Важно е, че сме победили в ПЪРВИЯ мач хехе

Дано бием и в последния

Футболната литература, посветена на Левски София, както и българската преса, посочват 23 октомври 1938г. за деня, в който Локомотив и Левски се изправили за първи път един срещу друг. Левски София бил с настоящото си, оригиналното име, а Локомотив Пловдив носел името, с което бил основан – Спортклуб.
За тъй важния двубой срещу Левски София на пловдивската врата застанало едно младо момче, което при това дебютирало за тима. Името му било Димитър Антонов, 18 годишен ученик от Френския колеж. Пред него се наредили десният защитник Димитър Батинов, централната двойка Тома Томов и Борис Белков, отляво – Методи Караянев. Вътрешни полузащитници били техничните Иван Лазаров и Аспарух Караянев, от двете им страни – бързите крила Атанас Тодоров (ляво) и Георги Киров (дясно). Пред тях четиримата застанал Стефан Паунов, а атаката оглавявал голмайсторът с внушителната фигура, “танкът на Пловдив” – Христо Попов.
И първият сигнал бил даден! От първите си още минути борбата на двата противника предложила страст, перипетии, усилия за установяване на надмощие: „…развоят на играта започна като че ли с едно взаимно проучване, в което гостите се ориентираха по-бързо и започнаха организирани напредвания. Нападението на „Левски” поставяше твърде често противниковата отбрана в неудобно положение. Играта се водеше със слаб превес на „Левски”, но резултат не можа лесно да се открие. Това се постигна едва в 42-та минута, след една хубава комбинация между дясната страна на нападението и център-форуарда и последният отблизо даде първия гол за мача. Една минута след това се създава втори удобен момент за „Левски”. Пак Гърмидолов бие силно, но голкипърът с отличен плонж във въздуха отбива.” (“Спорт”).
Да, новакът в Националната дивизия комай започвал да си „намира майстора”! Но как да бъдело иначе: гостувал му водачът в класирането, един от най-влиятелните клубове на българския футбол, събрал няколко национални състезатели. Отбор с престиж, самочувствие, рутина – неслучайно повел с 1:0 след първото полувреме.
А ето че дошла и втората част: „С почването на втория халфтайм играта е поета вече от „Спортклуб”, чиито чести напредвания смущават истински отбраната на „Левски”. Изравнителният гол, обаче, падна едва във 20-та мин., след едно бързо прехвърляне от дясното крило наляво и Тодоров отблизо бие неспасяемо. Този гол се посреща окуражително от пловдивци. Той повлия и на играчите, и на самата публика, чието желание да види своите играчи победители се изразяваше в шумното окуражаване към тях. И наистина, това се отрази в играта на „Спортклуб”, който заигра организирано, докато в „Левски” пролича отслабване. Това последното бе използвано от домакините. Техните атаки зачестиха. В 37 мин. „Спортклуб” печели фаул до пеналти линията. Топката се отбива от вратаря, попада в халфбека Лазаров и той я праща силно в мрежата.
Останалите минути протичат при разменена пред вратите и в центъра игра. И в двете полувремена, и двата тима имаха доста изгодни положения. Лошият шанс, обаче, попречи еднакво. Много от топките бяха отбивани в диреците на вратите. Победата на „Спортклуб” е реална.”
Ето тъй – устремно и с висок дух, подкрепян шумно от хиляди привърженици, отборът в червено-черно-бяло изковал първа победа в Националната дивизия. И то каква победа, срещу какъв съперник!
[wrapimg=]http://napoletani.org/wp-content/uploads/2015/03/muslims1.png[/wrapimg]