За мен чашата със сигурност е наполовина пълна. Даже и малко повече
Защо?Положителни ходове:
- Даде се пълна свобода на треньора да изгради своя методика, да изказва своето мнение и да гради отбора по начин, който той намира за правилен. Управниците разбраха, че си имат работа със доста сериозен специалист и само могат да спечелят, ако му се доверят. Костов от своя страна отговаря с изключителна работа, директност и позитивно отношение. Въпреки няколкото нескопосани опита за скандали от страна на медиите, се вижда отдалеч, че треньорът действа с твърда ръка и няма да се даде на провокации. Справка - случаят със сбиването между Димов и Станчев, провокативните заглавия около изказването му покрай трансферите и по-конкретно Рамос, къде думите бяха извадени от контекста за да се запълнят сайтовете със скандали. Костов обаче устоя на тези моменти и продължи да изгражда отбора си.
- Хигиенизацията. Левски се освободи доста безкомпромисно от играчи, за които отдавна стана ясно, че не са за там (Балтанов, Огнянов, Акалски, Видович, Христов, сигурно проускам някой) и от Арш, който, макар и да не е лош футболист, очевидно не се връзва с концепцията на треньора и е безсмислено да се държи на скамейката. Тук искам да отбележа професионалното отношение към тези играчи, забележете, с които дълго се водиха преговори, а не бяха гонени позорно или заплашвани, както се случи в други клубове. Освобождавайки се от тази тежест(на немотивирани и не особено кадърни футболисти), Левски отвори място за силно мотивирани юноши, на които бе ясно показано, че могат да се борят за място в състава, а не просто се взимат за да гонят топките по лагерите. И тук заслугата на Ники Костов като психолог е огромна. И мисля че в този случай съпоставката с политиката на Барселона не е толкова неуместна. В период, в който се вижда, че наистина няма какво да бъде взето от българския пазар, Костов направи огромна стъпка към изграждане на гръбнак от млади български играчи. Някой ще опонират, че това ще е състава с най-малко българи въобще в историята на Левски, но съгласете се, че в момента няма или почти няма български играчи, които адекватно да заемат мястото на чужденците. И е много по-добре младите българи да растат около играчи като Дембеле, Грийн, Калво, Зику и Мораеш, отколкото около 95% от българските играчи.
- Възраждането на Калво. Прочете постовете по форумите за Калво. От "Осанна" до "Разпни го" и обратно. И точно когато беше пикът на недоволството и всички вече виждаха поредния напуснал провален футболист с богата визитка, се появи Костов. Всички виждаме за какъв футболист говорим в момента. Мисля си, какво ли би станало със Слори и Матондо, или дори Лавал и Джъстис(сигурно пак пропускам някой), ако бяха попаднали тук в точния момент. Само можем да гадаем.
- Точни трансфери. У всички остана горчивия привкус, че май не успяхме да вземем голям нападател, но аз пак мисля, че ръководството действа по най-адекватния начин и в тази ситуация. Не се поколебаха с контузения Зезиньо, не се поддадоха на изнудването на Диара, и въпреки закъснението, взеха футболист, който осъзнава какво е да носиш фланелката на Левски. Жуниньо изглежда изключително мотивиран да се докаже и ми прави приятно впечатление от първия момент. Аз му стискам палци да успее. Може да не е бил първото желание на Костов, но със сигурност е по-добре от някакви изсмукани от пръстите варианти в последния момент. Адекватно решение. А и все си мислех, че отбор без бразилец не е отбор. В защита Диамутен и Пинто могат да донесат нужната класа, дано само бързо да се адаптират. Рамос като че ли е най-неясен, но се надявам, че ще ни изненада приятно. Пък и бе взет без пари, което е бонус. Въобще прави впечатление смислената трансферна политика - насочихме се към качествени играчи, които имат някакъв проблем - или конфликт в клуба, или изтичащ договор - играчи, за които в други обстоятелства биха били извадени доста пари. Това е добра инвестиция, защото риска е премерен, а възможността да върнат неколкократно инвестираните пари е голяма.
- Атмосфера на работа. Вижда се с "просто око", че Костов успокои играчите, накара ги да се усмихват на тренировка, да си вярват и най-важното - да се забавляват. Духът на отбора е висок, играчите харесват треньора и това е отлична основа за развитие.
- Вариативност на състава. Особено след привличането на Жуниньо забелязах, че Левски със същия брой играчи има доста повече опции на всички постове. На десния бек имаме цели 4 (макар и неравностойни опции) - Мюлдер, Станчев, Башлиев, Попадиин. Отляво - Пинто и Старокин(при който също виждаме доста сериозно повишаване на формата). В центъра - Диамутен, Грийн, Милиев, Иванов, Башлиев, Попадиин. Дефанзивен халф - Йовов, Грийн, Димов. Разиграващи хафове - Тасевски, Гаджев, Йовов, Цветков, Грийн, братята Цоневи. Крила - Калво, Райков, Рамос, Младенов, Вутов, Жуниньо. Нападател - Жуниньо, Цветков, Вутов, а защо не и Младенов или кое да е от крилата - при система с нашумялата "фалшива деветка". Оказва се, че при една сгъстена група от 22-23 души имаме доста опции на почти всички постове.
- Публика, която вярва. Тези 1000+ души, които отидоха да гледат последната контрола са доказателство, че Левски е на прав път. Дано този път да се задържим там по-дълго.
С оглед на всичките изброени дотук неща, мисля че поводите за оптимизъм са налице. Разбира се, има още доста неща за изчистване. Трябва да се потърси още един защитник(аз симпатизирам на Георги Терзиев от Черноморец и се надявам, че след коректното ни отношение по повод Жужу и Анисе, бургазлии ще бъдат по-благосклонни в преговорите), за да може Грийн да се завърне в центъра. Може би още един много класен вътрешен халф и, разбира се - голям нападател. Но най-важното нещо, т.е. най-важните три неща - договорите на Костов, Калво и Грийн да бъдат подновени колкото може по-бързо, за да бъде сигурен гръбнака и да не се налага през лятото да градим наново всичко.
