[center]

[center]Христо Йовов[/center]
Христо Георгиев Йовов е футболист, играч на Левски. Играе на постовете нападател и атакуващ халф.
Висок 184 см, тежи 72 кг.
Роден е на 4 ноември 1977 г. в Своге. Като юноша, Йовов се състезава за Левски.
Играл е още в Литекс (Ловеч), Локомотив (София) и немския Мюнхен 1860. За "Левски" дебютира през есента на 1994.
Шампион на България през 2006 и 2007 г. с "Левски". Носител на купата на страната през 2001 и 2004 с "Литекс" и през 2005 и 2007 с "Левски".
Вицешампион през 1996 с "Левски" и през 2002 с "Литекс", бронзов медалист през 2003 г. с "Литекс". Голмайстор на България през 2001 г. с 19 гола за "Литекс".
В началото на 2008 г. преминава в кипърския Арис Лимасол. В новия си отбор Йовов не се чувства щастлив и изявява желание да се върне в синия отбор, от който също се интересуват за играча. На 02 февруари 2009 година, Йовов подписва договор с ПФК Левски за период от 1,5 години, завръщайки се в клуба.
През пролетта на 2009 година вкарва най-бързият гол в "А" група (19 сек.) срещу отбора на Локо Пловдив на Герена.
Отбелязва гол на световният и европейски шампион по футбол - Фабиен Бартез.Христо прави това в мача от 4-ят кръг за купата на УЕФА на 01.12.2006. Тогава Левски (София) приема отбора на Фабиен Бартез-Олимпик (Марсилия) и го побеждава с 1-0 именно с красив гол на Христо Йовов.
Ето и статията на Стефан Стоянов за Йовов!
[center]Йовов загуби, футболът - спечели[/center]
Политическата авантюра на Христо Йовов приключи твърде бързо. Третото място в кметската надпревара за град Своге, най-вероятно ще му донесе прякора - Кмета, но това далеч не е важно в случая. Футболът и Левски спечелиха от загубата на Йовов.
Сега Бижутера вече е „политически труп”, което ще го накара да се концентрира върху едно – Левски и футболната игра. За дългосрочни планове на терена е твърде пресилено да се говори. Този сезон вероятно ще е последен за Ицо, но знае ли човек, примери за майстори – ветерани, колкото искате.
Потенциалът, който притежава капитанът на „сините” е впечатляващ. Жалко, но е факт, той не успя да покаже всичко, което има като заложби в самата игра. Причините са пропуснати моменти, даже цели години, в началото на кариерата му, но ако не бяха тези грешни стъпки, едва ли щеше да е толкова значим за Левски, а той е важна фигура след завръщането си на „Герена” по време на ерата „Сираков и Стоилов”. На практика Йовов остана единствен от онзи „Дрийм тим”, той бе част и от отбора взел последната „синя” титла.
Кариерата за Христо Йовов обаче вероятно тепърва стартира. В него има треньорски капацитет, той притежава онова тънкото, което може да му помогне да бъде полезен за Левски. Нюх към играта и футболистите, прекрасно реноме в съблекалнята. Ето това трябва да използват в бъдеще Гонзо и Батков, ако имат дългосрочни планове в Левски. Ако нямат, това вече е една съвсем друга тема.
Клубът от „Герена” е длъжен да инвестира точно в такива кадри. Хора от този ранг се ценят навсякъде. Бижутера отдавна трябваше да е нещо от сорта на играещ помощник треньор и въобще да не се занимава с избори и подобни глупости.
Истината е, че един голям клуб, какъвто все още е Левски, трябва да си цени своите момчета. Защото е тъпо на „Герена” да няма място за Топузаков, Иванков или Мариян Христов, които в момента не се занимават с нищо конкретно. Не е прилично Наско Сираков да не е на мачовете, когато „сините” са на терена, а да не говорим за грозните кавги между Боримиров, Велев и Георги Иванов. Станимир Стоилов продължава да е еталон за треньор в България, а в момента релаксира и чака оферти.
Разбира се, на сила хубост не става. Ако Йовов случайно е преценил, че не е „политически труп”, то тогава да чака другите избори, тея за него специално приключиха. Иначе е редно да си наляга парцалите и да се учи от старите грешки и умните хора. Нещата не стават само с нюх и талант, а трябва и четене. Човек е добре да си начертае път, пък ако Господ е решил, нещата няма да се объркат. Сега е моментът да трупа знания, докато още е на терена. Щом изпитва наслада от футбола, нека Христо Йовов го играе, но да помисли хубаво, докога. А като се откаже от практикуването му, феновете ще се плеснат по челата, ще разберат, че рядко се раждат подобни играчи. И по-рядко ще се създават класни футболисти, ако някой не хвърли труд в тази насока.
Йовов загуби, но в Левски би трябвало да са много доволни...