Мен не ме е яд, че сме паднали от Славия или ЦСКА, и дали ще се класираме или не за евротурнирите. От началото на 80-те години, откакто аз гледам нашите, по-често сме се борили да не изпаднем, отколкото за медали, така че ми пука на шапката...
Яд ме е, че ръководството не просто прави грешки, ами си "държи" на грешките. Миналата година слабата зона в защитата ни беше лявата, обаче Самир си играеше, защото "няма кой друг". Тая година проблемите са ни в центъра на защитата, но там упорито пускат или аржентинеца, или мъчат Георгиев да играе като централен защитник, а той по принцип си е опорен халф. Не знам с какво Кавдански е "накривил шапката" на ръководството, обаче като го "контузиха" в началото на сезона и не щат, та не щат да го пускат, нищо че миналата година втория полусезон той играеше заедно с Бенжелюн и нещата се получаваха. Или поне да пробват Бисеров. Ама не, та не, "ке си умрем на инатот" и няма да го пускаме.
Или пък гламавото налагане "на всяка цена" на Лукич, с което му направихме мечешка услуга. Или това, че не искаме да пуснем някой от юношите поне в лесните мачове, като тоя със "Светкавица".
Интересно ми е и например колко пъти е/беше разликата в заплатите на Сержиньо и Даксон или на Бенжелюн и Крачунов, примерно. После, някои като вземат в пъти повече от другите, "абонирани" са за титуляри и т.н., ще искаме да има колектив. Таратанци ще има...