Шампионската лига-коментар за Левски

[levskioleole]

Лондон
Мартин Тайлър
Скай Спортс специално за "7 дни спорт"

До мача
Коментирал съм мачове на Левски и преди - отразих мача им срещу Рейнджърс в началото на 90-те, така че спомените малко ме връщаха към онова време. За двубоя в сряда първо бих отбелязал, че подкрепата на публиката беше чудесна предвид това, че отборът на Левски бе загубил всичките си мачове в Шампионската лига. Но явно хоарта разбираха трудностите пред Левски, когато му се наложи да срещне по-голямо предизвикателство. Те очакваха да видят и Барселона, но на Барселона изобщо не й бе лесно.
Развоят
Честно казано, се уплаших за Левски, когато Джюли вкара. Казах си, че това може да се окаже доста тежка вечер, но домакините хвърлиха много сили. Ричард например бе изключителен с пресирането и с покриването на пространствата. Йовов показа индивидуалната си техника, когато при 0:0 се освободи, стреля и уцели дирека от външната страна. Казах си, че може би е трябвало да погледне към центъра, но явно не е видял съотборници и сигурно е имал право да бие от този труден ъгъл. Характерът на отбора е много силен. Коментирах заедно с Джери Армстронг, нашия футболен експерт (бивш национал на Северна Ирландия), който гледа Барселона по 5 пъти на месец. Та той каза, че Барселона с такава игра е много далеч от отбор, способен да запази купата си. Може да се отчете, че донякъде това се дължеше на напрежението у футболистите на Барселона, защото те играеха мач за 20 милиона евро. Но се дължеше също и на отбора насреща. Двубоят приключи едва след втория гол.
Резултатът
Като неутрален наблюдател бях доволен, че Барселона не вкара повече голове, защото нямаше да бъде справедливо. 2:0 изглежда точният резултат за този мач. Ще бъде жалко, ако отборът на Левски бъде разпродаден, защото има обещаващи футболисти. Младите, като Валери (Домовчийски), Огнянов, сигурно няма да бъдат продадени. Левски ще иска да спечели титлата отново, което ще бъде по-трудно, ако ги няма някои от силните футболисти. Считам, че представянето на Левски беше достойно, може би срещу Барселона бе най-добрият от всичките им домакински мачове. Все пак не съм експерт, не съм ги гледал всички.
Зная, че е тежко, когато не успяваш да вкараш гол, а някои отбори рухват, когато знаят, че няма да се класират. Но за мен това бе достоен начин да се простиш с турнира у дома.
Последният кръг
Сега за Левски остава да се срещне вероятно не с най-добрия състав на Челси. Но все пак ще има препълнени трибуни на един хубав стадион, и то срещу отбора, който ще опита този уикенд да докаже, че е най-добрият в Англия. Между другото, Челси не помогна много на Барселона онази вечер. Дали някой от испанците в София не подхвърли, че са знаели резултата от 1:0 за Вердер предварително?
Кой впечатли
От страна на Барселона бях приятно изненадан, че Иниеста започна мача - той има нужда да бъде по-често в отбора, за да се развива. Не бях убеден, че може да е резултатен, но отбеляза гол, при това в стила на истински нападател. Гол, който бе много, много важен за неговия клуб, защото само с 1:0 Барселона щеше да става все по-нервна. Забележителни бяха усилията на Левски, тъй като отборът очевидно няма класата на Барселона. Играчите му нито за миг не се предадоха, което най-добре олицетворяваше Миланов. Той се бори за всяка топка и въпреки че имаше жълт картон, бе готов за битка с Барселона, когато съперникът взимаше топката. Ричард също ми хареса, той изглежда като футболист, способен да играе на по-високо равнище заради своята атлетичност. Бардон се е изявявал в по-големи лиги, той добави разнообразие в играта, непрекъснато опитваше да изведе някого напред. Специално отбелязах в коментара си добрата игра на Боримиров. Той е човек, заслужаващ уважение и похвала, че на неговата възраст е така силен и мощен. Само голям професионалист и спортист може да изкара 9 години в Германия. А на мен той въобще не ми изглеждаше като играч на 36 г. Покриваше целия терен, накрая се ядоса от загубата, също както и Миланов. Двамата олицетворяваха характера на Левски - един млад бек и един стар халф, готови да се раздадат докрай. Левски хвърли много сили срещу носителя на трофея. Вероятно най-големият комплимент, който бих могъл да направя на Левски, е, че в София в сряда Барселона не изглеждаше като европейски шампион. Да, донякъде това може да се дължи на факта, че след 3 мача без победа в турнира гостите бяха леко нервни, но също се дължи и на работата и постоянните усилия, които хвърлиха момчетата в синьо.
Треньорът
Аз бих искал да поздравя Стоилов, неговият подход бе добър, той не се паникьоса, надявам се да не бъде прекалено обезкуражен, защото много други отбори щяха да бъдат разкъсани от Барселона, особено при толкова ранен гол. Той със сигурност има усет за младите таланти и не бива да си казва "Ох, Боже, пак паднахме и пак не успяхме да вкараме".
Обстановката
Извън футбола ме впечатлиха картините на публиката, която очаква мача да започне, хората, които едва ли не с широко отворени очи чакаха да видят Барселона. Зная, че Барселона е идвала тук и преди, но е било преди много години. Аз лично бих искал клубовете да играят на своите собствени стадиони. Подобен бе случаят в Англия с Арсенал, който игра няколко домакинства на "Уембли" заради два пъти по-големия му капацитет. В Арсенал тогава спечелиха повече пари, но това не бе достатъчно. Ако аз бях привърженик на Левски след тези 3 домакински мача ще си кажа: "А какво ли щеше да се получи, ако бяхме играли на нашия стадион? Дали пък нямаше да се справим малко по-добре?" Тъй като споменах Арсенал, ще отбележа, че големият проблем на сегашния им отбор е, че не играе добре у дома. Футболистите не са се приспособили напълно към собствения си дом. Знаете как е у дома - вкъщи човек може да намери пътя дори ако осветлението е изгасено, защото знае кое къде се намира. Пренесено към футбола, там размерите на терена се превръщат едва ли не във втора природа за играчите и когато те отидат на друг стадион, тези неща се усещат. Това е и една от причините, поради които домакинските отбори се справят по-добре от гостите, а не само заради феновете. Просто човек се чувства по-уютно, по-удобно. Затова се питам дали с 20 000-30 000 души по-малко на трибуните в трите мача и без техните пари в касата, но на своя стадион отборът нямаше да успее да играе по-добре и да се пребори за място в Купата на УЕФА?
Малките отбори в лигата
Лично аз силно се надявам, че в Шампионската лига ще остане разнообразието. Че в нея ще играят, и то постоянно не само отбори от Източна Европа, но и от всички страни. Аз не мисля, че е хубаво да има толкова много клубове от една страна - 3 или 4, макар лично за мен и моята работа в Англия така е по-добре. Не зная дали е правилно от чисто футболна страна ние да имаме 4 отбора. Аз обаче разбирам и търговската страна на въпроса: футболът е индустрия, както и развлечение. Но за мен като коментатор бе чудесно онова, което правих през последните 2-3 дни преди мача - да събирам сведения за непознати футболисти. Кой знае, може след година да кажа: "Хей, ето един бивш футболист на Левски, който сега играе в по-голям клуб!" И тогава ще е ясно, че тези 6 мача в Шампионската лига са се оказали много важни. Но в спорта човек трябва да си извоюва това право. Онова, което Левски е сторил, за да спечели титлата, а после да елиминира италиански отбор в квалификациите, е фантастично постижение. И не би трябвало хората да четат във вестниците на другия ден констатации като "5 мача, 5 загуби, само един отбелязан гол - колко сме слаби". Трябва да се помни как отборът е стигнал до тук, и то в група с шампиона на Испания и носител на купата, с шампиона на Англия и с отбор от Германия, който е сред най-прогресиралите напоследък. Групата е много тежка.

[maximalniq]

Много хубав коментар, а и се радвам, че са ни забелязали през онези години. Като игра се справихме много добре в ШЛ, но все пак играхме срещу много, много силни отбори. Винаги ще помня, че имаше един плакат на последния ни домакински мач, на който пишеше "ДОГОДИНА ПАК СМЕ ТУК!", за жалост не се сбъдна, но една година... можеби.

[Corwin]

Забелязахте ли коментара за Иниеста? Човекът си пада малко пророк