
17 ноември 1968 г.
ЦСКА (София) 2:7 Левски (София)
Сезон 1968/1969 » "А" Републиканска футболна дивизия » 12 кръг
Този исторически, легендарен мач никога няма да бъде забравен - от страна и на победителите, и на победените. Както през 1962 г., така и сега ситуацията при Левски София изглежда твърде плачевна. Отборът е лишен от някои титуляри и изостава чувствително от ЦСКА, който не само е лидер в класирането, но и е във възход, като няма загуба след 11 кръга. Армейците излизат с най-доброто, а в редиците им е неповторимият реализатор Петър Жеков, който бележи гол след гол във вратите на съперниците.
И още във втората минута мрачните прогнози за „сините“ се сбъдват, когато след удар на Жеков топката рикошира в крака на Иван Вуцов и влиза в мрежата. „Червените“ вече предвкусват голеадата във вратата на „Левски“, но със сигурност не са и сънували това, което им се случва малко по-късно. Защото „сините“ сякаш възкръсват като птицата феникс, за да запишат един от най-големите триумфи в своята история. Само пет минути след това легендарният Георги Аспарухов елегантно преминава Пенев и изравнява. Между 23-тата и 24-тата минути „сините“ поставят началото на края за ЦСКА. Първо след свободен удар топката се отбива от „стената“ и Сашо Костов находчиво я насочва във вратата. Веднага след центъра „Левски“ мълниеносно контраатакува с феноменална задна ножица Гунди изстрелва вдигнатата от фланга гонка, тя се отбива от напречната греда и притичалият Янко Кирилов я забива в мрежата. От този момент започват парадът на победителите и драмата на победените. А в последната минута на полувремето Борислав Богданов след корнер надскача сякаш парализираната армейска отбрана и с глава увеличава на 4:1,
На почивката един от генералите, невидял четвъртия гол, слиза в съблекалнята на ЦСКА и заявява, че и „червените“ (за последен път те играят срещу „Левски“ изцяло в бяло) ще вкарат три гола и ще победят. Но скоро разбира, че истината е доста по-различна...
През второто полувреме канонадата към Стоян Йорданов продължава. „Левски“ изиграва един от най-славните мачове в историята и налага тотално волята си над вече свалилия гарда съперник. Пробив отдясно и изчислено до сантиметър подаване на Аспарухов намират Янко Кирилов (изиграва най-големия в кариерата си мач!) и той бележи между двама бранители, а три минути по-късно паникьосаният вратар Йорданов не може да улови наглед лека топка, отправена от Гунди, и тя през ръцете му се озовава в мрежата.
Така изглежда информационното табло при резултат 1:7 за Левски София

Така още в 59-ата минута резултатът става 6:1 и пред армейците се очертава незапомнен разгром в цялата им история. В един момент зевзекът Сашо Костов съветва Цецо Атанасов да донесе информационното табло от стадион „Народна армия“, защото вече няма място къде да се изписват головете. После Аспарухов от дузпа фиксира невероятното дотогава 7:1, оформяйки своя пореден хеттрик за „сините“. Едва минута преди края Атанасов бележи за крайното 7:2 за „Левски“.
Години по-късно Стефан Аладжов се връща в спомените си към този незабравим двубой: „Преди мача напрежението в мен се усилваше от факта, че бях в началото на втория си сезон в „Левски“, а ми предстоеше дуел с големи футболиста, като Якимов, Пенев, Никодимов, Гаганелов. В първия гол на ЦСКА аз също имам участие, топката бе отправена от дълбочина към Жеков и аз посегнах да я изчистя с десния крак към Пешев. Жеков напираше отзад, Вуцов си подложи крака и от получилия се рикошет топката влезе в мрежата. Вуцов само ме потупа но рамото, а Гунди, когото гледах н очите като Господ, ми каза: „Спокойно, Аладже, няма проблеми, ще се оправим“. В този момент действително повярвах, че завършекът може да бъде и друг. Когато резултатът стана 3:1 за нас, армейците вече бяха сломени и съпротивата им постепенно отслабвате. Никога няма да забравя импозантната гледка на трибуните с хилядите горящи факли на победата, които превърнаха нощта в ден. Стадионът просто пламна целият! За победата взехме премии от 80 лева, а по-късно всеки получи плат за костюм от някаква фабрика в Габрово“.
Този рекорд е подобрен 26 години по-късно, когато Наско Сираков и компания сразяват армейците със 7:1, но въпреки това за голяма част от „сините“ привърженици триумфът със 7:2 е емблематичен в историята на „Левски“. За този мач са писани стихотворения и песни, а събитията зад кулисите се носят от уста на уста. Той си остава легенда, достойна за „синята“ митология![offtopic]17.11.1968 г.
Година горда, високосна -
за някои ще бъде дата черна,
а за други - светлина безмерна.
София настръхна, Витоша тъмнее -
буря ли ще има, кръв ли ще се лее?
И сърцата бият силно в този миг!
Предстои двубоят чакан и велик!
Светват лампиони, иде веч часът.
Стадионът пълен очаква тима.
Този тим е ЛЕВСКИ - всеки се досеща,
носител на купи и любов гореща.
Ето ги, излизат! - някой там вика
и синя лента под носа натика
на един разпенен противник със жар,
на един нещастен, жалък чорбар.
Чакай, не пирувай! - оня му откликва,
че ще видиш Жеков колко гола тиква,
че такъв погром ви чака сега
какъвто отколе не помни светът.
Мачът се започна силен и жесток
и за ЛЕВСКИ идва действително шок.
Втората минута още не изтече -
ето резултата откриха го вече.
Братя, сили дайте да се не дадем,
или ний ще бием, или ще умрем!
Осем милиони палци стиснаха,
единайсет лъва сили събраха.
О, велико време, епопея славна,
нямаш ти по сила и по воля равна!
Седмата минута още се не мина,
силен шут на Гунди мрежата разкина.
И стадионът ревна! Всички са на крак!
Някои предсказаха близкия им крах
на тез самохвалци, що по гащи бели
стенеха от злоба, разгрома видели,
наточили зъби за победи нови,
за пари, за купи веч бяха готови.
На всичко обаче постави им пръст
героите от мача - на ЛЕВСКИ тимът.
С игра прецизна, техника прочута
седем славни гола ЛЕВСКИ им набута.
Направи ги смешни, жалки и показа
как за самохвалство здраво ги наказа.
Кирилов и Костов, Богданов и Гунди
бяха баш герои на голове чудни.
А отбраната, казано най-меко
тенекия скрои на идола Жеков.
Седем години той скита се бездомен,
показа се бояк, прави се на скромен,
но подготви тоз удар по носа,
що вечно ще помни тимът на цс*ка.
Няма веч голове, няма кумири,
не полагат даже реферите сил.
И един военен нервно се провикна:
`Кой тук помогна и голове тикна?`
Някой му отвърна:
`Туй е ЛЕВСКИ - ей го на!`
И никое друго име той не спомена.
В минало древно славен археолог
открил кула на връх висок
и на нея с древни арабески
със златни букви пише: САМО ЛЕВСКИ![/offtopic]