Ще си позволя да цитирам част от думите на конституционния съдия Георги Марков пред вестник "Труд" по повод на 70-годишнината от рождението на най-великия български футболист за всички времена - Георги АСПАРУХОВ:
"В такива моменти е хубаво да си спомним, че България е раждала и ражда велики българи и няма да загине. Такъв българин се роди на 4 май 1943 година - Георги Аспарухов.
Гунди бе явление, надхвърлило рамките на футбола и спорта. Той беше обществено значима личност.Наричаха го резидент в комунистическа България. Със своите човешки качества - финес, скромност, благородство, трудолюбие, мъжество (играеше почти оскатен от грубости), патриотизъм, той ще остане завинаги един от именитите граждани на България.
Ако навремето имаше свободни и демократични избори, той щеше да бъде избран за президент. Всъщност така и го наричаха бабите по дългите опашки за банани и козунак.
Обаянието му беше невероятно. Беше мечта за всички жени (да ме прости Лита). Неслучайно участваше в пробни снимки на режисьора Въло Радев за филма "Черните ангели", като в последния момент ролята е дадена на друг народен любимец - Стефан Данаилов.
Беше общопризнат! Спомням си как легендата Христо Бонев ридаеше на погребението му. Как страхотното "канарче" Динко Дерменджиев се беше вкопчил в него, когато Гунди трябваше след войниклъка в "Ботев" (Пловдив) да се върне в "Левски". Като че ли не искаше да го пусне обратно. Митата Якимов, един от най-техничните играчи в българския футбол, днес е член на фенклуб "Гунди".
Аспарухов - това футболът! Думите от миналото са на известния треньор от бившия СССР Андрей Старостин.
Ние, които имахме шанса да гледаме Гунди на живо, никога няма да забравим ненадминатата му игра с глава, топовния шут с двата крака, бразилската техника и гениален пас, вроденото чувство за импровизация. Той бе роден атлет - еднакво силен във футбола и волейбола, от който му остана невероятният отскок, задържането във въздуха, умението да стреля и да сваля топката с глава с отворени очи.Аспарухов е център-нападателят на моите мечти. Това са думи на знаменития треньор на италианския колос "Милан" Нерео Роко. "Бих дал много, за да го имам в отбора си", добавя той.
Гунди не избяга в Италия, за да играе там. Гордеехме се, че е патриот. Днес - ако се бе родил по-късно - щяхме да се гордеем, че е играч в световен гранд.
В години, в които по Европа бъркаха България с Румъния, българинът Георги Аспарухов зае осмо място за "Златната топка" за най-добър футболист на континента. Големият отбор на "Бенфика", на който вкара два гола в Лисабон, направи шпалир за Гунди след мача. Вижте кои му ръкопляскаха - Еузебио, Торес, Симоес, Колуна, Жермано, и прочутият им унгарски треньор Бела Гутман.
Гунди не доживя демокрацията, но тя не го забрави. Стадионът в "Герена", изграден с потта, труда и парите на "привържениците", носи неговото име. Паметникът, който е изграден, ще остане за поколенията и в новия вид на стадиона, за да знаят, че той бе знаме на "синия" клуб.
И футболист, заради когото не спяхме при мисълта, че ще го гледаме на терена в следващия ден."Гениите гаснат млади", е заглавието на книгата на покойния голям левскар и приятел на семейство Аспарухови - Рихард Езра, която излезе през 1991 г.
Жестока съдба ли бе катастрофата, в която Гунди загина на 30 май 1971 година заедно с русокосия чаровник Никола Котков? Или бе нелепа случайност, че ударът на бързата кола е в резервоара на препречилия пътя камион?
Сигурно съдбата има значение геният на Гунди да угасне. Но съдбата бе предизвикана!
Защото ние, българите, не пазехме Гунди! Той никога не бе контузван в чужбина. Търпя болки и страдания от грубиянщина и простащина до степен на инвалидизиране. Все пак бе човек с нервна система.
Дай Боже един ден да се роди нов Георги Аспарухов. И да се надяваме, че ние, българите, ще го пазим и съхраним, а не унищожим."
http://www.webcafe.bg/id_707763980_Ako_ ... a_go_pazim
Играчи минали през ЦСКА има достатъчно
