Мнениеот g3_ev2 » 16 юли 2012 14:21
Съвременник съм на въпросния мач, бях в седми клас, но играех футбол и живо се интересувах от ситуацията в тогавашната А група. През 1962 г. изгряващата звезда беше Спартак (Пд) (Р. Стойнов, Иванов, Манолов, Момин, Димов, Ботев, Диев, Ц. Стойнов, Лазаров, Душев), а еднакъв по сила на него беше Ботев (Пд) - (Карушков, Апостолов, Стойнов, Задума, Занев, Дерменджиев, Харалампиев, Аспарухов, Сотиров, Попов). Този сезон бе последния успешен на големия отбор на ЦДНА от 50-те години, много от звездите бяха вече на възраст и играта на отбора губеше силата си. Стигна се до 1964 г. (треньор руснакът Пинайчев), когато заеха нечуваното за тях 12 - то място в А- група, въпреки че при пристигането си Пинайчев ги поздрави със: "Здравствуйте будущие чампионьi!".
Левски в тези години беше откровено слаб отбор, в който имаше няколко много силни единици и един от тях беше уникалния майстор в играта с глава, продукт на Септември (Сф), Митко Йорданов (Кукуша), както и Теко Абаджиев, Патрата, С. Костов, Соколето. По-късно треньор на Левски стана чехът Рудолф Витлачил (направил ЧССР вицешампион на света 1962 - Масопуст, Елинек, Плускал, Колба и т.н.), пристигна от Пловдив и Гунди и Левски стана страховит тим, но точно през 1962 г. като отбор си беше една развалина. Победата им дойде в мач без значение за класирането, в който ЦДНА се опита да експериментира обновяване на състава ( но самият им игрови стил беше остарял, както на Левски, пловдивчани играеха в стила на изгряващия "тотален" футбол).
Така че този мач като статистика може и да топли сините сърца, но всъщност бележеше началото на една голяма криза в софийския футбол.