най-малкото формулирано. Неговото име е Стоян Антонов – етнолог и историк, главен асистент в катедра “Етнология” на Пловдивския университет, председател на Българското хералдическо и вексилоложко общество.
* * *
Накрая, бихме искали накратко да представим житейския път и делата на двамата светци – Петър и Павел, които били почитани на патронния празник.
Светата църква чествува едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел, които тя нарича първовърховни първопрестолници и вселенски учители. Те много се потрудили за разпространение на словото Божие, претърпели много страдания и гонения и са ни завещали в своите послания основните правила на християнската вяра и живот.
Най-важните обстоятелства на техния живот са описани в книгата „Деяния на светите апостоли“, а за апостол Петър – и в светото Евангелие.
Боговдъхновените писатели на тия свещени книги не са скрили от нас грешките и заблудите, в които са изпаднали: Павел – преди обръщането си, а Петър – преди да бъде укрепен от Светия Дух. Затова техният пример е особено поучителен за нас. В ап. Петър Църквата вижда образ на един отрекъл се от Христа и след това покаял се, а в ап. Павел – образ на един, който се противил на Господа и след това повярвал.
Ап. Петър, брат на ап. Андрей Първозвани (пръв ученик на Иисус Христос), бил неук и беден рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Еврейското му име било Симон, а името Петър, което на гръцки означава „камък“, му дал Иисус Христос.
Ап. Петър бил един от най-любимите ученици на Спасителя и бил въздигнат от Господа до апостолско достойнство.
Иисус казал за него: “И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя Църквата Си, и портите адови няма да й надделеят! И ще ти дам ключовете на Царството небесно, и каквото свържеш на земята, ще бъде свързано на небесата, и каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата.“ (Мат. 16:15 – 19).
Петър следвал неотделно Спасителя до деня на Възнесението Му. Преди залавянето на Спасителя Петър се отрекъл от Христа по време на съда, но и горчиво се разкаял.
След Възнесението на Иисус и слизането на Светия Дух ап. Петър проповядвал и вършил много чудеса и изцерения в Палестина, Мала Азия, Гърция и други страни.
Около 67г. той пристигнал в Рим. Там с голямо усърдие благовествувал словото Божие и привлякъл мнозина към християнската вяра.
Император Нерон предприел жестоко гонение срещу християните. Апостол Петър бил затворен в тъмница и след няколко дни, на 29 юни 67г., бил предаден на смърт.
Осъдили го на кръстна смърт. Петър обаче молил да го разпънат с главата надолу, като не считал себе си достоен за еднаква смърт със Спасителя. Той бил тогава на 75 години. Римският епископ св. Климент погребал тялото му. Често християните идвали да се молят при гробницата му, над която по-късно бил построен великолепен храм – един от най-големите храмове на християнския свят.
Св. ап. Павел (от латинското “паулус” – “малък”), с кръщелното име Савел, не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей и в духа на консервативния юдеизъм участвал в гоненията срещу християните и в убийството на свети първомъченик Стефан.
Обръщането му към Христос станало ненадейно, в резултат на необикновено видение. В книгата Деяния на св. Апостоли се разказва, че на път за Дамаск Савел видял необикновена светлина и чул Божия глас от небето: “Савле, Савле, защо ме гониш?… Аз съм Иисус, когото ти гониш.” Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания и затова е наречен “апостол на езичниците”.
Около 67-а година Павел бил окован и изпратен в Рим на съд. Загинал мъченически на 29 юни 67г. заедно с ап. Петър. Смъртта му съпровождали множество чудеса. Преданието разказва, че вече отрязаната глава на светеца продължавала да слави Господа, а там, където тя паднала, избликнали три извора (на мястото на днешния манастир “Три фонтана” край Рим).
Новият завет на Библията съдържа четиринадесет негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.
