Вчера в любимото вестниче попаднах на една много приятна за четене статия, която искам да споделя с вас.
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
С оглед на потенциала и очакванията преди началото на сезона
Титла с "Левски" ще бъде личен триумф за Стойчо СтоевСпециалистът ще затвори и устата на критиците си, които смятат, че друг му е свършил работата в РазградФутболът е странен спорт! Хората, които са отдавна в него, често казват, че късметът може да кацне на рамото ти само веднъж в живота и после много дълго време да не се върне. Много са случаите на футболисти или треньори, които са постигали успехи, а след това дори сме забравяли, че ги е имало. Днес си тук, утре те няма и системата те изплюва, просто месомелачката е голяма. Може би няма по-подходящ човек, който да попитаме за това от Стойчо Стоев, той дочака търпеливо своя момент, за да излезе начело, да бъде по високите места. Опитният специалист тръгна от дъното на професията - детския футбол, за да може да изпита удоволствието от европейски мачове, титли, купи и пълни стадиони. И точно тук идва птичето, кацнало на рамото му. То изчезна през миналото лято, когато Стоев беше натирен от "Лудогорец", но по-малко от 6 месеца по-късно беше ангажиран от "Левски".
Днес, 11 месеца след встъпването му в длъжност (б.а., той беше назначен през декември, но реално започна работа в началото на януари) на Герена, времето е слънчево и ведро. Общо взето, няма много прилики в ситуацията в "Подуяне" през януари и сега, хората са си същите, но обстановката и настроението е коренно различно. Ако Стоев пое най-слабия "Левски" в цялата му история който креташе в средата на класирането и се докара до уникалния срам да играе във втората половина на плейофите, днес "сините" са начело в класирането с аванс от 4 и 6 точки пред най-близките си преследвачи. Наистина сме свикнали да не забелязваме треньорите, когато един отбор бие и всичко при него върви, но няма как да не отчетем отлично свършената работа на Стойчо Стоев. Той е изправен пред уникален шанс да спечели титлата с втори отбор в рамките на няколко години. Колкото и да бягат от афиширане на някакви цели, на Герена реално си дават сметка, че това е техният шанс. "Сините" може да са всякакви, но в никакъв случай не са глупави. В момента конкуренцията в "А" група е отслабена, а преднината, която си отвори "Левски", не е за подценяване, защото като нищо тя може и да расте до края на годината. А, ако "сините" водят с 8 или 10 точки на "Лудогорец" в края на декември, това вече ще говори красноречиво.
По-интересна обаче е ситуацията около треньора на "Левски". През новия век няма нито един треньор, който да е постигал успехи с два различни отбора. Стойчо Младенов направи един много силен отбор на ЦСКА и спечели без проблеми златните медали през сезон 2002/03. На практика той разполагаше с нещо като "Лудогорец" в момента, тъй като взимаше наистина класни чужденци. След това Стойчо отиде в "Литекс", като се очакваше да повтори успехите и да донесе титлата в Ловеч. Престоят му в града на люляците обаче се оказа пълен провал. По същия сценарий в Ловеч отиде и Станимир Стоилов преди няколко години. Мъри направи от "Левски" истински хегемон у нас, с който стигна до 1/4-финал в УЕФА и групите на Шампионска лига. След безумно глупавото му уволнение той се пробва в "Литекс", където обаче се провали с гръм и трясък, за да възроди кариерата си в чужбина. Положението при Стойчо Стоев обаче е коренно различно. Той завари един готов отбор на "Лудогорец". Безспорно онзи състав на разградчани беше и си остава най-силният в тяхната история не заради имената в него, а заради начина, по който те играеха. Химията, която беше създадена от Ивайло Петев беше нещо уникално. Стоев пое тима в движение, пред угрозата на ново отпадане от Европа, но някак успя да го вкара в групите на Лига Европа, а после дойде и приказката.
Стойчо имаше трудна задача да се справи с битката на три фронта - групи на Лига Европа, титла и купа, все неща, които бяха нови за отбора. Манталитетът на победители у играчите вече беше изграден от Петев, но Стоев даде и нещо от себе си за заздравяване на колектива. При него цялата съблекалня беше доволна, че играе и има принос за успехите. А резултатът се видя - дубъл, спечелване на титлата с 12 точки преднина пред втория и стигане до 1/8-финалите в Лига Европа. Рекордите на Стоев и "Лудогорец" също не бяха един или два.
Независимо от безспорните си успехи в Разград обаче Стоев продължава да бъде отричан от едни и други. Факт е, че той завари отбор, граден с години, но това никога не е било гаранция за успехи, тъй като всеки може да се качи на ферари и да се блъсне на първия завой защото не може да го управлява. Стоев, макар и да нямаше богат опит в това отношение, след като беше водил само опашкари, се справи по свой си начин. В момента битката за титлата е от изключителна важност и за него самия. Стойчо може да прави впечатление на добричък, тих и свит, но едва ли ще стои и ще гледа в ъгъла какво се случва. Битката до края ще бъде жестока, това е ясно. Освен това Стоев има и личен мотив и допълнителен хъс, тъй като се бори срещу "Лудогорец". Ако преди няколко месеца битката му с разградчани беше неравностойна, тъй като "Левски" беше слаб, сега това не е така. "Сините" набират скорост и от ден на ден стават все по-силни, макар и да нямат ресурса на шампионите. Освен това Стоев ще си оспорва титлата точно с тези хора, които му намазаха ските в Разград, а това не е за подценяване като мотив.
За разлика от ситуацията в "Лудогорец" на Герена Стойчо завади нещо съвсем различно. Той нямаше кой знае какви полезни ходове, тъй като "сините" вече бяха на ръба на катастрофата, а нямаха и пари за селекция. Дори и при тези обстоятелства обаче Стоев и целият екип около него успя да изправи "Левски" на крака. Със селекция за нула лева в момента "сините" са на първо място в класирането, а това трябва да алармира сигналната лампичка на останалите. Те са тези, които трябва да му мислят.
[/offtopic]