Никиту Димитров: Футболистът на руския Урал Николай Димитров гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Юноша е на Левски, като игра при „сините“ по време на тяхната приказка – влизането в групите на Шампионска лига и четвъртфинала за Купата на УЕФА.
В 89 мача за Левски има 18 гола. Силните игри го приближиха до трансфер в истински европейски гранд – английския Арсенал. Сделка за съжаление не стана, а футболното битие го прати за пет години в Турция, където обиколи четири отбора.
В кариерата си е играл още за гръцкия Ксанти и Славия.
- Изигра 25 мача, отбеляза 2 гола – какво се крие зад тази статистика?
- В днешно време футболът е станал много повече статистика, отколкото удоволствие или емоция. Прилича на една игра „Мениджър“, не знам дали я има още. Вече съм горе-долу на 30 години и се старая да обръщам повече внимание на удоволствието и горе-долу барометърът дали съм се представил добре в мач или въобще по време на сезона. Не ми се получава всеки път да изпитвам удоволствие по време на играта, защото има моменти, когато наистина трябва да се бориш в името на това отборът да победи. Но като цяло през сезона имаше доста моменти, които ми доставиха удоволствие и радост на терена.
- Сега ще те върна малко назад в кариерата ти. Роден си в Русе, но как се озова в Левски?
- По принцип съм роден в София, но съм израснал в Русе, където отивам доста малък и нямам много спомени от столицата. Просто дойде момент, в който да реша дали ще уча или ще ставам футболист. Баща ми постави условието да реша. В крайна сметка сега не мога да си обясня как дете на 11 години се решава да отиде само в София, защото иска да става футболист, но го направих и не съжалявам за нищо.
- Като отиде на „Герена“ на 11 години какво беше първото ти впечатление?
- С детския си акъл чувствах, че съм част от големите. Знаех, че там са израснали и са играли доста големи футболисти. Вътрешно усещах, че може да имам шанса и аз един ден да го направя. Много приятно се чувствах.
- Трудно ли ти беше да се наложиш при „сините“?
- Сега връщайки се назад, не мога да кажа, че съм полагал някакви страшни усилия. Просто обичах да играя футбол, както все още обичам да го правя. Всеки ден правех едно и също – да играя футбол. Обстоятелствата се стекоха по такъв начин, че Мъри стана треньор и започна да налага доста от юношите. Не бях само аз, а много от младите футболисти. Така постепенно успях да се преборя за място.
- Всичко ти се получи добре.
- Да, без да му отдавам важност и кой знае колко да го мисля. Просто правех това, което обичам.
- Ти си един от последните шампиони със „сините“ от 2009 г. Какво е за клуб като Левски да изживее цяла декада без трофей?
- Това е наистина много болна тема предполагам за всички хора, както и за мен. В крайна сметка виждам, че хората искат и се опитват, но може би не могат да напипат точната система и вакса, за да го направят. Много често се сменят треньори. Според мен главният проблем е, че няма визия и наистина като се вземе треньор, трябва да се остави да работи три години и вече след това да се правят изводи за работата му.
- Разкажи ни за пробния период в Арсенал – какво остана скрито от феновете и защо не се получи трансферът през 2007 г.?
- Защо не се получи -може да се говори много, но щом нещата не са се получили, означава, че не съм бил готов. Когато заминах, тренирах изцяло само с първия отбор. Чувствах се отново както в първия ми ден на „Герена“. Е, няколко нива нагоре – все пак едното беше на „Герена“, а другото на „Емирейтс“. Пак сред големи футболисти, наистина усещаш лекота, когато играеш с тях. Минах доста добре медицинските тестове.
Казаха ми, че само двама човека в отбора – Фламини и Фабрегас имат моята издръжливост. Накрая хората ми споделиха, че са много доволни, но поради липсата на „жълта карта“, ако ме вземат, трябвало да ме преотстъпят някъде в Белгия. Затова ми казаха – по-добре си остани в България, ние ще идваме да те наблюдаваме. Знам за два конкретни мача, за които ми се обадиха, че са дошли да ме гледат. Единият беше срещу Литекс на „Герена“. Но дали са имали намерение след това да ме привлекат, не знам. Между другото дойде техен пратеник и в Израел, така че може би са имали някакви сериозни намерения към мен, но е факт, че моето представяне тогава не беше такова, каквото трябваше да бъде, след като се прибрах оттам. Може би ми е дошло в повече цялото това внимание и шум. Нямам представа, но след като не се е получило, може би не съм бил готов.
Хахах интервюто е... бега мааани. Щях сълза да пусна докато четох, тия турски филми са му изпили мозъка. Тоя е верно във филма, че е голям футболист.
Дали са му малко показност и е решил да не изпусне момента
[/offtopic]