За мача вчера като игра няма какво да се пише. Ниско качество, но все пак някакви дребни проблясъци при Левски. И то не в някакви хубави изпълнения, а в това, че отборът даде битка при трудни обстоятелства. Това е някаква искрица надежда за основа, върху която може да има всички други процеси – интегриране на юноши, изграждане на стил, постигане на резултати. Малка искрица, но я има.
Ще се върна на централната тема след мача и ще разкажа някои факти от близкото минало и настоящето, ще си кажа и мнението. Надявам се да бъда разбран добре и правилно.
Единственият виновен да не бъде отбелязана паметта на Сашо Костов е клубът-домакин, преместеният в София Литекс. Всичко останало са нюанси – декларации, делегат, съдия, БФС, Левски, писма, имейли, контакти. Домакинът организира всичко от това какъв цвят ще са входните билети, дали ще са на хартия или листа от парка, какво ще пише на таблото и дали ще свири преди мача оркестър „Гриша Ганчев“ или Металика. Ще се връчват ли плакети, ще се поднасят ли букети и пр. И всичко е въпрос на приоритети и футболна култура.
Заради това аз не обременявам с огромни очаквания Микренеца. След като можеш да унищожиш ЦСКА и да искаш да го кръстиш ФК Лупи, защото не ти трябва в заобикалянето на правилата и морала или след като смяташ, че платена сума за емблемата са „пари, хвърлени в канала“, най-нормалното е да нямаш отношение към история, наследство, а още по-малко да се интересуваш как да дойдат хората на стадиона. Феновете са нещо незначително за него, след като е дръзнал да инициира и участва дейно в пренареждането на първенството по извънспортни критерии.
Сигурно е можело и БФС да нареди нещо. Там обаче са твърде заети в ежедневната си дейност – да разпределят осигурен бюджет от парите на ФИФА и УЕФА и да усвояват средства по програми като „Хеттрик“, за да задоволяват нуждите на една затворена хранителна верига.
Ще ви разкажа и случай. На 5 май 2018 по време на Левски – Ботев чествахме 75 години от рождението на Георги Аспарухов. Всичко беше готино – и агитката на Ботев скандираше името му, съотборниците му в двата отбора стояха в една ложа и си разказваха спомени. Имаше мило тържество с награди. Имаше и замисъл мачът да спре в 9-ата минута и да има една минута аплодисменти от всички футболисти и целия стадион. Девета минута мина, нищо не се случи. Започнах кореспонденция с ръководството по телефони и СМС, сигурно някой е забравил, поне тогава в 75-ата минута да го направим. Оказа се, че съдията отказал, делегата отказал, имало техническа конференция и всевъзможни обяснения. Сигурно е така. Но се питам, ако в 9-ата минута съдията беше спрял мача и със собствени аплодисменти беше инициирал тази минута, в която се включат футболисти и публика, щяха ли да го извадят от нарядите? БФС щеше ли да анулира мача? Левски и Ботев щяха ли да са изгонени от първенството? Не, пропусна се шанс да се изгради и затвърди частница футболна култура. Защото хората не са прости и се усещат за тези неща, включвайки си телевизора. Там също има правила и условности, ама някак се случва двата отбора да спрат игра и една минута да ръкопляскат в памет на Давиде Астори.
Вероятно и Левски е можело да пусне имейл или да направи нещо друго. Нека обаче поне засега не обременяваме и Левски с подобни очаквания. Левски също е част от мръсната среда на българския футбол. След като е можел, но не се е противопоставил на подмяната на футболното първенство, какво да очакваме за почитането на един футболист? Нали помните, единствено феновете гласуваха тогава за излизане от първенството, защото само феновете не са част от веригата на спуснати собственици по политическа линия и техни помагачи от хранителната верига. И да не забравяме: имаше една критично висока група фенове на Левски, които нападаха своите братя, обвинявайки ги, че искат да видят любимия отбор в аматьорските групи. Е, не успяхме в борбата и заради това изпратихме Левски в тази мимикрия на първенство, където не почитат адекватно дори най-големите футболисти и самата история. Почитат само Славия - Дунав 3:5 и обратите на Септември по желание на Хасан Чинчири.
Така, че дайте да не обременяваме и Левски с огромни очаквания, въпреки декларираните намерения да се скъса с тази политико-икономическа зависимост. Засега това са само декларации и намерения.
Ако имаше някой, който беше на мястото си в събота, това бяха феновете. Сектор Б издигна хорегорафия, посветена на Сашо Костов. И там е имало условности, препятствия и невъзможности, но Сектор Б свърши ролята си, свързана с опазването на наследството на Левски.
За една дребна частница от това как се случи тази хореография е и историята от тази седмица, която ще ви разкажа. Миналия петък ми се обади Степан Хиндлиян, председателят на НКП. Поиска, ако е възможно да направим така, че НКП да получи едни негови пари, останали от честването на 50-годишнината на Левски в Европа. Тогава Сашо Костов още беше сред нас.
Тези пари от 2015 г. са останали в една банкова сметка с идеята, че някога ще им дойде ред да се използват за нещо важно свързано с Левски. И сме създали още тогава една сложна процедура с множество подписи, печати и процедури, за да напуснат тези пари банковата сметка. За да не може да има упреци в злоупотреби. В два поредни дни ходихме с Владо Владимиров (тагвам ги и двамата, за да четат повече хора това) до банката и накрая свършихме работата. Междувременно видях Степан и го питах каква ще е хореографията и той ме погледна направо учуден: „Сашо Костов, разбира се.“ Сумата, която получи НКП за да подпомогне тази хореография е точно 659 лева и 61 стотинки. Можехме да ги изтеглим на каса, но не го направихме, пуснахме ги по банка в сметката на организацията. Защото ще има документ, че пари е изтеглил Васил или Владо и рано или късно ще се намери някой помияр с мръсна душичка, който да каже, че Васил или Владо са взели пари за себе си, а по никакъв начин не можем да се защитим и да обясним, че е било за хореографията за Сашо Костов, впрочем един от участниците в онези паметни мачове с Юргорден през 65-та. Тогава обясненията ще потънат в цялата истерия около кюфтетата, охраната, левчето от билета и други подобни от лавината виртуални лайна, която се излива всеки ден и ни залива.
Когато парите бяха преведени, беше ясно, че са недостатъчни, че са изпуснати срокове, че има много недоволни, на които трябва да се плати за изработката или да се купят материали. И които винаги могат да кажат „баста“, защото това сега не е еднократен случай. Това, което всички виждаме на стадиона ,не става от само себе си, макар че мнозина се кичат със заслуги чрез „ние, левскарите“ Заслугата е на такива като Арменеца и Гугутката, които просят или тормозят Очко Бибочко и такива като него и това освен всичко друго се е превърнало и в техен бит. Бит, който не е толкова бляскав подобно на онези, които имат винаги готови обяснения защо нещо не се е получило. Защото в крайна сметка левскарите са били винаги на мястото си.
Пиша тази случка, защото вече започва не само да ми втръсва, но и да ме е гнус от безкрайните виртуални опити и упражнения на тема „да закрием Сектор Б, да изгоним НКП, Гугутката или Младежа“.
Загубим ли Сектор Б – губим всичко. Губим и Левски. Да променяме, но не да губим и закриваме.
И когато казвам да променяме, хайде вече да видим и някакви резултати. Всякакви групи левскари с претенции към кюфтетата, охраната и прехраната са се видели с Васил Божков. Надявам се, че там са поставили въпросите за кюфтетата, охраната и прехраната. Ако не са го направили, то значи са подвели хората, които им вярват. Ако са го направили и вече няколко месеца няма резултат, значи просто не са ги взели насериозно, което е логично.
Публиката на Левски на този етап е оставена на самотек от клуба. Там има едни Степан и Владо, те да се оправят, но да осигурят хора на стадиона. Ето това е мисленето. Може и да се промени, но засега е така.
И ще ви кажа още нещо. Чували сте много легенди за това как са закрити левскарски организации и са изгонени отнякъде левскари. Закрити организации няма, има самозакрили се, защото за всяка хубава идея трябват пари, а няма хора като Степан и Гугутката, които да ходят и да просят отнякъде денонощно. Също така няма изгонени левскари. Има отстранени левскари от ключови позиции с голямо доверие заради финансови злоупотреби. Но никой не им е забравил да ходят на стадиона или да бъдат левскари. А между стореното от някои от тях и избягалия с оборота на магазина чорбар, на което се присмиваме, няма разлика, камо ли пък някого да канонизираме.
Хубаво е да помислите върху тези неща. Някак в множеството нюанси се губи генералното. Колко ли левскари си помислиха за Сашо Костов и дариха пари за хореография през седмицата? Едва ли им е било толкова важно, колкото беше важно да съберем за секунди пари за глобата на Яблонски, защото казал пиян в аматьорско видео „К.р за ЦСКА!“ Това второто не е наследство на Левски, а е част от една варварска футболна псевдокултура, която повлича надолу Левски и отблъсква хората от него.
Дългичко стана, но наистина мислете! Публиката на Левски е единствената, която винаги е на висотата на стандартите в славния ни клуб! Не помагайте на тези, които искат да я неглижират или унищожат. Твърде много станаха покварените и мръсни душички.
https://www.facebook.com/704949880/post ... 994354881/
Нашите да вземат да се активизират малко, ако БФС си трайка...
[/offtopic]