Fbf написа:Това е първи мач на пролет на Бг отбор след комунизма. Преди Пуул отстраняваме 3 отбора, последният от които чешкото страшилище Славия Прага.
И впрочем играхме доста добре.
Треньор ни беше Гочето, а отборът - гръбнакът на който се обиграваше вече 3-4 сезона, - вече набираше скорост, за да може две години по-късно наистина да пробие в Европа с четвъртфинала за Купата на УЕФА и влизането в Шампионската лига. Апропо и в първия мач на "Анфийлд" не бяхме идеално слаби - бяхме забъркали здрав бетон и удържахме съвсем спокойно нулевото равенство докъм 65-ата минута, обаче някъде там се пропукахме и пуснахме два бързи гола след далечни удари - единият от които просто убийствен, на Хари Кюъл. За реванша никой не си правеше илюзии, че някакво чудо е възможно, обаче да дойде "Ливърпул" и въобще - да играем в пролетните кръгове на евротурнирите, - беше голяма атракция и "Васил Левски" се напълни до дупка, включително с неколцина български фенове на гостите (или антифенове на домакините, не знам, но куриозното е, че на следващата година и ЦСКА игра с "мърсисайдци", но тогавашното ръководство на този вече несъществуващ клуб обяви колосални за времето си цени от 50-ина лева за билет, та техният мач - в пълен контраст с нашия, - се игра пред полупразни трибуни ), като атмосферата беше невъобразима. Иначе нямахме кой знае какви аргументи срещу англичаните, които ни биха на ходом, докато ние се пънахме като глисти, но такива бяха реалностите - тогава не си давахме сметка, че да играеш буквално всеки сезон с някой от топотборите на Европа е лукс, който само след няколко години ще бъде абсолютно недостижим за нас. Все пак в този мач вкарахме един от най-красивите голове в европейската си история - на Саша Симонович. Колкото до трите отбора, които отстранихме, за да стигнем до сблъсъка с "Ливърпул", само "Славия" бяха наистина класен тим, който изклатихме най-вече благодарение на Георги Василев - истински майстор в тактическите надлъгвания. Съперниците в първите два кръга бяха изключително слаби и беше късмет, че срещнахме именно тях: едните бяха от Казахстан ("Атърау"), където в онези години още не знаеха от коя страна се рита топката (по-късно, разбира се, и там брахме ядове), а другите ("Апоел" (Рамат-Ган, Израел)) бяха носители на националната си купа, но играеха във... втора дивизия и при това ни приеха в Словакия, защото по онова време - от съображения за сигурност , - УЕФА не даваше да се играят мачове в Израел.
