Левскарски спомени

[Dani Kiki]

Хайде и аз да се включа с няколко спомена от първите ми срещи с любимия син отбор. Първият мач на Левски, на който баща ми ме заведе, беше срещу Милан (1:1) 1967 г. Бях доста малък и нямам спомени от самия мач, но в съзнанието ми се запечата образа на Гунди. Бях особено щастлив, че го виждам на живо! Следващата година, 1968, отново с баща ми, бяхме в Русе на Дунав-Левски, с който мач се откриваше и първенството. Капитанът на русенци с асистенти Аспарухов и Вуцов вдигна националния флаг, а мачът завърши 3:2 за Левски. Между другото срещата започна в 17:30ч., а още около 12 на обяд стадионът беше пълен!
Най-ярките ми спомени от тези ранни години са от мача Етър-Левски (0:2) есента на 1969 г. Ние вече бяхме Левски-Спартак, а Етър току-що бе влязъл в А група. Стадиона, естествено, се пукаше по шевовете - все пак Търново и региона са доста по-футболни градове от Разград и Ловеч, примерно... Много добре си спомням головете. Първият падна след страхотен пас на Гунди почти от централната линия на терена, леко вляво, към наказателното поле на Етър. Там Павката Панов пое на гърди и с леко завъртане я тресна с левачката под гредата както само той си знае. Вторият гол отбеляза Котков след страхотно извеждане зад защитата на виолетовите. В рамките на шегата даже се говореше, че попитал младия вратар на Етър Петров от коя страна иска да му бие топката. На следващият мач на Левски в Търново видях и последния гол на Аспарухов....

[NOMER14]

Първия мач, който помня по телевизията, бе 5-2 срещу червените с 4 гола на Котето.

[damyanov1963]

Първия мач, който гледах на Гунди и заради който станах левскар беше по телевизията през 1969-та, или 70-та година, не помня точно. Тогава още не разбирах много от футбол, но непрекъснато чувах да се Говори за един Гунди, като за някакъв Бог, даже и бабичките от махалата говореха за него с възхищение. Та мача беше Левски - Локо Сф. Гледахме го с брат ми и баща ми. Брат ми също е левскар, а баща ми беше локомотивец. Та Левски водеше до края с 2:1 и в последната минута Гунди вкара за победата с 3:1, Тогава брат ми извика - пазете Гунди в последните секунди! Аз помислих, че той измисли тоя лаф, но после го чух и от доста други хора. На последния мач на Гунди с/у ЦСКА играехме мач с хлапетата на улицата пред нашата къща, тогава по улиците в квартала минаваха по няколко коли на ден, а брат ми го гледаше по телевизията. По едно време излезе и извика - изгониха Гунди! На въпроса ни - Защо?! Той отговори - Пламен Янков го спъна много лошо и Гунди не издържа и го изрита! До колкото си спомням неотдавна преди това Гунди бе претърпял поредната си операция. И до днес не мога да си простя, че не Гледах последния мач на моят Идол!!!
Споменът ми за Жоро Соколов го разказах преди няколко години, но ще си позволя пак.Беше пролетта на 95-та година. Чаках трамвая на колелото в кв. Иван Вазов. Там имаше едно кръчме и аз реших докато чакам да седна в него. На една маса се беше събрала една компания и беше събрала столовете от другите маси, но имаше един свободен и аз ги попитах може ли да го взема, а те вече под настроение ме поканиха да седна при тях. Точно с)у мене седеше един мъж, който ми се видя познат по физиономия и понеже знаех, че Соколето е роден и живее в този квартал си помислих за него, а и от разговора им разбрах, че е той. Тогава и аз се включих в беседата и започнах да говоря за Сираков и Гибона, а той каза - Мани ги тия, станаха милионери. Аз му казах - Бате Жоре, чул съм че си бил по-добър от Гунди, а той отговори сърдито - Писна ми да слушам тия глупости! Гунди си беше Гунди, аз съм си Жоро Соколов! Тогава един, който седеше до мене ми каза - знаеш ли, че Соколето не е Левскар? Аз учудено му отговорих - Глупости, или нещо от тоя род и той ми предложи да се хване на бас, аз се съгласих, а Соколето каза - Момче, не се хващай, ще загубиш. Аз му казах - Абе Бате Жоре, нали си вкарвал толкова голове за Левски и с/у ЦСКА...
А той отговори - И Джани Ривера беше от Интер, но играеше в Милан и млъкна, а ние видяхме че не му е приятно да говори повече за футбол и сменихме темата.