“На днешно време едва около четиристотин хиляди са столетниците на земята. Това е много по-малко от един процент от населението, което е над седем милиарда души. През последните сто години са минали няколко поколения българи, които са запазили любовта си към „Левски“ София и са я предавали от баща на син. На 24-ти май 2014 г. се навършиха 100 години от създаването на ПФК и СК „Левски“ София. Преди един век на тази дата едва 15-годишният ученик от втора мъжка гимназия – Борис Василев – Боркиша дава името на най-популярния и обичан български клуб. Около 30 младежи разгорещено обсъждат под какво име да бъде записан отборът, като по това време популярни имена са били „Атлантик“, „Рапид“, „Експрес““, „Мажестик“ и други. Левият полузащитник на отбора, а по-късно и треньор – Борис Василев, става и отсича: „“Левски“ ще бъде“ - и всички замлъкват! В по-късен етап, Боркиша обяснява защо е предложил Апостола на българската свобода за патрон на клуба: „На учредителното ни събрание на Могилката, предложих Васил Левски за наш патрон, защото не исках в името на клуба ни да има чуждо влияние, и защото се възхищавах от Апостола на свободата и виждах в него образец на смелост, ловкост и героизъм, на безпределна любов към народа и на готовност за саможертва в името на народа.“ Дори и само това мотивационно изказване на Василев е достатъчно, за да можем да си отговорим на въпроса: Как „Левски“ оцелява до днес?! През годините, комунистическата власт се опита със сила да заличи отбора на народа, като го преименуваше и обединяваше с други клубове, защото се страхуваше от огромната маса народ обединена около името на Апостола. Но любовта към „Левски“ вместо да намалее или изчезне, напук на всякаква логика се увеличаваше, и успя да се утвърди като отбора с най-много български привърженици у нас и по света. В годините около първата световна война се създават и много други клубове, но по една или друга причина до днес с оригиналните си имена са се запазили само „Славия“ София, „Ботев“ Пловдив и „Левски“ София. Новосъздаденият отбор си поръчва от съседна Румъния екип с вертикални жълто-червени райета, черни гащета и калци. Тимът играе с тях до 1920 г. След първата световна война средствата са били оскъдни за нова поръчка от Румъния, и „Левски“ заиграва с каквото позволяват моментните възможности на клуба, в случая със син екип. От тогава, до ден днешен, другото име на „Левски“ е „Сините“. Нека се върнем и малко по назад. Близо 15 години след освобождението, през 1894 г. в България по покана на тогавашния министър – Георги Живков, пристигат десет швейцарски учители по гимнастика. Наред с другите спортове, те вкарват и първата футболна топка в страната. От тогава, „ритни-топка“ или футбол, се разпространява в цялата страна. Има данни, че в София младежите основали „Левски“ са играли заедно футбол още в 1911 г., но тогава е било така, те са били увлечени по играта и не са мислили толкова за узаконяването на отбора на хартия. Само ако са знаели Боркиша, Владиса, Манолето, Симето, Трайче Македонеца и всички останали славни български хлапета, основали нашия вековен клуб, в какъв гигант ще се превърне тяхното скромно отборче, създадено на „Могилката“ в покрайнините на тогавашна София, а днес - центърът на столицата. Мисля си за милионите „сини“ фенове и пак се питам: – Защо точно „Левски“? Може би, защото всички ние имаме нужда да сме част от някаква завладяваща кауза, искаме да сме част от нещо голямо, което олицетворява нас самите. Да отговаря на нашите виждания за това, кои сме ние и къде ни е мястото в света. А каква по-голяма кауза от това, като родолюбец, без значение къде се намираш, да защитаващ с цената на всичко името на най-великия българин, раждан някога. Първоначално сме чули за Дякона Левски от нашите родители и учители, а по-късно и сами сме се убедили в неговата саможертва. Апостолът беше обесен, за да бъдем ние свободни, за да я има България. Tой е нашият герой, а човек са чувства най-истински, когато е близо до корените си. И докато има българи на тази земя, ще го има и вековен спортен футболен клуб – „Левски“."
Николай Василев в „Българският сайт Chicago.bg”
http://chicago.bg/%D0%B8-%D0%BF%D1%80%D ... %B4%D0%B0/
