Здравейте,
Пиша за първи път, но май вече стана време...
Понеже изчетох всичко написано по повод Вячеслав Грозни и не ми стана ясно , дали наистина хората си пишат просто ей така или се опитват да анализират реално времето в което Грозни беше треньор на Левски. Никъде не прочетох реално как се справяше Левски по негово време, както и причините (истинските) за неговото напускане. По стечение на обстоятелствата, знам какво се случи и ще ви го разкажа.
Грозни дойде за треньор на Левски по времето на тандема Томас Лафчис и Андрей Желязков, по времето когато дойде обаче, между тях вече се бяха появили търкания свързани с пари... което рано или късно се случва в българските тандеми

)) Та Грозни започна ударно , проведе уникална за България подготовка, с играчи, които или бяха нови за Левски или бяха селектирани ефтини и на възраст играчи или полу отречени от отборите си такива. Тук е мястото да отбележа , че Грозни НЕ БЛИЗВА алкохол и всички спекулации по тази тема, са единствено или писания от хора които са леко ограничени и слагат всички под общ знаменател (което е глупаво и несериозно) или чисти клевети. Та дисциплината по негово време беше на космическо ниво (което е една от най-важните предпоставки за добрите спортисти) , вижданията му за футбола, като тактика също на ниво много на средното за БГ. Уникален треньр за България. С ясна концепция и абсолютно реална преценка за възможностите на всеки играч по отделно и поставянето му на точната позиция от която може да бъде извлечена максимално добрата игра от всеки играч. Мача с чорбата , НЯМА да коментирам защото аз съм на 39 и не съм гледал мач между Левски и свинете, който да демострира такава разлика ( все едно играеха мъже срещу 14 годишен набор) то просто беше едно смазване и то с футболисти в синьо които не бяха звезди нито национали, което би трябвало да заговори на доста от писалите преди мен за класата на треньора вместо да се пишат тъпотии от рода на пенсионер пияница и т.н. , които са чисти глупости! Отбора имаше изграден облик и знаеше какво да прави на терена. Не на последно място искам да кажа , че този треньор се влюби в Левски и продължава да го обича, всеки път когато отбора изпадне в криза, той се изказва изключително съпричастно и показва , че му пука много за любимия ни отбор, за разлиа от много други които са минали от тук!!!
Това е човек, който живее с футбола, денонощно. Това е човек, който в апартамента си имаше легло, телевизор с видео и хиляди видео касети, които постоянно анализира.
В обстановката която работеше тогава: Лафчис нямаше достатъчно средства, въпреки това той доказваше , че и без огромни средства правеше максималното и Левски никога не е изглеждал безпомощен както напоследък, но това е друга тема... Та по това време Джуджето от покрития мост, беше максимално амбициран (комплекс) да повтори титлата си и правеше и нежъзможното възможно с много пари! Левски играеше красиво, бързо с много енергия и желание, модерно! За мен футбола е игра и като такава е смешно да се побеждава във всеки мач. Това 15 победи от 15 мача е .... невъзможно и всеки който гледа и разбира от футбол го знае. Та във връзка с това, и ние по негово време играехме футбол, а не 15 от 15 ... Въпреки всичко при Грозни аз се наслаждавах и от играта и от желанието и от магията която се получаваше.
Но!
Дойдоха мачовете за купата със Славия. В първия мач на Васил Левски си ги бихме с 2:0. Пак с игра която говори за един построен стегнат отбор, който знае какво иска и как да го постигне.
Дойде реванша на Овча Купел. Там трябваше всичко да мине както си му е редът, беше един студ, вятър, умрях от студ , за да видя един отбор който не искаше да играе, някои футболисти които по нищо не приличаха на предишните им мачове (няма да цитирам имената им). Паднахме с 3:0

точно с колкото трябваше за да отпаднем! Разривът между Томето и Жужо , изведнъж стана като гигантскапропаст... Жужо и още няколко бяха продали мача! ....
След мача Грозни със сълзи на очи съобщи пред футболистите а по-късно и на Лафчис, че никога не можел да си представи , че хората с които работи, могат да направят такова нещо. И , че веднага след този мач, спира да бъде треньор на Левски.
Още на следващата сутрин си хвана самолета и си отиде!
Ето това показва кой е той, какъв е и защо го уважавам толкова!
Никой друг не го е правил , а като ги гледам и няма и да го направи!
Със сълзи на очи този човек напусна отбора и то не заради пари, а заради убеждението си , че така НЕ се прави! И е прав!
Само Левски!
Дано прогледнат някой ден наще шефове, за да търсят такива хора , със сила, със стръв за работа и най-важното с доблест!
Защото нашият отбор не трябва да играе като в последните години, като мишки, не трябва да гледа как го правят другите в БГ (със машинации и пари под масата на тоя и на оня) , а да играе футбол и да ни радва!