
...или рутинният поглед върху програмата преди всеки сезон.
Черна или бяла пролет очаква "Пловдивския любимец“?
Прекрасната черно-бяла Коледа освен, че роди една мечта, ни помогна и да прекараме празниците в едно по-добро настроение. Екипът на LPortala пожелава на всички, на които
сърцата им туптят в черно-бяло, една успешна, ползотворна и изпълнена най-вече с положителни емоции 2012-та година.
Първите дни на следпразничното отрезвяване ни карат да забравим равносметките за отминалата 2011-та година и да вперим поглед върху предстоящите дни на нашия любим
отбор. Паузата на шампионата ни е в „разгара си“, а за втора поредна година, класирането е разделено на две от сериозна бездна. Половината отбори са в битката за евро-квоти,
останалите ги чака борба за спасение. Дори отбори като Локо Сф и Берое са в категорията на вторите.
Представянето на родните тимове през пролетта зависи от много фактори: трансферите, подготовката, дори от късмета и съдийстовото. И докато първите две са все още в началото, а
последните две са до голяма степен имагинерни, то единственият фактор, който може да ни подскаже нещо към момента е програмата на отборите.
През настоящата 2012-та година, в парк Лаута се очаква да е най-горещо през пролетта. Лудогорец, Черноморец, Левски, Славия, ЦСКА са част отборите, които ще гостуват в
Пловдив. Сините от София ще го сторят даже два пъти, тъй като жребия за Купата ги изпрати именно под тепетата. А дербитата изобщо няма да чакат черно-белия Локомотив да
навлиза в релси на по-късен етап от шампионата. Още първият пролетен сблъсък на смърфовете е срещу разградското есенно чудо на Домусчиев. Следващото домакинство е срещу Херовия Черноморец. А по-следващото срещу ЦСКА. И някъде между тях се е вклинило дербито за Купата срещу Левски.
В същото време смърфовете ще гостуват на по-непретенциозни, но борещи се за всяка точка отбори. А за да изпълнят заветната европейска мечта на Коко Динев, футболистите на черно-белите ще трябва да сведат равенствата и загубите до минимум.
Макар и клиширано да звучи, програмата на пловдивчани е колкото трудна, толкова и лесна. Тя дава възможност за дълги, емоционални и запомнящи се серии от победи, но и заплашва с
поредица от издънки. Реално погледнато всеки мач се очертава да е нажежен до краен предел. С изключение на домакинствата на Видима Раковски и Монтана. Без да подценявам отборите оттатък Балкана, трудно ще измъкнат нещо на Лаута.
Колкото и тежки да са срещите на черно-белите обаче, едно нещо не може да се отрече. А именно: във всеки един сблъсък те имат по-големият шанс за победа. Срещу силните отбори
смърфовете ще противопоставят пезупречната към момента крепост на Лаута, в съчетание с горещата и многборойна пловдивска публика. А гостуванията все пак са срещу (теоретично) по-слаби отбори. При по-голяма концентрация, пловдивчани ще могат да се измъкнат сухи от почти всички срещи.
И накрая няколко чисто статистически факта, които могат да вдъхнат солидна доза оптимизъм на привържениците на смърфовете. През есента Локомотив изигра 8 гостувания
и 7 домакинства. Като дори едно от домакинствата се игра в Стара Загора поради наказание.
В резултат на това бяха спечелени 27 точки. С една повече от предишната есен. Пролетта обаче мачовете по отношение домакин/гост са обърнати. Пловдивчани ще се радват на 8
шампионатни срещи на свой терен и 7 мача извън Пловдив. В същото време, погледнато назад през годините, черно-белите редовно правят доста по-силни пролетни маратони
спрямо есенните.
В крайна сметка, всички тези прогнози са си „сметки без кръчмар“. Предизвикатеството пред ръководството на смърфовете е да намери стабилен вратар и качествени централни защитници. Именно оттам черно-белите си патиха най-много през есента. Наскоро четох, че титлата щяла да се реши на Лаута, тъй като кандидат-шампионите гостували в Пловдив.
Футболистите в черно-бели екипи могат да разбият на пух и прах тези прогнози като отупат всички претенденти. И така да оставят битката за титлата да се води далеч от стадион
Локомотив. По този начин пролетта за Локомотив ще бъде гореща и бяла. Сравнително черната есен ще бъде забравена от феновете, а Коко Динев ще има една мечта по-малко...
текст: Александър Павлов