Там където феновете не искат да правят пари от любовта си

[varanaDrago]

Разград е град с 30 - 32 000 души население,от който 5-6000 са на всяко домакинство на Лудогорец.Ние плащаме билети по 20,8,7 и за деца 3.5лв.за да гледаме любимия отбор.На стадиона има семейства с деца по на 3,4год. които ръкопляскат и на противниковия отбор,защото са интелигентни хора и за тях това е празник . Ние отдавна сме в Европа ! САМО ЛУДОГОРЕЦ !!!

[WPWW]

В Ловеч вече останаха към 20 000 население, нормално е да ходят не повече от 1000-2000 на мач.

[thrust]

5-6000 са на всяко домакинство на Лудогорец.

5-6000 на които Лудогорец им е втория по любимост отбор. Изпаднете и тогава се хвалете с голяма посещаемост.

Истината е, че в България единственият град в който локалните отбори са по-популярни от "грандовете" е Пловдив. Тук популярни са Локото.

[donpacko]

Разград е град с 30 - 32 000 души население,от който 5-6000 са на всяко домакинство на Лудогорец.Ние плащаме билети по 20,8,7 и за деца 3.5лв.за да гледаме любимия отбор.На стадиона има семейства с деца по на 3,4год. които ръкопляскат и на противниковия отбор,защото са интелигентни хора и за тях това е празник . Ние отдавна сме в Европа ! САМО ЛУДОГОРЕЦ !!!

Ако Разград има 30 000 аз съм космонавт.Няма да ти кажа във блока на моите родители колко празни апартамента има,не входа а целия блок.А това за агитките и публиката съм си казвал мнението.Лудогорец и във "В" група имаше по вече публика отколкото някои наши отбори сега във "А".Във Разград масовата заплата е 350-400 кинта а билета е 8 лева,масовия билет за него говоря.Аз ще ходя във Бургас за финала,но ще седна във сектор "А" независимо колко е билета там.Със сигурност ще се видя със фенове на Локото,но ще бъде нещо нормално.Не трябва все комплекси да се избиват.А това както казва един,че Лудогорец е втория популярен във Разград е вярно,агитката на Лудогорец ще ги видя последния кръг къде ще седнат,защото преобладават от тях които са във фен клуба на ЦСКА.Единствено Плводив и Стара Загора си слагат техните отбори пред Левски и ЦСКА,във това бъдете сигурни.Ходил съм на много мачове и прости по атмосферата си личи кое как е.

[tsonpen]

За всеки е различно. За мен Лудогорец е номер 1. Не съм бил фен на друг отбор и едва ли ще бъда.
Направи ми лошо впечатление едно момче когато бяхме в клетката на Армията. Беше се дръпнал настрани и си говореше по телефона и каза: "Падаме с 0:2, но аз дори се радвам, защото съм цесекарче". Е, като си цесекарче - отиваш отсреща или на някоя от дългите трибуни.
Всеки сам трябва да си реши къде е, но разкрачената позиция не е красива.
Лудогорец е с класи пред другите и това е отбор на града. Има хора, които не осъзнават реалностите и не могат да видят какво всъщност се случва. Освен това ми се струва, че в Разград хората са настроени прекалено самокритично. Това е и хубаво и лошо. От една страна феновете могат да анализират и са обективни, от друга страна допускат да отстъпват от позициите си.
Вече се изтърка тази теза: какво ще стане с феновете, когато Лудогорец няма успехи. Ще е същото както с другите отбори, да не би другите фенове да са извънземни? Лудогорец не е комплексарски тип отбор, това е отборът на един български град и понастоящем най-качественият български отбор (второ място в шампионата и финалист за Купата). При лошо стечение на обстоятелствата някои ще се дръпнат, но други ще останат. Но ще останат повече отколкото са били преди, защото ще имат повече неща с които да се гордеят. Но не виждам причини да очакваме промяна в траекторията на Лудогорец. Иначе защо са тези строежи и въобще усилия...
До donpacko - много е вероятно да си космонавт

[acmilan]

5-6000 са на всяко домакинство на Лудогорец.

5-6000 на които Лудогорец им е втория по любимост отбор. Изпаднете и тогава се хвалете с голяма посещаемост.

Истината е, че в България единственият град в който локалните отбори са по-популярни от "грандовете" е Пловдив. Тук популярни са Локото.

Има още един такъв град в България и той се казва Стара Загора

[mannoli]

[center]не се коментира-ОБИЧА СЕ! САМО ЛОКО ,АЛЕ!С ЦЯЛОТО СИ СЪРЦЕ,АЗ ОБИЧАМ ТЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ![/center]

[fena]

Беше ден Велика сряда на 2012 година. Страстната седмица донесе на черно-бялата общност една нова голяма мечта. Локомотив за първи път е само на крачка от единственият трофей, който липсва в клубната витрина. Пловдивчани могат да я донесат още на 16 май вечерта, ако победят Лудогорец. Преди това обаче те и феновете им имат пълното право да се радват на успеха над Литекс край река Осъм. Голяма и заслужена е радостта и за човекът, който създаде настоящият проект на Локомотив. Константин Динев пое един разбит клуб, който бе на косъм от разпадане. Стъпка по стъпка той възстанови клуба като паралелно с това инвестираше и в базата. Съвсем скоро благодарение най-вече на Динев Локомотив ще разполага с една от най-добрите комплекси у нас. Коко Динев заслужава огромна благодарност, затова че освен многото лични пари, които даде през последните 25 месеца, нито за миг не се примири, че Локо може да е посредствен отбор. Достигането до финала е и благодарност за неговите вяра и енергия...
Близо 3000 души на стадиона до покрития мост на уста Колю Фичето станаха свидетели на паметната победа над шампиона. Тази победа безспорно не е сред най-най-големите в 85-годишната история на клуба. Тя обаче е по-особена, тъй като бе извоювана от уникалната общност на отбор и фенове. Срещу себе си те имаха един много хитър и лукав противник, който е ненадминат задкулисните игри. Пловдивчани бяха обединени в юмрук от една вяра и една мечта...
И тази черно-бяла мечта победи! Победи не само заради футболистите на терена, заради ръководството и заради многото момчета и момичета на трибуните. Мечтата победи и заради хилядите, които не я губеха през годините. Заради големите фигури в клубната история, които съградиха и съхраниха черно-бялата идея. Защото Локомотив не е просто отбор, Локомотив е идея и начин на живот !!! Всеки, докоснал се до черно-бялата идея, никога до края на живота си не я изличава от сърцето си. Затова Електричката, Христо Златински, Юнес Бенжелун и останалите победиха не само, заради себе си, а и заради Христо Бонев, който се разплака от радост на трибуните, заради Аян Садъков и Едуард Ераносян, които също изстрадаха успеха на ловешкия стадион, заради Христо Колев (Бащата), заради Гочо Василев, Къната, Давид Попов, Тодор Атлиев, Тошо Иванов и останалите златни момчета от Лаута. Със сигурност духом с играчите на терена са били и техните предшественици от шампионския тим В­ Мартин Камбуров, Васко Камбуров, Мето Стойнев, Бобан, Нешко, Киро Котев и Сашо Тунчев. С тях са били и играчите, спечелили Купата на Съветската армия през 1983 г. В­ Стефан Стайков (Заека), Илия Анчев, Николай Курбанов, Георги Фиданов, Сашо Иванов (Бог да го прости), Илия Анчев, Пламен Николов, Христо Сотиров и останалите възпитаници на треньорите Атанас Драмов и Васко Анков. Защото всички те са една общност, обединени от крилата фраза на най-великия български художник Георги Божилов (Слона): "Черно-бялата фланелка се облича не на тялото, а на сърцето". Така ще бъде и на 16 май, когато е финалът с Лудогорец...
Футболът е непредвидима игра и в такива мачове всеки може да спечели. Локомотив обаче отдавна е спечелил най-важната битка в тази за своята идея. Един мач, една купа нямат значение. Най-важното е, че черно-бялата идея е жива и краси футболна България. Доказа го Велика сряда на Страстната седмица лето 2012. А това е гаранция, че дали на 16 май, или някой друг ден, в някоя следваща година този трофей ще влезе във витрината на Лаута.

Дончо Донев
в-к Марица