Отиде си бившия футболист Красимир Костов.

[anker1878]

Мир на праха му.Голям мъжкар и всеотдаен боец , а няма и два месеца от както се простихме с неговия достоен приемник Траян Дянков. Господ е решил да си в прибере две от най-свирепите акули.

[Модератор ЛокоПД]

Красимир Костов си отиде от този свят без време. Само на 56 години ни напусна един от големите защитници на Локомотив от 80-те. В последния му път, в родния Асеновград ще го изпртят днес семейство, приятели, бивши съотборници, целият тим на черно-белите, обикновени фенове. И хора, на които той е направил добре, а те не са никак малко.
Ще бъде несправедливо към паметта на Краси, ако към името му сложим думата „легенда“. Тази дума напоследък много се изтърка. Костов бе добър футболист, с прилична кариера на Лаута, в Черноморец, а и в родния Асеновец.
Най-голямото му качество обаче бе човещината. Дори в супер тежките периоди на финансова криза и безпътица на клуба, Красимир Костов не го изостави. Дори в беднотията той намираше по някоя добра дума за всеки. Я фланелка, я капитанска лента, я потник за малчуганите, които идваха да се докоснат до любимците.

Настоящият треньор Илиан Илиев макар и от 6 месеца в Локо, разбра колко значим като личност е Краси и не сдържа мъжките си сълзи след мача с Нефтохимик. Целият отбор пък се събра като в юмрук и победи в чест на Красимир Костов. Защото за тях той бе нещо повече от неособено претенциозната позиция домакин на тима. За времето, откакто работи в любимия си клуб Краси бе нещо много повече от човека, който се грижи за екипите и топките. В неговата стая са реанимирани не една кариери. Кой сгафил, кой направил слаб мач, кой се спречкал с треньора. Всеки един от играчите знаеше, че може да намери рамо, на което да изплаче болката си. И получаваше разбиране, и човещина. А това в крайна сметка е много повече дори и от гол в дербито.
Красимир Костов бе един от хората, които в ранната есен на 2014 година застана зад своя приятел и съотборник Христо Колев. Тогава Локомотив бе в дъното на таблицата, с напуснал треньор Неделчо Матушев, с ръководство от фенове и неяснота за бъдещето. А предстояха серия от мачове срещу Литекс, Славия и Левски. „Ти си Христо Колев. Ти си длъжен да застанеш начело на отбора. В този момент само ти можеш да спасиш Локомотив“. След тези думи на Краси, окуражен и от Христо Бонев, Бащата се зае с мисията си. И не само спаси родния отбор от изпадане, а би Ботев в Коматево и закара тима на полуфинал за Купата на България.
Няколко месеца по-късно Локомотив отново е пред бездна. Очакваният нов финансов благодетел го няма. Играчите започват да намекват за бунтове, тъй като няма заплати. Подготвителен лагер също няма. Във всеки един момент футболистите могат да се разотидат. В студените зима и пролет на 2015 година на Лаута единственото неизменно присъствие бяха Зума, Бащата и помощниците му. И Красимир Костов. Имало е моменти, когато Краси дори спеше на Лаута, на кушетката за масаж. „Стой изправен. Ти си Христо Колев, ние сме Локомотив и не можем да сме повалени. Ще си тръгна само с теб. Мога да отида на борсата и да получавам пари. Мога да си намеря работа в Асеновград. Тук към, заради теб. Няма да те изоставя“. Това бяха думите на Краси към Бащата, които го оставиха да довърши мисията си на Лаута.
Едва ли някой си спомня случката на банкета, даден в чест на бенефиса на Христо Бонев. В Новотела са величията Лев Яшин, Волфганг Оверат, Боби Мур, Ян Томашевски, пристигнали да уважат гения на Зума. През това време обаче мислите на Христо Бонев са не към софрата и тостовете, а как да подсили Локомотив, който е изпаднал в Б група и се бори за връщане в елита.
Слово в чест на Зума произнася тогавашният президент на БФС Иван Шпатов, който е и главен секретар на Министерския съвет. Шпатов предава на Зума поздрави от държавното ръководство и го пита какво би искал, има ли нужда от нещо. Христо Бонев има едно единствено желание. „Имам си всичко, другарю Шпатов. Единственото, което искам е да натиснете другарите от Асеновград, за да привлека в Локо централния защитник Красимир Костов“. Иван Шпатов няма как да откаже, задействани са всички механизми и само след няколко дни Костов е на Лаута. Идването му заздравява черно-бялата защита и Локо се завръща в А група.
След три сезона с черно-бялата фланелка Костов получава предложение от Черноморец и Христо Бонев му разрешава да премине в Бургас. 6 години по-късно в Локо го връща Иван Вуцов. От втория си престой на Лаута паметен ще остане мачът от пролетта на 1996 г. Звездният ЦСКА повежда с гол на бронзовият медалест от САЩ 94 Георги Георгиев. Георги Иванов (Гонзо) изравнява. Секунди преди края вече наедрелият Краси Костов буквално с корема вкарва победния гол. Това попадение, донесло успеха над червените буквално легитимира тогавашния треньор на Локо Динко Дерменджиев, срещу чието назначаване се бяха обявили най-правоверните представители на черно-бялата общност. Точно Чико обаче пенсионира Костов и това бе последният му сезон в големия футбол.
Три години преди това са може би най-големите мачове на Красимир Костов. Локомотив изтегля най-тежкият възможен жребий в турнира за Купата на УЕФА. Черно-белите се падат с Лацио, който е съставен от световни супер звезди. На вратата е националът Лука Маркеджани, пред него са Краверо, Канаваро, европейският шампион Арон Винтер, Джузепе Синьори и централният нападател на Италия Пиерлуиджи Казираги, считан за таран №1 в света за оня момент след контузията на Марко Ван Бастен. В двата мача Костов успява да опази Казираги без дори да получи жълт картон. След реванша в Пловдив, спечелен от римляните с 2:0 Краси и Казираги разменят фланелките си. Оказва се, че великият Пиерлуиджи дори е запомнил името на българския си терминатор. „Костов, мамма миа“, казва с усмивка Пиерлуиджи на излизане от стадион Пловдив.
Да изпратим днес с аплодисменти големия защитник на Локомотив. Човекът Красимир Костов!
Вечна му памет!

[ntodorov]

ФК Черноморец 1919 (Бургас) и Сдружение „Бъдеще за Черноморец Бургас” също изказаха своите съболезнования на близките и роднините на Красимир Костов.

„Смъртта ни го отне твърде рано – едва на 56 години. Краси загуби битката с тежкото си боледуване. Но той спечели много други приживе. Спечели и може би една от най-важните – да бъде обичан от всички, които имаха късмета да се докоснат до него. Затова и той никога няма да бъде забравен, винаги частица от него ще живее в нас. Бившият бранител и капитан на Черноморец (Бургас) ще остане завинаги в сърцата и паметта на „сините” симпатизанти от морския град. Ще го помним като всеотдаен футболист и страхотен Човек”, пишат от Бургас.

[staria]

Лека му пръст на бате Красьо. Гледал съм му поне 100 мача. Голям човек, голям играч. Ще липсва.

[B&W]

R.I.P.