Почина Васил Методиев - Шпайдела

[защо]

[wrapimg=left]https://cache1.24chasa.bg/Images/Cache/687/Image_7581687_126.jpg[/wrapimg] На 84 години, почина легендарният футболен треньор Васил Методиев-Шпайдела.

Шпайдела е роден на 5 януари 1935 година, играе в "Академик" (Сф), "Локомотив" (Сф) и "Добруджа". С "железничарите" става шампион през 1964 г. Методиев има и 17 мача за националния отбор между 1960 и 1966 година.

Треньор е на "Локомотив" (Сф) в периодите 1972-1974 г. и 1977-1980 г., като извежда "железничарите" до титлата през 1978 г. и до 1/4-финал за Купата на УЕФА през 1980 г.

Шпайдела е наставник на "Левски" на три пъти - 1983-1985, 1987-1988 и 1990-1991 г. Със "сините" става шампион през 1984, 1985 и 1988 г. и носител на националната купа през 1984 г. и 1991 г. През 1984 печели и трите купи, включително и купата на съветската армия.

Поклонението ще бъде на 31 юли от 11:45 часа в църква "Успение Богородично" на пл. "Ручей" в столичния кв. "Белите брези".

[offtopic]Можеше някой левскар да се сети да му направи тема[/offtopic]

[noo]

Не си много прав. Прочети в темата "за бивши играчи и треньори"

[saract]

Шпайдела беше велик.Направи две големи отбора /по един в Локомотив и Левски/ и май е най добрият треньор в историята и на двата клуба.

[Captain Stottlemeyer]

"Емил Велев е сред хората, които познаваха най-добре легендата Васил Методиев. Именитият треньор почина днес на 84-годишна възраст. Кокала е част от генерацията "сини" юноши, водена от Шпайдела и пожънала големи успехи.
Левски начело с Васил Методиев и в състава с Велев, Борислав Михайлов, Наско Сираков, Божидар Искренов, Николай Илиев и др. завоюва три шампионски титли - 1984, 1985 и 1988 г., като през 1984-а постига и требъл (печели още Купата на България и Купата на съветската армия).
Емил Велев се шокира, научавайки от БЛИЦ за кончината на легендарния треньор:
- Г-н Велев, търсим ви заради кончината на големия Васил Методиев...
- Какво? Починал ли е!? Ееееее... Наскоро говорихме за Левски.
- Кога се видяхте за последно?
- Не беше отдавна, в квартала се засякохме. Добре беше за възрастта си, нямаше индикации да има нещо. Не съм чувал да е боледувал. Живееше в София, в "Белите брези". Преди ходеше често и на вилата над Говедарци. Много хубаво му беше там - на чист въздух сред природата в Рила.
- Какво си говорихте за любимия Левски?
- За играта предимно. Разказа ми, че гледа мачовете, следеше постоянно какво се случва в Левски. Не ходеше на "Герена", на възраст бе все пак. Притесняваше се за състоянието на отбора и цялостната организация в клуба. Но ние, които не сме в кухнята на Левски, не знаем как стоят нещата.
- Кои са най-ярките ви спомени с Васил Методиев и бихте ли разказали някои случки с него?
- О, много са. Имам безброй спомени с него, най-вече радостните мигове покрай успехите ни в Левски. Първо Добромир Жечев започна да ме налага при мъжете, след което Шпайдела ми даде по-сериозен път в професионалния футбол.
- На всички e ясно, че беше отличен и много успешен треньор. Какво не се знае за него?
- Отличен специалист наистина. Стриктен, дисциплиниран, страшно много държеше на реда в отбора. Извън терена не ни е налагал много голям контрол, но ние си спазвахме нещата.
- А като човек какъв беше? 
- Шегаджия. Доста често ни e разсмивал. Позволяваше си да го прави и в тренировките, и по време на лагерите също. Не беше от тези треньори, които да са много мнителни.
- Мнозина го считат за най-великия треньор, водил Левски. Подкрепяте ли това мнение?
- Левски е имал доста добри треньори, но той се отличаваше. Предимно със смелостта си. Дори, когато се изправяхме срещу по-добри отбори, не залагаше на защитен футбол. Караше ни да играем офанзивно - доста атакуващо, за да постигнем някакъв успех. Това го отличаваше. Искаше да сме много агресивни. Без агресивност нищо не може да се постигне. Видяхме Левски в Кипър - играха добре, но нямаше необходимата агресия и резултатът е ясното доказателство - загуба с 0:3.
- Може ли Левски да сътвори чудо в реванша този четвъртък?
- Винаги има шанс, надеждата умира последна. Има немалко примери, когато са ставали обрати след загуба с 0:3 в първата среща."
ПЛАМЕН СЛАВОВ/БЛИЦ СПОРТ
https://www.blitz.bg/sport/intervyu/emi ... 35648.html

[Captain Stottlemeyer]

Едно от последните интервюта на Шпайдела отпреди няколко години:
"Легендарният треньор на "Левски" Васил Методиев най-после проговори. След години без медийни изяви Шпайдела даде интервю за "Канал 3", в което заяви, че не стъпва на „Герена". Причината - че в клуба все повече се залага на недоказани чужденци, а не на собствени кадри. На 5 януари Методиев навърши 79 години [годината е 2014]. Той бе начело на "Левски" от 1983 до 1985-а. Води генерацията "сини" юноши Борислав Михайлов, Ники Илиев, Красимир Коев, Емил Велев, Наско Сираков, Божидар Искренов... В първите си 6 вечни дербита Шпайдела неизменно побеждава ЦСКА. Със "сините" Васил Методиев вдига 3 шампионски титли, а през 1984 година постига требъл - титла, Купа на България и Купа на Съветската армия. За последно той работи в "Левски" по времето на Станимир Стоилов, когато беше скаут.
"Не стъпвам на "Герена" в момента, защото цялата обстановка ми е чужда. Този клуб, който беше моята любов...", заяви с болка Методиев.
Той си припомни първите си мигове в "Левски". "Най-важното, което направих в началото, бе, че спечелих играчите на моя страна, въпреки че дойдох като чуждо тяло (б.р. - бил е шампион като играч и треньор с Локо Сф). Въпреки че не им харесваше много, аз исках да се подготвим физически максимално добре, а след това да мислим за другите компоненти на играта. Защото онези млади момченца, които бяха тогава, ненаиграли се млади кончета, трябваше да се спрат по някакъв начин. Един от мачовете с ЦСКА, който никога няма да забравя, е този, от който зависеше титлата през 1984 година. Тогава водехме с 2:1, а Гибона (б.р. - Божидар Искренов) се подигра и загуби топката в средната линия. Ако тогава Стойчо Младенов бе изравнил резултата, шампиони ставаха те. Хванах Гибона за ухото и го изкарах навън да го сменям. Публиката щеше да ме съдере, защото той иначе игра добре. Но Господ явно беше с мен в този мач. Вкарах Пламен Цветков и той след 10 минути вкара за 3:1. Дотогава в живота си такава тежест никога не бях чувствал."
Шпайдела също така разказа кои са най-силните двубои на "Левски" под негово ръководство. "Мачовете със Щутгарт са върхът в треньорската ми кариера (б.р. - "Левски" елиминира германците през сезон 1983/84 в УЕфА след 1:1 като гост и 1:0 като домакин, и през сезон 1984/85 в КЕШ след 1:1 в София и 2:2 в Германия). С този успех и с трите купи, които спечелихме, нещата се обърнаха в моя полза. Просто Господ беше с мен. Спечелих битката футболистите да минат на моя страна. Мисля, че най-добрата генерация в историята на "Левски" е тази на моя отбор от онова време, а не тази на Гунди", каза Васил Методиев.
Легендата на Локомотив (София) разказа много любопитен случай от периода си като треньор на "червено-черните", когато е станал неудобен на БКП, след като е победил съветския колос Динамо (Киев). „След като станах шампион като футболист през 1964 и като треньор през 1978 година с Локомотив, направихме прословутия рейд в Европа. След като отстранихме Динамо (Киев), вместо да се радваме, че сме постигнали най-големия успех в историята на клуба, ние трябваше да се чувстваме виновни и да даваме обяснения на различни места как и защо сме си позволили да отстраним „съветския брат“. Трябваше да обяснявам защо съм насъсквал играчите. Отговорих на властите, че, ако мачът се повтори, ще го направя пак по същия начин. Спечелихме, защото те ни подцениха. Начко Михайлов го качихме на самолета за Киев в последния момент, коляното му беше подуто. Пуснах го от началото и това ни донесе успех. Но на полувремето го видях, че прави този хитлеристкия поздрав (б.р.- с изпъната нагоре ръка). В съблекалнята го питах защо го прави. Той ми отговори, „Знаеш ли какво ми вика Блохин? Че сме роби“. Викам му "Добре, а как ще обясняваме после на господата ръководители?" Беше страшно нещо, Динамо бяха много груби, съдията ги подпираше, но оцеляхме. Само пострада Иван Дангов, на когото му разпраха слабините."
"Преди "Левски" имах покана за националния отбор. Но се дърпах, защото мислех, че не съм готов. А поканата дойде от отговарящия за спорта в ЦК и накрая приех. Бях национален треньор за една нощ. Атанас Пържелов, селекционерът преди мен, ми разказваше какво предстои. Влиза Ангел Шишков и ни казва „През нощта се взе ново решение, треньор ще е Иван Вуцов“. Падна ми тежест, но ме задължиха да му стана помощник". Когато бях наказан, трябваше да се скрия в месокомбината "Родопа", защото, когато ходех по улицата, публиката се събираше около мен. Дори имаше един случай, в който левскарите ми носиха колата, вдигнаха я във въздуха, а вътре бяхме с жена ми и с детето ми. Не искаха да ме махат от клуба. Казваха ми „Не можеш да правиш митинги по улиците“. Но аз не можех да избягам от хората. Но трябваше да го избегна, защото можеше да кажат, че ставам подбудител."
Легендата каза и как се е справял със звездите в "Левски": "Трудно беше да контролирам големи характери като Сираков, Велев, Гибона. Имаше времена, когато нашите момчета бяха на щат в МВР. Но имаше и една случка, когато се бяха събрали на Копитото с един човек, когото полицията издирваше от два седмици. Бяха Гибона и Кокала - луди глави. Те по принцип се водят офицери в полицията, не се връзва да пият с него. Беше смешно. А на терена не вкарвах играчите си в релси. Дори много пъти просто ги пусках и им казвах да творят. Но се наложи да науча Гибона да играе за отбора. Питах го "Как искаш да играеш с топката 300 пъти в мача? Показах му, че получава 30 пъти кълбото и 20 пъти го губи, че така не е полезен. Той си помисли, че съм го нарочил."
"Никога не мога да стана треньор на ЦСКА. Там климатът не го понасям", заяви още Шпайдела.
"Два пъти ходих в Бразилия като селекционер. Взехме Лусио Вагнер. Там го видях. Пращаха ме да гледам мачовете в четвърта дивизия. По телефона веднъж ми се обади Майкъл Чорни, казах му, че оттам няма как да вземем тези, които се отличават. Иначе харесах Кака, Лусио, който игра в Леверкузен и Байерн. Казаха ми да не гледам там. Аз какво да гледам?", спомни си легендарният специалист.
Накрая Шпайдела отправи и пожелание за 100-годишнината на клуба: "Дано се върнат успехите. Ако не повече, то поне да са толкова, колкото по мое време!"

https://www.blitz.bg/sport/bg-futbol/sh ... 16830.html