Вчера видях не просто най-добрия мач на сезона, но и много повече. Видях колектив и дух. Тактически много правилна игра (такава виждахме неведнъж през сезона), видях в отбора много левскарщина. Какво обаче се случи? Едва ли някой може да каже.
Четох коментар как това все едно било мача със Славия, ама сме си вкарали положенията. Еми, аз мача със Славия пък не видях такова нещо. Едно мътене, едно сукане, срещу 10 защитника и двама вратари. Както и един съдия дето...
Мисля, че Роси е голям мотиватор и това е тайната му, а не толкова треньорските им качества. Там на Запад треньорите ги учат, както казваш на модерен футбол и се съмнявам, че Гонзо и Буки биха могли да си вземат китап от там.
Та един Гатузо направи смешни ветеран като Венгер и Арсенал с всичките му звезди. И то в Лондон. УЕФА се намеси все пак...По едно време през сезона малко започна да ми прилича на Топчо и Костов, само дето на него може и да му се получи. Костов и Топчо имаха идея в главата си (единия за 3-5-2, което ако беше успяло щеше да е революция в България, другия за игра без деветка), ма си нямаха идея как да я реализират. Вчера идеята на Роси се осъществи за разлика на споменатите двама.
Хубаво ще е обаче да има по-малко екзалтираност, защото това беше един мач, и то не срещу Реал Мадрид. Илиан не си беше написал въобще домашното. Ние от първите минути превзехме центъра и не го сдадохме деветдесет минути. Освен това, след първия гол тръгна да търси веднага втори, а не да се прибере и да чака края на мача за някоя контра. И въобще... да, видя се разликата между италианския треньор и нашия.
От Роси до Божката (при гола... не знам. Тоя пич го изигра като голям нападател - просто си подложи крака, вместо да я набуха с всичка сила) и Найденов, всички заслужават дълбоко уважение.
Подобно на Хасани, който подаде на Гомес, а той асистира на Обертанов.