miro_rz написа:...Честит рожден ден!
Умен човек си с много спомени. Кожи някоя лична неразказана история от вече не близкото минало!...
Благодаря, за комплимента. Както се казва в такива случаи: „Кажи му аго, да му стане драго“.
Сега поне 1 седмица няма да помисля да напиша някоя лоша дума за „Лудогорец“ или за неговия собственик...
- Първият мач, на който ме заведе баща ми (да почива в мир), беше през 1962 година - „Левски“ - „Берое“ на Националния стадион (тогава стадионът в квартал „Герена“ още не беше готов). Мачът се игра на осветление, „Берое“ излязоха в някакви тъмнозелени екипи, които много приличаха на сини, а футболистите на „Левски“ бяха с жълти фланелки и червени гащета. Може би това е било решение на съдията (примерно гостите да не са носили със себе си резервни екипи) заради осветлението (то беше доста по-слабо по онова време, сравнено със сегашното) – не знам и не искам да гадая сега, половин век по-късно. Баща ми не беше много запален фен, аз също (хлапак на 8 години) не бях още навътре в нещата около клуба и в началото бяхме много разколебани за кого да викаме...
- Мачът ЦСКА - „Левски“ през есента на 1968 година (2:7) гледах по телевизията, пак с баща ми. Когато Жеков вкара първия гол за ЦСКА, баща ми само промълви: „Леле, почнаха ни!...“ В интерес на истината, тогава всички очакваха ЦСКА да победи без особени усилия. На следващия ден, когато влязох в училищния двор, най-запаленият цесекар в класа, който беше изрекъл доста непремерени приказки предишния ден, за да избегне подигравките ме посрещна с вик: „Само „Левски“!
- През есента на 1973 година постъпих в казармата и с другите войници гледахме по телевизията знаменитата ноемврийска победа на ЦСКА над „Аякс“. На вечерната проверка старшината на ротата, който беше много свестен мъж и се отнасяше добре с войниците, изкомандва съвсем не по устав: „Момчета, ура за ЦСКА“! Тогава може за пръв и последен път в живота си извиках искрено „ура“ за големия „враг“ - и заради старшината - добър човек, и заради победата на друг отбор (в онези години феновете се уважавахме повече едни други, уважавахме повече и отборите-съперници).
- Две години по-късно - през 1975 имах щастието да бъда на стадиона, когато "Аякс" отново си тръгна победен от София, този път от "Левски". Бяхме заедно с един приятел - съученик от основното училище, чийто баща работеше в МВР и ни беше уредил да влезем на стадиона като отрядници (сега им викат стюарди)...
По понятни причини не бяхме посрещнати особено радушно от останалите зрители, но после мачът ни увлече, а накрая имаше (извинявам се за клишето) само море от щастливи хора...
П.П. Някои гореказани неща съм споменавал и преди - да ме извинят съфорумците, на които съм досадил.
