Левски от 60-те

[petar123]

Гледал съм хиляди мачове на любимия си отбор – на живо и по телевизията. Кефил съм се на изпълненията на големи играчи – Гиби, Ники Илиев, Наско Сираков, Боби Михайлов, Кокала, Кайзера, Кривия, Гонзо и още десетки други. Бих казал, че съм много доволен и от есенния ни полусезон – записахме престижни победи с доста качествена игра. Но, когато слушам спомените на старите левскари за отбора ни от 60-те, направо настръхвам. Честно казано искрено им завиждам, че са имали удоволствието да гледат и подкрепят наистина големи майстори. На малкото останали кадри от това време са запечатани фантастични изпълнения. Волетата, ножиците, пробивите и ударите с глава на неповторимия Гунди биха правили чест на всяка футболна галерия в света. Финтовете на Сашо Костов отдавна са влезли във футболните учебници, макар и под чуждо име /прочутият Месхи откровено признава, че финтът, наречен на неговото име е копиран от Сашо Костов/. За играта на Соколето и до днес се носят легенди. Ами ненадминатите техничари Христо Илиев – Патрата и Теко Абаджиев. Ами бързоногото крило Цветан Веселинов. В онези години отборът на Левски действително е бил символ на свободата, защото без държавна и партийна подкрепа, без помощта на сателитни отборчета и съдийски отсъждания е мачкал всичко наред със страхотна игра. По това време всички мачове на сините се играят пред препълнени трибуни. Любовта на хората е толкова силна, че властта започва да се страхува и естествено следва целенасоченото и брутално обединяване с отбора на милицията.

През 60-те и другите български отбори са във възход. Някои от тях имат по-големи успехи от Левски. През 1967 Славия и ЦСКА са първите български отбори, които стигат до полуфиналите на европейските клубни турнири. Локомотив с Котков и Начко Михайлов, Ботев с Дерменджиев и Попов, Четата на Тошо Диев – пловдивският Спартак също успяват да стигнат до шампионската титла през 60-те. И може би в това разнообразие от шампиони се крият и успехите на националния ни отбор от онова време – четири последователни участия на световно /при 16 участника във финалния турнир/, 5-о място на европейско, близо 20 години без загуба в официален мач на Националния стадион “Васил Левски”. Много верни са думите на Чико Дерменджиев – “Нека няма дежурни шампиони”, защото именно конкуренцията ражда качеството в спорта.

Ясно е, че старите времена няма да се върнат. Футболът днес е много различен по целия свят. Но някак си ми се иска да се съберат на няколко диска всички оцелели филмови и телевизионни кадри от онова време и да се издадат в достъпен за феновете вариант. Няма да е лошо и всички, които в момента носят синята фланелка също да погледнат тези кадри. Нека видят препълнените трибуни и майсторите заради които са препълнени тези трибуни. Все ще има какво да научат.

[левскарЪт]

...неговото представяне в редиците на Левски на
Европейската турнирна сцена срещу Бенфика
(КЕШ '65/66) и Милан (КНК '68/69). Аспарухов е
първият български футболист с предложение за
игра в професионален тим - Бенфика...

Знаеш ли какво е било на тия мачове!?!

[Pride]

Да голяма битка е било през 60-те. Може би от тогава е и най-великия отбор в историята ни. Пълен стадион и железничари национали като Котков, Дебърски, Иван Деянов, Иван Димитров + предателя Пенев начело с личност като олимпийския медалист Берков, а по-късно и геният Начко - футболисти и преди всичко Човеци.

[OBI4AM LEVSKI]

60-ТЕ са годините на възход за футбола ни,въпреки мракобесния партиен отбор-тумор,останалите също вървят нагоре!Това са годините ,когато Левски губи само с 1 гол разлика от най-великия отбор на онова време-Бенфика,и то в два мача,време,когато най-големия португалски футболист-Еузебио-признава,че в много отношения Гунди го превъзхожда,а стадион"Луш" аплодира Левски за изключителната му игра на реванша!През 1965г. е великата епопея във Флоренция,двата гола на Аспарухов,с които изключително силния белгийски отбор е сломен и България отива на Мондиал "66!България участва на всички световни първенства през това десетилетие,а през 1968 се представя отлично и на олимпийския турнир(второ място).Това е епохата на романтичния футбол,стадионите са пълни до откат ,а елитната ни група е наистина на европейско ниво!Длъжен съм да спомена и един мач-легенда за левскарите-1968г. 17 ноември-ЦДНА-ЛЕВСКИ 2:7!!!

[daniel875]

В този период Левски и Локомотив в два поредни шампионата пропиляват огромна преднина от осем точки, за да триумфира другия отбор в крайна сметка. През 1963-1964 Левски вървеше уверено към титлата, но през пролетта машината за победи се пречупи и шампион стана изненадващо за мнозина столичното "Локо". Следващият сезон сценарият беше същият само, че краен победител бяха сините. През есента Левски беше страшно неубедителен като гост, загуби от Ботев, Спартак Пловдив, много точки бяха пропилени. Великият татко Руди обаче направи тима шампион след забележителен рейд през пролетта. Бяха велики години.
Понастоящем такова нещо ведната ще бъде нарочено за договорка, много неща биха се изприказвали, но нямаше такова нещо. Съдийският фактор винаги го е имало, но манипулации тогава бяха изключени в съзнанието на хората.

[левскарЪт]

Блажени години, футбола ни беше точен.
Интересно - интересна тема и без никакъв интерес.

[dxl]

Какъв интерес, като хората отиват на стадиона да се друсат и псуват. То даже не гледат мача. После започват да се занимават със съдията, в коя посоки свирил, кой бил купил шампионата и тн.

Много ми хареса това: "Великият татко Руди обаче направи тима шампион след забележителен рейд през пролетта. Бяха велики години.
Понастоящем такова нещо ведната ще бъде нарочено за договорка, много неща биха се изприказвали, но нямаше такова нещо. Съдийският фактор винаги го е имало, но манипулации тогава бяха изключени в съзнанието на хората."

Напълно правилно! Евала!
Ако ще днес Литекс да са си купили съдийте и шампионата - все тая ми е. Нека другите отбори си играят. (Конкретно Левски, щото съм им фен).
Орманджиев беше казал много правилна приказка (рядкост): "Нека съдията е купен, нека те пореже. Ти вкарай 4-5, пък да ти отмени два. Пак ще биеш." (цитирам в свободен текст. Нещо такова беше).

[левскарЪт]

А как пращяха стадионите тогава, Какви мачове, какви емоции. На "Васил Левски", на "Юрий Гагарин" във Варна, на 9-ти септември в Пловдив, на "Дружба" в Добрич, в Плевен, на "Х.Димитър" в Сливен, в Стара Загора, на "Ивайло" във В.Търново. Какъв народ, каква бира, какви кебапчета, какви факли, каква радост!!!
Какви дербита, каква игра, какви волета - Гунди, каксви глави - Гунди, Паро, Чечо, какви финтове - Митата, Соколето, Сашо Костов,Пл. Христов. какви фалове - Жеков, Котето, какви спринтове - Меци, Зафиров.Марашлиев, Д.Георгиев.И много, много други.
Авторе, извини ме, ако се отклоних от темата ти.

[petar123]

Напротив! Точно това е целта, аз за това искам и да се събере повече видео материал за футбола от тези златни времена!

[daniel875]

От 1962 до 1967 шест различни отбора, тоест шест различни школи станаха първенци на България. Кажете какво беше години по - късно.
1963 - "Спартак" Пловдив, 1964 - "Локомотив" София, 1965 - "Левски", 1966 - ЦСКА "Червено знаме", 1967 - "Ботев" Пловдив. Невероятно, просто невероятно!
През това десетилетие България игра три пъти на световни финали, два пъти се класира с допълнителен трети мач, което означаваше, че тимът има характер, спечели трети път бараж, но за ЕП срещу Португалия през 1964 в Рим - Ех, тази Италия. Три пъти България игра през 60 - те в Италия и три победи в Милано, Рим и Флоренция. Като се добавят победите над Италия четири години по - късно, скандалния реванш, равният с Англия в края на годината. Естествено и двата полуфиналиста в КЕШ и КНК през 1967 година.
Златни години, момчета! Това бяха най - силните години на българския футбол.
Послепис: Не забравяйте също така званието шампион на Европа през 1969 година при юношите, не забравяйте олимпийският медал от Мексико, който трябваше да бъде златен, но съдията реши да е сребърен.